Кинобизнесът на Стивън Симпсън: от шотландските планини до пловдивските тепета

"Точно в този момент се промени цялата система и се намали минималната възраст за лиценз от 21 на 18 години. До този момент местата бяха доминирани предимно от хора, чиито бащи бяха брокери, така че и те впоследствие ставаха брокери. Аз бях един от първите, който се лицензира по новата система, а тъй като нямаше много други хора, които да се лицензират по това време, бързо намерих работа. Това ми отвори врати за развитие в бранша", коментира Симпсън.

Въпреки бързия растеж в професията шотландецът продължава да усеща влечение към киноиндустрията, към която има интерес от дете. Затова той се решава да изостави всичко и да замине за САЩ, където да се учи от продуцента и режисьор Роджър Корман, който има участие в над 500 филма в последните десетилетия.

"Когато станах на 22 години, реших да се "присъединя към цирка", като се преместя в Лос Анджелис и започна да работя с единствения човек, с когото имах желание - Роджър Корман. От неговото студио са тръгнали известни режисьори и продуценти като Франсис Форд Копола, Джон Сейлс, Джеймс Камерън и много др. Корман наемаше Джак Никълсън да пише сценарии за него десет години преди който и да е друг", коментира Симпсън.

Под ръководството на Корман шотландецът учи тънкостите на занаята, както и основни неща за бизнеса с правенето на кино и най-вече как то да е доходоносно начинание. Само година по-късно Симпсън се завръща в родната си Шотландия, където с някои от колегите си от студиото прави и първия си пълнометражен филм.

Изкуството да си независим

Причината Симпсън да държи да прави независимо кино е заради контрола, който това му дава върху творческия процес и крайния резултат - нещо, което той подчертава, е почти невъзможно в света на големите корпоративни студиа, които постоянно налагат своите идейни политики и финансови ограничения върху режисьорите. "Например когато напуснах студиото на Корман, в следващата година те направиха 25 филма. Всичките бяха разпространени от техния екип и си направиха солидна печалба. Тогава беше и разцветът на домашното видео и беше по-лесно да се правят пари. Началото на новия век разтърси всичко", коментира Симпсън.

Новите технологии като интернет (и зародилото се с него пиратство) и впоследствие стрийминг платформите според шотландския режисьор на практика убиват сегмента. "Именно домашното видео беше елементът, където тези филми успяваха да си върнат значителна част от инвестицията, а изведнъж това изчезна като вариант. Отне известно време да се напаснем към новата реалност, но с предишния ми проект мисля, че намерих най-правилния път", споделя той.

И сам войнът

Решението на Симпсън в случая е да започне да разпространява своя филм Neither Wolf Nor Dog ("Нито вълк, нито куче") изцяло самостоятелно и противно на възприетите най-добри практики. "Обикновено първо винаги пускаш филма в Ню Йорк или Лос Анджелис и ако имаш добра оценка, после по-малки кина и места в Денвър, Детройт или Чикаго решават да те излъчват. И оттам нататък имаш около 12-16 седмици, в които твоят филм ще се върти по кина из страната. Ако обаче не се харесваш в тази първа седмица в тези градове, с теб е свършено и никой не иска да те пипне", коментира Симпсън.

Точно това се случва с филм на негов приятел. "Въпреки добрия състав и сценарий филмът изкара едва 2.9 хил. долара и не получи одобрение в Ню Йорк и Лос Анджелис, а оттам никой нямаше интерес в по-малките градове да го пусне", допълва той. Така Симпсън решава да поеме в противоположната посока и да започне да търси по-малки градове, където филмът му би могъл да има повече допирни точки с хората и където директният маркетинг чрез местни вестници и радио биха имали по-добър ефект.

Стратегията му се оказва успешна. Като пример за това той дава едно от кината в Минеаполис, където неговият филм изкарва 29.5 хил. долара в първия си уикенд и успява да привлече повече интерес от тогава най-новия епизод на "Междузвездни войни". "Хората се радват, когато някой им обърне повече внимание и когато историята е по-лична за тях. На много от местата аз отивах лично и говорех преди прожекциите - в САЩ, както и във Великобритания. Това събужда интереса на местните хора и те са по-склонни да отидат и да видят за какво става дума. По-лесно е и да разпространиш мълвата в селище с население, да кажем, 2.5 хил. души, отколкото в място като Ню Йорк", коментира Симпсън.

