Новата лекарствена десетка

Ръст на продажбите над 50% в стойност не се среща често на лекарствения пазар. Екстремните еднократни стойности обаче бяха постигнати от три фармацевтични компании през миналата година и драстично разместиха класацията на най-големите по продажби производители на лекарства в България. Трите компании са AbbVie, Angelini (Gilead) и MSD, като при първите две от тях причината са лекарствата им, които водят до излекуване от хепатит С. През миналата година здравната каса за пръв път покри лечението на повече пациенти. Това е и причината общо пазарът да расте - с 10%.

Въпреки че продажбите на лекарства надхвърлиха 2.7 млрд. лв., проблемите пред фармацевтичните компании и съответно пред пациентите в България остават. Държавата продължава да оказва натиск върху цените на лекарствата до степен производството и вносът им да стават неизгодни за компаниите производители. Липсата на лекарствена политика и погрешното разбиране на управляващите, че трябва да се пести и от лекарства, доведоха до това, че в бюджета на здравната каса беше заложен мораториум върху новите терапии, който с много усилия беше отменен.

Няма и политика за предписване на по-евтините генерични медикаменти въпреки обещанията в програмите на политическите партии. За сметка на това ниските цени на лекарствата стимулират експорта към западноевропейските държави, където те са по-високи. В същото време здравната каса продължава да не покрива основните нужди от терапия и пациентите плащат от джоба си почти две трети от потреблението на медикаменти.

Разместване сред големите

Промените в класацията са още в първата тройка на компаниите, където миналогодишният трети става втори, тъй като класацията е за продажба само на лекарства, без да се взимат предвид хранителните добавки и нелекарствените продукти.

Лидер остава швейцарската Novartis, която консолидира резултатите си на дивизията си за очни продукти Аlcon и на генеричното си подразделение Sandoz. Следва я другият швейцарски концерн – Roche, а на трето място е израелската Теva, която през миналата година се консолидира с купената от нея Аctavis.

"Големият ръст при Novartis идва от онкологичните продукти и новите продукти за астма, както и от генеричната дивизия. При Roche стандартно ръстът идва от онкологията, Actavis бележи лек спад в продажбите на лекарства, което частично се дължи на сливането с Теva, тъй като според условията на сделката част от продуктите трябваше да бъдат спрени от продажба", отбелязва Александър Алексиев, изпълнителен директор на анализаторската компания SAT Health.

"Ръстът на Novartis през 2017 г. се дължи основно на Sandoz и се свързва с предлагането на достъпни генерични лекарства и биоподобни продукти за българските пациенти, както и широко използвани лекарствени продукти без рецепта. По този начин спестяваме обществен ресурс и внасяме стабилност в здравната система", отбелязва Христо Трунчев, президент на Novartis България.

Методия Чадиковски, генерален мениджър на Roche България, отбелязва, че са запазили второто си място с ръст от 9% в продажбите, а на болничния пазар са отбелязали увеличение в продажбите от 20.1% и така са на първа позиция с пазарен дял от 24.6% в болниците.

В същото време според данните на международната компания IQVIA (позната доскоро като IMS) Actavis, компания на Teva, е лидер в сегмента "Продукти без рецепта" (включително хранителни добавки), както и с най-голям пазарен дял по продажби в стойност при медикаментите с рецепта за 2017 г. в България", коментира Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на Аctavis. Той допълва, че в търговската част на компанията в България са приключили изцяло интеграцията между "Актавис" и "Тева" и са представили на българския пазар 15 нови продукта.

На четвърто място през миналата година е американският концерн AbbVie, която изпреварва Sanofi с най-големия ръст за пазара, който се дължи на лекарствата й за хепатит С, ревматоидни и автоимунни заболявания. "Вярвам, че ние сме компанията, която осигури най-големи отстъпки към здравната каса през 2017 г., без да сме компанията, ползвала най-големи публични средства", коментира Кирил Николчев, генерален мениджър на AbbVie България. Здравната каса изисква минимум 10% от оборота отстъпки от фармацевтичните компании, за да покрива иновативните терапии.

