Досю Амуджев и пътят от музиката до реставрацията на книги
За възраждането на един умиращ занаят, в който се използват все повече нови технологии
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Меломаните свързват името на Досю Амуджев с музикална ерудиция, защото неговият разпознаваем, школуван глас години наред говори за джаз, фънк или фюжън в ефира на RFI, Jazz FM и радио "Нова". Със сигурност няма почитател на винили, който да не е чувал увлекателните му разкази в "Дюкян Меломан", свързани с някоя група или албум. И въпреки че казва, че никога не е искал да става диджей, той беше именно такъв и допринесе за разнообразието от селекции в българските клубове през 90-те. Заедно с Funkusion (Ангел) и диджей Ото разработиха проекта си Groovy Sessions. Но през последните години Досю сякаш изчезна и докато музикалните фенове тънат в догадки къде ли по света се намира, той всъщност работи усърдно в ателието си, в сърцето на София.
Днес Досю Амуджев се занимава с реставрация на книги. Скрита сред инструментите го наблюдава зеленооката му котка Маца, а различните видове кожа за подвързии и всевъзможни хартии носят творческа тръпка - все едно всеки момент нещо ново, красиво и елегантно ще бъде завършено.
"Не е толкова различно, колкото ви се струва, пак разказвам истории, но чрез шрифтовете, надписите, избора на хартия, кожа." Въпреки че през последните десетилетия се е занимавал предимно с музикална критика, това, което го е вълнувало винаги като колекционер, е литературната критика - от съвременните списания като "Ах, Мария" до началото: "Мисъл" (1892 - 1907 г.) и "Златорог" (1920 - 1943). "Страстен читател съм, което е логично, сега съм на 52 години - от поколението, което гледаше само Първа програма и тя наистина свършваше в 11 часа, както се пее в песента, и след това не ни оставаше нищо друго, освен да четем."
В желанието си да съхрани книгите си, но и библиотеката му да е издържана естетически, започва да търси книговезци. Когато пита антикварите дали познават някого, който може да му подвърже няколко броя на списание "Златорог", те се изсмиват и му поръчват, ако намери някого, да им се обади. "Тогава си казах: колко пък да е трудно да се направи една корица", спомня си Досю Амуджев.
Оказва се, че занаятът не само е изключително сложен, но е и умиращ: отнема му година и половина да намери човек, който да го учи, след това шест месеца се пазари с един от последните книговезци, за да го убеди, че ще е сериозен ученик. "Той беше много способен, но уменията му се ограничаваха до основните операции, не се интересуваше от естетическата страна на нещата", казва Амуджев.
Още с идването на социализма в България, когато всичко става държавно, се ликвидират частните работилници, ателиета, книговезници, много от възрастните майстори си отиват, тези, които идват след тях, запазват само базовата част на занаята - най-простите манипулации, които са нужни, за да се подвърже една книга. "Много от изданията, които ми даваха, имаха скъсани вътрешни страници, грешно залепени части, тогава разбрах, че това вече не е проблем за книговезец, а за реставратор."
Досю Амуджев осъзнава, че му е нужно много повече и иска да се задълбочи. Така на 45 години, след разговор с доцент Стефан Белишки (ръководителя на катедра "реставрация"), решава да кандидатства в Художествената академия. Започва да ходи на уроци по рисуване и за негова изненада го приемат. "Колегите ми студенти бяха на по 18 години и биха могли да са ми деца, но това не ме притесняваше", казва Амуджев. Още в началото заявява целта си на преподавателите, а тя е да стане реставратор на книги. Освен очакваните технология и история на изкуството, тази специалност изисква и немалко познаване на химия и физика. И след шест години усилена работа в много разнообразни научни направления, успява да се дипломира. Той е единственият, който завършва НХА с дипломна работа, свързана с реставрацията на книга, през последните 20 години.
Досю Амуджев прави рязък завой в кариерата си, макар че той не го възприема по този начин, а по-скоро като съвсем естествено продължение на задълбочаващите му се интереси като букинист. "А и бях започнал да се изчерпвам като радиоводещ или да ми омръзва", казва Амуджев. Една от любимите му фрази на Ицо Хазарта е: "България не ме обича, а пък аз съм ебаси пича." Според него, когато някой започне да се оплаква колко много знае, но никой не оценява труда му, е време да осъзнае, че не е ценен за пазара и просто трябва да се преквалифицира или да продължава да учи.
