Ако има избори за ВНС, те ще са пропорционални

Ако сега има избори за Велико народно събрание (ВНС), те ще се провеждат изцяло по пропорционалната система, а не по смесената система, както бе съставено последното ВНС през 1990 г. Това, разбира се, при условие, че не се промени Изборният кодекс.

Темата за Велико Народно събрание стана актуална след като в нощта на президентските избори след балотажа премиерът Бойко Борисов подаде оставка и обяви, че свикването на ВНС е наложително. Промяната, която той лансира е намаляването на броя на депутатите наполовина - от 240 на 120.

Покай неговото изявление обаче, се появиха коминтари, че ако има избори за ВНС, те ще се правят по смесена система, защото още е в сила Законът за избиране на ВНС от 1990 г., което обаче не е вярно. Този закон предвиждаше изборите за ВНС да се правят по смесена избирателна система, като 200 от общо 400-те народни представители се избират мажоритарно в едномандатни избирателни райони, а останалите - пропорционално. Законът обаче беше отменен през 2014 г. с приемането на новия Изборен кодекс (известен като кодекса "Манолова"), където бе вкаран регламентът за избор на депутати за ВНС.

Новият ИК приравнява избора на народни представители за ВНС с този за обикновено Народно събрание, като всичките 400 депутати се избират по пропорционална избирателна система чрез депутатски листи. Отчитането на резултатите също става по метода, по който се отчитат резултатите за обикновен парламент - Хеър-Ниимайер.