Театър | "Докато смъртта ме раздели"
Историята на легендарния берлински травестит Шарлоте фон Малсдорф оживява на театралната сцена
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Играещият се на "Сцена Дерида" спектакъл с поетичното заглавие "Докато смъртта ме раздели" е първо, много сполучливо и въздействащо представяне на българска сцена на отличената с множество награди (сред които и престижните "Пулицър" и "Тони") полудокументална американска пиеса от 2004 г. на Дъг Райт за живота на Шарлоте фон Малсдорф (1928 - 2002). Оригиналното заглавие I Am My Own Wife е препратка към едноименния документален филм от 1992, сниман, докато Фон Малсдорф е все още сред живите. То буквално означава "Аз съм собствената си жена" и олицетворява забележителната съдба на главната героиня и нейния харизматичен характер, драматично разпънат между двата пола.
Преди да се превърне в ексцентричната съдържателка на култов източноберлински музей за антикварни предмети от ерата Грюндерцайт (периодът на икономически възход в Германия от втората половина на XIX век), който служи и за нещо като микс клуб за хомосексуални мъже и жени, артистични бохеми и секс авантюристи от всякакъв тип, Шарлоте фон Малсдорф е малкото момче Лотар Белфелде, което убива своя тираничен баща нацист, за да се спаси.
Култовият антиквариат-вертеп пренася и съхранява в новите времена изтънчената декадентска естетика, кабаретни традиции и сексуална разкрепостеност на Ваймарската република, докато самата Шарлоте оцелява в три исторически епохи на радикални смени на политическия режим - нацизъм, комунизъм и демокрация, в които не престава да бъде обект на интерес и преследване от страна на общественото мнение и на властите.
Личният й живот отразява сложността във всяка социална система и идеология, чиято строга фасада е винаги само привидност - по-внимателният поглед ще забележи грапавините и течовете. Парадоксално, тъкмо във времената на най-голяма толерантност страдащата цял живот заради предразсъдъци и хомофобия Шарлоте се превръща отново в мишена, при това от страна дори и на прогресивните гей активисти заради предполагаемите й връзки с тайните служби на "Щази".
Забележителната пиеса на Дъг Райт, наситена с изненадващи обрати, вълнуващи лирически отклонения и много, много ирония и хумор, е написана не като монодрама, в която говори само един, а като моноспектакъл, в който участниците са много. В духа на "театъра на отчуждението" на Бертолт Брехт (Шарлоте подмята, че на една от масите в музея й е седял самият той!) това е пиеса за един актьор, който трябва да влезе в кожата на много персонажи.
Разбира се, в центъра е загадъчната, обаятелна и духовита Шарлоте, но през действието преминават и нейните любовници, и деспотичният й баща, и властната леля, която подарява на малкия Лотер книга за травеститите, и внушаващите страх тайни агенти, полицаи, журналисти и много други. Персонаж в пиесата е дори самият автор, който разиграва пред зрителите предизвикателствата и объркванията, пред които се изправя, докато я пише.
За да изиграе всичко това, е нужен особено пластичен и опитен актьор, но младата режисьорка Надя Панчева, чиято постановка точно и задълбочено следва текста, избира рисковия ход да даде ролята на един напълно начинаещ млад актьор и не сбърква. Дългокосият Димитър Ангелов не просто играе добре - той е сърцето на това представление. Лекотата, с която сменя костюми, говори, пее, свири на електрическо пиано, танцува и преминава в най-различни образи, е впечатляваща и заслужено му донесе номинацията за наградата "Икар" на САБ в категорията "Дебют". Мъжки и женски енергии преминават като ток по неговото изразително и все още момчешко лице, а младостта му придава на образа на възрастната и криеща много тайни Шарлоте обезоръжаваща чистота и невинност.
Представлението се играе на 27 февруари на "Сцена Дерида".
4 коментара
Кви нацисти, националсоциалисти са те..
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.