Преди избора на патриарх: кой ще оглави Сливенската митрополия

Този избор е важен по две причини. Първо, от него до известна степен ще зависи по-важният и последващ избор на нов патриарх на БПЦ. В Светия синод има лагери и новият митрополит ще се присъедини към един от тях. И второ, не по-маловажно - това ще е човекът, който ще може да контролира и да се разпорежда с огромен брой имоти и приходи на Сливенската митрополия, чиито владения се разпростират по цялото Южно Черноморие.

Между кого се избира

С решението си от 22 април Светият синод съкрати листата на достоизбираеми епископи за митрополит на Сливенска епархия от десет на шест. Причини за отстраняването на трима от епископите не бяха дадени, а единствено информация за "неправилно стопанисване на управляваните от него имоти" е дадено като обяснение за отстраняването на местния фаворит Йеротей.

Така останали в момента са епископите Сионий, Арсений, Герасим, Пахомий, Макарий и Исаак.

От изброените епископи Исаак, Герасим и Сионий изглеждат с най-малък шанс да бъдат избрани, тъй като на предишните избори на 18 февруари те събраха минимален брой от гласовете и в двата тура. Нещо, което изглежда малко вероятно да се промени този път.

Епископ Исаак пък е бил втори викарен епископ на покойния софийски митрополит патриарх Неофит, а Мелнишкият епископ Герасим е главен секретар на Светия синод.

Сионий от 2019 г. е игумен на Бачковския и Троянския манастир, а преди това на Лопушанския манастир. До 2009 г. той е ректор на Софийската семинария "Св. Йоан Рилски", когато срещу него е повдигнато обвинение от страна на ученик и неговите родители за сексуален тормоз. Случаят е разследван вътрешно от комисия на БПЦ, но не и от органите на реда на Република България.

Епископ Сионий (най-вляво), игумен на Бачковския и Троянския манастир, често присъства на събития заедно с Николай Пловдивски Фотограф : Димитър Марков

Най-вероятно за позицията на митрополит ще се борят Арсений, Пахомий и Макарий. На последните избори Арсений Знеполски беше трети сред десетимата кандидати, и то с няколко гласа. След като другите преди него вече не са в списъка, той е фаворит. Подобно чувство има и сред местни представители на епархията, които неофициално коментираха пред "Капитал", че ситуацията ги е оставила с усещане за унизеност и ограничен избор в лицето на само един епископ, който е приближен до Пловдивския митрополит Николай.

Момчил Методиев, историк и автор на няколко книги за свързаността на Държавна сигурност с БПЦ, разказва за сходна история от времето на комунизма. "В сегашните избори има сходство с тези, проведени през 1974 г. за Врачански митрополит, когато изборът на епископ Арсений, който впоследствие ще стане митрополит на Пловдив, бива касиран. Целта и планът тогава е ясен - официалният кандидат тогава е Калиник, въпреки че Арсений е бил официално подготвян от предходния митрополит за негов наследник. Тогава Калиник въобще не влиза и в листа и патриархът бива натиснат и се касира изборът и всички структури се организират за това, като за всичко това има документи. Изборът на Калиник се осъществява със смяната на някои от епархийските избиратели и натиск към останалите. Съмнява ме, че сега би се стигнало чак до такава ситуация, защото би се вдигнал много шум", казва Методиев.

Жалби, отци и руснаци

Решението за касиране на изборите от 18 февруари дойде след доклад, внесен от страна на организиращия и наблюдаващ митрополит - Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, придружен с внесена жалба от двама братя свещеници - Евгений и Силвестър Янакиеви (според местни представители също приближени на Николай Пловдивски).

За нарушения се говореше и на местно ниво от очевидци и участвали, но в крайна сметка информация за проведено разследване с ясни доказателства от страна на Светия синод или други органи не беше обявена.

Според публикация на професор Делян Николчев, експерт по църковно право, обвиненията, поставени в жалбата, както и информацията в доклада не са били достатъчни за касирането на изборите. "Липсват легитимни доказателства в подкрепа на обвиненията - всичко е изложено под формата на хипотези. В един от документите авторът опитва да насочи вниманието към предполагаемо виновно поведение на еп. Йеротей - че същият не е стопанисвал добросъвестно Поморийския манастир. Очевидно Св. синод е взел под внимание написаното от автора на същия доклад, за да касира изборите за Сливенски митрополит, без да се съобрази с правното обстоятелство, че независимо дали е истина или не написаното в този документ, не само Св. синод, но и всички църковни органи нямат компетенция, правомощия и инструменти, за да стигнат до изводи, от които да установят, че са извършени такива административни нарушения. Такава компетенция и правомощия имат единствено правоохранителните и съдебните органи на Републка България."

Дали в крайна сметка информацията в жалбите и доклада е била проверена обаче е нямало значение за Светия синод, твърди човек, запознат с делата на синода - архимандрит Дионисий.

Архимандритът е бивш началник-отдел "Богослужебен" още от времето на патриарх Максим, но е спорна личност в църковните среди, тъй като се свързва с раздаването на архонтски титли в БПЦ, а по-късно а през 2017 г. Св. синод заведе църковно-наказателно дело срещу него за финансови злоупотреби. Резултати от това дело още няма, но след завеждането синодът се разграничи от Дионисий и определя всякакви негови мнения като лични. (Уточнение бе направено от архимандрит Дионисий, че срещу него няма заведено църковно-наказателно дело от страна на Светия синод. Комисия по съставянето на обвинителен акт е била свикана, чийто предложения са отхвърлени катко от Светия синод, така и от постоянната Архиерейска църковно-правна каноническа комисия. Архимандритът също така уточнява, че никога не е имало обвинения за финансова злоупотреби срещу него.) - обновена 24.05.2024 г.