Именно това се случва, изгражда си име сред колекционерите на книги и днес не може да смогне на поръчките. Един от актуалните му проекти е списание от 1847 г., на което трябва да отлепи форзаца (лист, който свързва книжното тяло с кориците), да изчисти лепилото от гърба, да го укрепи с канапи, да изработи корица от зелена кожа. И това е само началото - от книга, в която са изрисувани всички шрифтове и клишета (печатни форми с релефно изображение), ползвани от Освобождението до 1934 г. в България, той сканира и обработва необходимите му щемпели, които ще послужат за украса на подвързията. Поръчва ги на фирма в Англия, които да му изработят метални орнаменти. У нас голяма част от материалите ги няма, а тези, които ги има, са много скъпи.
"С навлизането на офсета голяма част от оловните букви са претопени, в момента издирвам под дърво и камък хора, които по някаква причина са ги запазили", казва Досю Амуджев. Именно тези редки букви, смес от калай, антимон и олово, се нагряват и с един инструмент, наречен компас, се използват, за да се възпроизведат стари надписи. Тънкостта е в това да се уцели точната температура, за да не се стопят буквите, западноевропейските печатари са използвали месингови и са имали по-малки трудности.
Въпреки че изданието е много ценно, през последните години работи върху много други с антикварна и колекционерска стойност и се е научил да се абстрахира, за да не му влияе напрежението, че всяко негово движение е изключително важно: "Може да е от 806, може да е от 1806 г., не мисля за това, концентрирам се върху обекта и неговата реставрация - да го запазя с минимална намеса." За спокойствието му помага и музиката - слуша през цялото време музикални подкасти или независимата радиостанция Totally Wired Radio. "Те правят предаванията по начина, който аз обичам - чуваш субективното мнение на радиоводещия и така изчезва анонимността на звука."
Докато подвързва издание с църковни песнопения от манастира "Св. Георги Зограф"; в Света Гора (Атон), слуша класическа музика, изпълнения на пиано на украинката Валентина Лисица или Елени Каиндру, която композира музиката за филмите на Тео Ангелополус. Днес в ателието си пак е на гръцка вълна, защото следващата седмица ще е на семинар Център за славяновизантийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев". Именно там кара два летни стажа, дипломирането му в НХА също е в сътрудничество с института, защото книгата "Описание на светите места в Йерусалим" от 1769 г. на Христофор Жефарович, по която работи, е тяхна собственост. Обучението следващите седмици ще води реставратор от Националната библиотека на Гърция в Атина, който притежава изключително ценен опит. Досю Амуджев не се плаши постоянно да се образова, напротив, амбициите му са да направи и докторантура в областта на реставрацията на книги,, а междувременно е доволен, че има ежедневни предизвикателства.
"Книгата се превръща в част от интериора и все по-рядко е източник на информация", казва Досю Амуджев и си признава, че при него идват два типа хора - едните искат да имат добре изглеждащо издание, за да го показват като нещо ценно на рафтовете в библиотеката си, което е видно от желанието им да се подвържат много броеве или томове наведнъж. Другите му клиенти, които наистина ще четат книгите, знаят, че подобен тип подвързване не е удобно и е по-добре томовете да са отделно.
Без значение с какъв замисъл идват поръчките за реставрация, Амуджев винаги дава едни и същи съвети за съхранение. Ако нямаме място за голяма библиотека и се каним да складираме книги в мазета и тавани, по-добре да ги продадем или подарим. "Аз още се боря със себе си, всяка седмица с жена ми махаме книги, които преценяваме, че няма да прочетем повече", казва реставраторът. Той обяснява - големите температурни амплитуди водят до влошаване на състоянието им, прахта също - редно е да се чистят през няколко месеца с прахосмукачка и да се пазят от пряка слънчева светлина. За едно нещо е категоричен - видите ли мухъл, изваждайте заразените книги от библиотеката си. Благодарение на съвременните технологии като камера "аноксия" развитието на плесените може да бъде ограничено и забавено, но това не води до окончателното им премахване. Преди да се появи тази технология, книгите е трябвало да се третират с токсични химикали.
Все пак има книги, с които никога не би се разделил, въпреки лошата полиграфия през 70-те и 80-те. Например "Джаз, история, теория, практика" на Янош Гонда. В момента я чете синът му и не би я продал. Именно на него днес Досю Амуджев е оставил и цялата си фонотека. А кой знае, някой ден може да предаде и новия си занаят и така да е сигурен, че реставрирането на книги няма да изчезне.
3 коментара
Искаше ми се да видя снимки от работилницата на г-н Амуджев, с какви машинки и уреди работи, какви материали ползва...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.