Свят

Многополюсен хаос

През 2024 г. светът трябва да опита да излезе от зловещия цикъл на несигурност, твърди Патрик Фулис

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Патрик Фулис; международен редактор

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

С наближаването на края на 2023 г. има бушуващи войни в Африка, Израел и Газа и в Украйна. Тези кризи са експлозивни сами по себе си. Добавете към тях президентската надпревара в САЩ и 2024 г. обещава да бъде преломна година за световния ред, какъвто го познаваме след 1945 г.

Двайсетте години на XXI век бяха обречени да бъдат опасни. Делът на Запада в световния БВП пада под 50% за първи път от XIX век. Страни като Индия и Турция смятат, че глобалните институции, създадени след 1945 г., не отразяват техните притеснения. Китай и Русия искат да отидат по-далеч и да сринат тази система. Макар икономиката на Америка все още да превъзхожда всички, нейният еднополюсен момент приключва. Съюзниците й в Европа и Япония са в относителен икономически упадък. В редиците на средната класа все още има хладна подкрепа за глобалната роля на Америка, а в Републиканската партия уклонът е към изолационизъм.

В началото на 2023 г. Америка беше заета да се адаптира към тази реалност, като изпълняваше външната политика на администрацията на Байдън. Идеята беше за по-избирателна, дори егоистична суперсила. Приоритизирането означаваше напускане на Афганистан и прехвърляне на ресурси към Азия с цел противодействие на Китай. Тече обновяване на съюзите в Тихоокеанския регион и в Европа, където НАТО се разширява и Украйна бива поддържана. Налагат се енергийни и технологични ембаргота с цел отслабване на противници, като цената за Запада е ниска. Субсидирането на националното промишлено производство, макар и недостатъчно, беше силно - към средата на 2023 г. строителството на фабрики в Америка достигна най-високото си ниво от 50-те години на миналия век насам.

По някои измерители - цени на петрола и зърното, западни военни жертви - геополитическият риск е приемлив. Но новата динамика идва с нестабилност. В края на 90-те години много държави се стремяха към самозахранващ се цикъл от свобода, пазарна икономика и основана на правила глобализация. Сега има непредвидим цикъл от популизъм, интервенционистична икономика и транзакционна глобализация. В резултат през 2024 г. са надвиснали три заплахи.

Първо, има разширяваща се зона на безнаказаност, където не стъпват нито глобалните сили, нито глобалните институции. Можете да вървите в продължение на 6000 км от Червено море до Атлантическия океан през шест африкански държави, които са имали въоръжени преврати през последните 36 месеца. Азербайджан наскоро води война срещу Армения, включваща етническо прочистване, без особени последици. Прокситата на Иран процъфтяват в пропадащи държави в Близкия изток. През 2024 г. тази зона на безнаказаност може да се разпростре още из Африка и по фланговете на Русия.

Второ, появява се трио от неприятности, включващо Китай, Иран и Русия. Те имат много по-малко общо в сравнение със западните съюзници и Китай е далеч по-голям и интегриран в световната икономика от другите. Но интересите им се пресичат - всички те искат да подкопаят американската легитимност и да избегнат настоящи или потенциални санкции. Китай купува руски и ирански петрол. Никой от тях не е заклеймил "Хамас" или инвазията в Украйна. Сътрудничеството им вероятно ще обхване и технологичната сфера. Китай инициира начини за заобикаляне на западните финанси - половината от търговията му вече е в юани. Иран изнася дронове за Русия; Китай и Русия си сътрудничат по система за ядрено известяване и за патрулиране в Тихия океан. През 2024 г. светът ще разбере колко далече може да отиде този зараждащ се клуб.

И последната заплаха е крехкостта на западната коалиция. Отговорът на инвазията в Украйна беше въодушевяващ: Америка и Европа се обединиха, общественото мнение беше подкрепящо и принципите на установения след 1945 г. ред бяха защитени, макар че незападните страни не бяха напълно на борда. Сега, с патовата ситуация на бойното поле, започват да се появяват пукнатини. В Америка републиканците са разделени относно финансирането за Украйна. Инвазията на Израел в Газа е още по-разделяща - тя вся разкол между ЕС и Америка, която наложи вето на резолюция на ООН за прекратяване на огъня, което разпали обвинения в двойни стандарти и нелегитимност на Запада. Други кризи може да разкрият още разделения - ще се присъедини ли Европа към Америка в битка за защита на Тайван?

Последната заплаха е крехкостта на западната коалиция.

Как ще се разиграят тези заплахи през 2024 г. зависи отчасти от представянето на автократичните съперници на Запада. Точно както много различните режими в Китай, Иран и Русия споделят някои интереси, така имат и някои сходни слабости. Всички те са изправени пред икономически трудности и разчитат на засилване на репресиите. Владимир Путин преживя метеж през 2023 г.; аятолах Али Хаменей е на 84 и няма ясен наследник; Си Цзинпин се осланя на чистки. Всичко това може изтощи жизнеността им и твърденията им, че предлагат алтернативен модел, който другите трябва да следват.

Но ключът са изборите в Америка. Един президент изолационист няма да къса договори за един ден, но бързо ще бъде подложен на тест - представете си как Китай "инспектира" тайвански кораби или как Русия "преосмисля" граници. Ако ангажиментът на Америка се прекърши, Европа ще продължи сама в Украйна, но ще й бъде трудно да осигурява финансиране и военна подкрепа. Азиатските съюзници ще успокояват Китай и ще укрепват отбраната си. Средни сили като Южна Корея и Саудитска Арабия може да се сдобият с ядрени оръжия.

Ако Америка избере интернационалист в края на 2024 г., голяма част от света ще въздъхне с облекчение. Но Америка е изправена пред дълга битка да стабилизира и след това да обнови системата на международната търговия и сигурност. Списъкът със задачи включва разширяване на ЕС; задълбочаване на сътрудничеството с Индия; решение между Израел и Палестина, включващо две държави. Може би един ден историците ще говорят за реда, установен след 2025 г.