Разпространението по този начин позволява на филма му да се превърне в най-дълго прожектирания в САЩ през поне последното десетилетие, като е в кината цели четири месеца. За това време според самия Симпсън филмът е успял да възвърне над 40 пъти първоначално вложените в проекта около 30 хил. долара, макар сумата още да не е крайна.

В капана на Пловдив

Съдбата по неочакван начин свързва Симпсън с Града под тепетата, но той вече шест години нарича Пловдив свой дом. "Запознах се в една закусвалня с една дама, която впоследствие се оказа, че има приятел българин и по стечение на обстоятелствата след няколко години се оказах в София за няколко седмици. Реших да отскоча до най-стария град в Европа и просто нещо ми прищрака вътрешно. Сякаш съм бил тук цял живот. Това беше преди много време, но не беше последният епизод. Трябваше да дойда втори път, за да направя крайното решение да се преместя тук", коментира Симпсън.

Така той решава да започне да развива своя бизнес с филми и да изгради свое собствено студио в Пловдив. За целта купува къща в подножието на Стария град, която според него дълго време е била на пазара. "Мисля, че дълго време просто никой не осъзнаваше, че цялата къща е за продан, заради самата реклама, а и състоянието й би отказало повечето хора. Когато я видях обаче, аз директно си казах, че тя е перфектна като локация за следващия ми филм, както и за да развия тук свое малко студио", коментира Симпсън.

През 2018 г. той регистрира "Алтърнадот", която е неговата продуцентска и дистрибуционна компания за страната. Оборотите й все още са дребни, тъй като досега бизнесът е минавал през чуждестранните му дружества. През 2021 г. Симпсън създава втора компания - "Студио Кохезия", и с нея поставя началото на проекта си за развиване на собствено студио в Пловдив, като купува имота в Стария град.

Филмът на Симпсън "Ретроспект" бе заснет изцяло в Пловдив и дебютира на "София филм фест" в града. Сега Симпсън се готви да започне неговото разпространение първо в България, а след това и в Европа, Великобритания и САЩ. Редом с това шотландският продуцент ще цели да започне да изгражда екип, с който подобно на своя първи ментор Корман да снима свои проекти в града и в страната.

Q&A

Какво е предимството да разпространявате филма си сам?

Нека първо започна оттам, че когато някъде чуете, че даден филм се разпространява самостоятелно, това означава, че са имали достатъчно бюджет да наемат подизпълнител, който да върши тази работа. Предимството да го правиш наистина сам е, че те прави много по-въвлечен в целия процес, както и че получаваш по-голямата част от печалбата от продадените билети.

Лесно ли е да се намери екип в България?

В София може би, но нещо, което ме учуди много, е, че в Пловдив хората гледат недоверчиво на идеята да се развиваш професионално в правенето на филми. Тук не става дума за актьорите. За "Ретроспект" намерих актьори изключително бързо и се работеше много лесно с тях. Например Симеон Алексиев е един от най-талантливите и добри актьори, с които някога съм работил, и макар да не говорим един език, се разбирахме перфектно. Но извън актьорите в Пловдив е много трудно да се намерят хора, които искат да се занимават професионално с кино. Като че ли тук не се вижда много като възможност за развитие.

Какви стратегии имате за финансирането на своите проекти?

Едно от нещата, които правя, е, че след като свърша с един проект, аз разпродавам апаратура и нещата, които съм купил за снимането. В предишния ми филм Neither Dog Nor Wolf, след като свършихме със снимките, продадох камерата и автомобилите на печалба. Обмислям дали да направя същото и със сегашната камера, или да започна да я отдавам под наем. Но това е един от начините за печалба - търсиш продукт на по-ниска цена и след като вече си свършил работата си с него, го продаваш на печалба. Другото нещо, което намалява разходите ми, е, че аз се занимавам с дистрибуцията, редактирането на видеото и съм режисьор. Някои от най-финансовоемките роли ги поемам аз и не си плащам, което значително намалява разходите. Човек трябва да умее много неща, за да може да се развива в индустрията, и то да ги умее добре.