На пето място остава френският концерн Sanofi, който по думите на генералния му мениджър Йерун Вайтес има продажби от 52 млн. евро през миналата година, като най-голям дял в тях има подразделението "Обща медицина", следвано от Sanofi Genzyme, което произвежда продукти за онкология, множествена склероза и редки болести, което бележи двуцифрен ръст от над 40% за 2017 г.

Увеличение в продажбите отбелязват и другите два концерна в класацията – Pfizer и GlaxoSmithKline.

"2017 беше изключителна година за бизнеса ни в България. Успяхме да увеличим значително влиянието си в областта на ваксините, иновативните ХИВ терапии, новите продукти в респираторната и в областта на редките заболявания", отбелязва Николаос Ксидиас, генерален мениджър на GlaxoSmithKline България.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Единствената българска компания в класацията - "Софарма", продължава да бележи ръст в продажбите на местния пазар. "2017 г. беше най-успешната ни след кризата - 12.5% ръст на приходите, които достигнаха 205.3 млн. лв., 45% ръст на оперативната печалба и близо 10% на нетната печалба. Растеж имахме и на местния, и на експортните пазари, съответно 3% за българския, 19% за Европа и 21% за други пазари", коментира Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма" и най-голям акционер. Той допълва, че са внедрили в производство шест нови лекарства и са получили разрешение за употреба на три продукта.

Изминалата година е изключително успешна и в глобален план, и в България за АstraZeneca, която приключва годината с ръст, близък до общия за пазара, представен нов медикамент за лечение на рак на яйчника и ръст в приоритетните терапевтични области – онкология, кардиология, диабет и белодробни заболявания, коментира Зоя Паунова, изпълнителен директор на AstraZeneca България.

Ръст, но по-малък

Очакванията през тази година са за ръст на продажбите на лекарствения пазар между 6 и 10%. Един от стимулите за това на свободния пазар е грипната епидемия, която продължава и в момента. Болничният пазар, също ще продължи да расте основно заради новите лекарства в онкологията.

"Двуцифрен ръст може да се очаква и при хранителните добавки", прогнозира Александър Алексиев.

Въпреки че около 400 лекарства през последните три години са изтеглени от продажба в България и паралелният експорт расте (лекарства за около 400 млн. лв. са изнесени легално или не от България през миналата година по данни на здравното министерство), опитите на държавата да продължава натиска върху фармацевтичните компании да намаляват цените продължават.

Държавният натиск

Автор : Капитал Преглед на оригинала

В момента цената на лекарствата с рецепта е най-ниска в ЕС по закон, за което следи съвет по цените. Ако някъде в рамките на съюза се появи по-ниска цена на съответното лекарство, българската се коригира служебно. Освен това новите медикаменти минават през специална комисия за оценка на здравните технологии, която решава дали лекарството е икономически ефективно. Ако комисията, в която решението се забавя поне няколко месеца, разреши прилагането на лекарството, фармацевтичната компания трябва да сключи допълнителен договор за предоставяне на отстъпки на здравната каса. През миналата година фармацевтичните компании са върнали на здравната каса под формата на отстъпки общо 130 млн. лв., а през 2018 г. се очаква те да достигнат 160 млн. лв. Тези средства се използват от здравната каса за плащане на нови лекарства.

През тази година обаче ценовият регулатор настоява и да се въведе още един елемент за следене на лекарствата – това е мониторинг на тяхната ефективност в реалния живот. Проследяването обаче ще става само в университетски болници само в София, Пловдив и Варна, проверката ще продължи три години, а пациентите ще трябва да пътуват точно до тези болници, за да си получат лечението и да се проследи ефектът от него.