"Повечето митрополити вече бяха взели решение още преди да се появят тези документи. Какъв смисъл има в такава ситуация да се обръща внимание на жалбите? Онова, което се случва в Сливенска епархия, не бихме могли да го избегнем. На Южното Черноморие живеят изключително много руски граждани и предишният митрополит Йоаникий провеждаше политика на крайна русификация", коментира архимандрит Дионисий за "Капитал".

Неговата гледна точка е, че Светия синод не е прекрачил своите правомощия, а организацията е взела решението и от съображение за предпазване на местното население от продължителното налагане на руско влияние в региона. Нещо, което архимандритът подчертава, е още по-опасно с приетата от руската църква доктрина, която в своите основи е продължение на политическите амбиции и опорки на Руската федерация и Владимир Путин.

Не можем да позволим следващият митрополит в региона да е избран от Митрофанова.

архимандрит Дионисий

Какво се случва вътре в митрополията

Гледната точка на Светия синод според публични изказвания в медиите на негови представители е, че зад резултата от касираните избори стоят представители на Държавна сигурност и местни бизнесмени, които желаят да продължават да експлоатират имотите на църквите в територията.

Твърдения, които не изглеждат безпочвени, имайки предвид, че самият покоен митрополит е бивш член на ДС. Според разследване на "Капитал" през 2022 г. например Сливенска митрополия сключва две споразумения, които са в разрив с устава на БПЦ, с "Ем Джи пропъртис" - собственост на Георги Агафонов, бивш управител на банка "Славяни" и един от кредитните милионери от ранните години на прехода.

Първата сделка е за купуването на имоти в размера на 3362 дка земя на територията на гр. Бургас и по ивицата на Черноморието срещу скромната сума 549 хил. лв. Сума, която е в много пъти по-ниска от пазарната за подобни имоти.

Втората сделка е за договор за доброволна делба между "Ем Джи пропъртис" и Сливенска митрополия за 2849 дка земя, намиращи се в територията между вилна зона "Черниците" и "Росенец" и плаж "Отманли", също срещу смешната сума 139 хил. лв.

Като част от процеса по организирането на нови избори за митрополит на Сливенска епархия беше назначена и ревизия, която да бъде ръководена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Тя трябваше да включва ревизия на епархийските избиратели, имотите и финансовото състояние на Сливенска митрополия.

Към края на април група протестиращи, сред които и Емил Кундев, финансово-счетоводен консултант към Поморийския манастир от 2014 г., споделят пред БНТ и местни медии, че ревизията е била извършена целево и само на два манастира и църкви в цялата епархия. Те също така споделят, че е била извършена в разрив със законодателството и изискванията на Закона за вътрешния одит, като по времето ѝ е липсвало главното ревизирано лице - епископ Йеротей, който по това време е бил преместен в Рилския манастир.

"Получихме заповед от дядо Йоан в края на март, че ще се проведе ревизия на манастира. Тя не съответства на никакви правила, по които се прави ревизия - посочени са две имена - на главната счетоводителка Силвия Малчева и на външна одиторска фирма - "Константинов одит". Отговорен за всички манастири и църкви в епархията трябва да бъде главният счетоводител, а тя идва да проверява сама себе си! Тотално нарушение", коментира Кундев пред местните медии и БНТ.

За "Капитал" Емил Кундев обясни, че не са имали никакви изисквания от страна на митрополията. "Всичко се групира по групи по бюджета на митрополията и по тези пера се събират всички документи. Ревизии трябва да се правят често, особено когато се получават и субсидии от държавата. В момента това е сума от над 38 млн. лв. от бюджета, тоест по Закона за вътрешния одит БПЦ трябва да разполага с минимум осем одитори", казва консултантът. Той също така потвърди, че ревизионен документ или повече информация все още не е била предоставена от страна на митрополията.

Болярските битки в БПЦ

Друга ревизия с неясен резултат е започнатата в средата на миналата година проверка от НАП на цялата Българска православна църква за задължения за корпоративен данък в периода 2017 - 2022 г. Тя бе спряна заради смъртта на "единствения представляващ на Българска патриаршия - Св. синод", но ще бъде възобновена след избора на нов представляващ (патриарх).

Изборът на митрополит за Сливенска епархия е още по-важен с предстоящите избори за патриарх на Българската православна църква. Новоизбраният митрополит ще може да добави своята тежест в избора за тримата избраници на Светия синод, от които ще бъде избран нов духовен глава.

Сливен обаче е показателен и за това как се движат в момента нещата в БПЦ. В борбата за надмощие в епархията се преплитат няколко отделни групи: местни бизнесмени, местни избиратели, различните лагери в Светия синод, интересите на Руската федерация и всякакви други. Те се сблъскват и припокриват, заради което трудно може да се направи ясно разграничаване, а става дума за плаващи мнозинства и временни споразумения. Най-лесния начин да мислите за управлението на българската църква към момента е аналогията с болярството от късното Средновековие, където централната власт е слаба и всички отделни играчи постоянно се борят за надмощие помежду си и един срещу друг. Така няма ясен отговор на въпроса кого ще облагодетелства победата - дали например проруския лагер или този, който иска да се разграничи. Но е ясно, че интересите тук ще останат огромни.