Книга | "Власт и прогрес" на Д. Аджемоглу и С. Джонсън

Посоката на прогреса не е автоматична даденост, а въпрос на избор и социална власт, пишат Аджемоглу и Джонсън. Обществата решават как ще развиват технологиите и как ще разпределят плодовете от достиженията на познанието. Изборът на институции, законодателство, групи от печеливши и губещи е отразен в господстващ наратив. Хората могат да го променят.

Ето, икономическата наука приема иновациите като двигател на производителността. Щом са по-производителни, компаниите разширяват дейността, наемат повече работници и търсенето на труд издърпва заплатите нагоре. За авторите на "Власт и прогрес" този ефект не е гарантиран. Производителността - средната продукция на един работник - може да расте, но пределната производителност - допълнителният принос на още един работник в продукцията, който дава мотивация на работодателя да наема - може да не се промени. Може направо да пада.

Популярен пример е фабриката на бъдещето. Тя бълва продукция и има двама служители - човек, който храни кучето, и куче, което пази човека да не пипа оборудването. Производителността на тази фабрика е зашеметяващо висока, а пределната производителност зашеметяващо ниска. Работодателят може да уволни и човека, и кучето, без нещо особено да се промени.

Алтернативата? Обществото следва по-различна визия, както се е случило след Втората световната война в САЩ, Западна Европа и Япония: технологиите задвижват нови дейности и отрасли. Автоматизацията може да галопира шеметно, но няма да унищожи търсенето на работници, щом е придружена със създаването на нови дейности и функции. Когато хората се състезават не срещу машините, а заедно с машините, подобията на "фабриката на бъдещето" съществуват само в научната фантастика.

Колективното договаряне и синдикатите играят роля за защита на доходите и работните места, напомнят Аджемоглу и Джонсън. Докато страни като Германия и Япония запазват практиките, САЩ ги елиминират. Изборът на Америка е да овласти работодателя, а не работника. Оставен на пазара, работодателят ще даде част от печалбата на акционерите и мениджмънта.

Накъде се насочваме

Накъде се движим днес? През 80-те години на XX век визията на споделения просперитет залязва. В САЩ напират нови идеи: интересът на бизнеса е водещ за обществото - компаниите служат първо на акционерите и после на всички останали; регулациите пречат - пазарът чрез предпочитанията на потребителите оценява качеството на продуктите и осигурява защита; трудът не е "ресурс", а "разход". Водени от новия наратив, фирмите охотно режат работни места, за да задържат печалбите. Глобализацията усилва внедряването на този мироглед по света.

Когато компютрите и роботите навлизат трайно в производството, нищо чудно, че обществото вече ги възприема повече като заместител на работната сила, конкурент на хората, а не като трансформираща технология, която ще повиши производителността на труда и увеличи нуждите от работни места. Въоръжени с инструментите на изкуствения интелект, все по-често ще използваме постиженията на прогреса за автоматизация, или както в паноптикума, проект на затвор на Джеръми Бентъм от XVIII век, и за наблюдение. И в двата случая - не в полза на хората.

• Книга | "Технофеодализъм" на Янис Варуфакис

Аджемоглу и Джонсън искат да разпалят дебат и разклатят монопола на "светлия" технооптимизъм днес. "Живеем в епоха, която е дори по-сляпо оптимистична и по-елитарна, отколкото са били времената на Джеръми Бентъм и Адам Смит. Да се изтръгне контролът (...) ще бъде може би още по-трудно". Те отправят апел за противодействие на визията на обогатяващия се от нашата наивност "високомерен" техноелит, който "самонадеяно" ни убеждава, че ако преглъщаме нежеланите ефекти от неговото поведение, той ще разреши всичките ни проблеми - от климатичните бури до рака. Ако не виждаме подобрение или се оплакваме, че нещата не вървят добре, техноелитът ни мъмри, че сме или много глупави, или крайно нетърпеливи.

Технонаративът и лъже: технологиите могат да се разработват и другояче, а модерните в момента AI модели не са единственият тип изкуствен интелект, който можем да създаваме, добавят авторите на "Власт и прогрес". Ако не се борим, приемаме експлоатацията, неравенството и разклащането на демокрацията като неизбежни последици от технологичния избор в наши дни.

Power and Progress: Our Thousand-Year Struggle over Technology and Prosperity, Daron Acemoglu & Simon Johnson, 2023.