Заради ниските цени, които регулаторите постигат, голяма част от лекарствата стават обект на паралелен експорт (законен и незаконен) към западноевропейски страни, където цените са по-високи. По този начин страдат едновременно и пациентите, които не могат да открият своя медикамент, и имиджът на фармацевтичните компании, които, изглежда, не са го осигурили. От друга страна, евтините медикаменти от Източна Европа са драстично по-ниски от цените, които фармакомпаниите са предложили на големите пазари и ги принуждават да намаляват цените и там.

Освен натиска върху цените през в края на миналата година фармацевтичният пазар живя в пълна несигурност, заради заложения в бюджета на здравната каса едногодишен мораториум върху всички 25 нови терапии, необходими за 8600 пациенти. Стойността им се очаква да бъде 40 млн. лв. на фона на покриваните от касата медикаменти за 1 млрд. лв. Ограничението беше прието, включително беше прегласувано и вето от президента на текста, но в крайна сметка премиерът Бойко Борисов реши, че то трябва да бъде отменено.

Така заради непрекъснатите нови изисквания, които целят да намалят плащанията на здравната каса, пазарът продължава да бъде несигурен. В същото време пациентите са принудени да плащат почти две трети от необходимите им медикаменти в брой, защото НЗОК не ги покрива или ги плаща частично.

Да си пожелаем

"Българското здравеопазване има нужда от ясна стратегия с конкретни приоритети, които да направят средата по-устойчива, по-предвидима и по-прозрачна. Фармацевтичният сектор е само част от здравеопазването, при това строго регулирана и контролирана част. Нужен е цялостен подход, за да може България да бъде предпочитано място за инвестиции в този толкова чувствителен сектор", смята Христо Трунчев.

Според Методия Чадиковски "работата в среда на непрестанни промени е много трудна и пречи на компаниите да се фокусират върху по-дългосрочни цели, стратегически важни за подобряване здравето на българите." Той допълва, че трябва да се търси начин за събиране на статистика за по-важните терапевтични области. "Това може да се използва ефективно, за да се оптимизират разходите в системата и да се види къде има нужда от по-големи инвестиции. Без тази информация няма как здравната политика да е насочена към конкретни цели и да видим дали сме ги постигнали след време", смята той.

Фармацевтичните компании смятат, че трябва да има и по-различна политика при определянето на цените.

"Натискът за понижаване на цените на медикаментите доведе до значителен ръст на паралелна търговия. Ако животоспасяващи продукти не са налични, системата излага на риск всеки един пациент в България. Затова ние заставаме зад идеята за прилагането на регулации, които може да включват и по-гъвкава държавна политика при ценообразуването", казва Йерун Вайтес.

"С бързото развитие на сектора е неизбежно често да се променя регулаторната рамка, но е важно тези промени да не оказват влияние върху здравето на пациентите. Това може да бъде постигнато само като се съчетават усилията на всички заинтересовани страни в процеса - пациенти, индустрия и институции", смята Атанас Атанасов, управител на Angelini Pharma.

Генеричните фармацевтични компании напомнят, че все още очакват промените в общия климат в сектора.

"Постигаме резултатите си в България във възможно най-неблагоприятната среда - липса на здравна реформа, ценова ерозия, липса на прозрачност в работата на касата и т.н.", отбелязва Огнян Донев.

Николай Хаджидончев допълва, че ръстът на пазара се дължи на скъпоструващите иновативни медикаменти, но за поредна година няма увеличаване на достъпа за българските пациенти с масови заболявания, като кардиологичните например, до качествени и достъпни генерични медикаменти. "Със съжаление ще отбележа, че у нас продължава тенденцията за отпадане и изтегляне от пазара на достъпни генерични медикаменти за масови заболявания поради агресивен и силен ценови натиск върху тях. Държавата следва да се погрижи за българските пациенти, които имат хронични и социално-значими заболявания. В почти всички случаи с подобни заболявания са пациенти в пенсионна възраст. В същото време процентът на поемане от касата на медикаментите в тези терапевтични групи е от 25 до 75 %. На практика хората с най-ниски доходи, с хронични заболявания, доплащат най-много и считам за нормално държавата да им предостави адекватна грижа", коментира Хаджидончев.