Интервю | Кражбите в магазините скачат за година с 20-30%

Големият проблем е усещането за безнаказаност. Бизнесът не се чувства защитен от държавата по никакъв начин.

В кои обекти са най-чести кражбите? Бихте ли дали най-екстремния пример?

Най-много се краде в магазини, в които се продават стоки на самообслужване - магазините за дрехи например. Обувки се крадат по-трудно, понеже обикновено има изложена по една мостра и продавачът изнася втората обувка от склада. В големите магазини дори това е възможно. В столичен мол клиент пробва най-скъпия модел на известна спортна марка, иска втората обувка, за да пробва чифта и побягва директно с тях. Охраната на мол-а не успява да помогне.

Най-лесно се краде в магазините, в които продавачите са под 2-3 човека на 100 кв.м. Това на практика е организацията в повечето обекти, продаващи луксозни облекла. Често там работи едно момиче, което по никакъв начин не може да покрие цялата квадратура през цялото работно време. Кражбите не рядко се констатират постфактум, при периодични ревизии или при проверки, извършвани от мениджърите.

Как измервате ръста на кражбите и колко е средният скок 2023/2022? На какво отдавате този бум?

Ръстът в липсите се измерва при годишните инвентаризации на магазините. Лесно се разчитат липсите от кражби на едро - определени марки, продукти в най-високия ценови сегмент, липсват цели серии, пълна номерация.

Усещането за безнаказаност води до непрекъснато нарастване на кражбите в магазините. Така както липсата на адекватни мерки и наказания рефлектират в зачестяване на нарушения на обществения ред, шофиране в нетрезво състояние, агресивно поведение на улицата, в училище и т.н. Полиция и прокуратура трябва да си свършат работата, за да се овладее тази епидемия от кражби.

Икономическата обстановка и високата инфлация са другите фактори, влияещи върху нивото на кражбите. Обективно съдейки по фактите, това е един организиран бизнес, който на гърба на магазините и служителите в тях носи добри приходи на единици и не внася никакви данъци.

Най-големият скок в отчетените липси от кражби за 2023 спрямо 2022 г. е 70%, подаден от фирма, член на БРА. Средно ръстът в бранша е от порядъка на 20-30%.

Какъв е профилът на крадците?

Профилът на крадците е относително широк, като варира в различните градове на страната. Общовалидно от години повечето крадци са непълнолетни, предимно момчета. Всички са добре и еднотипно облечени - скъпи суитшърти в тъмни цветове, тъмни шапки, кецове.

Последните години се забелязват и доста пълнолетни, работят винаги в група от двама-трима. Винаги са добре облечени и не привличат внимание с нещо специфично.

Крадците са особено изобретателни в отвличане на вниманието на продавачите в магазините. Знаят в кои часове да посещават магазините, когато трафикът е най-голям и продавачите имат най-много работа.

Особено нагли и агресивни са като поведение. Има случаи, в които продавачите усещат, че в магазина се извършва обир и се опитват да ги спрат. Крадците блъскат нашите хора, заплашват ги и бягат. В други случаи, когато успяваме да ги задържим, сигнализираме в полицията и чакаме представител на реда да дойде на място, обирджиите се държат нагло и по никакъв начин не се смущават от ситуацията. Надсмиват се на продавачите с фразата "нищо не можете да ми направите, утре ще ме пуснат".

Какви са най-често използваните от тях похвати?

Най-често използваните похвати за кражба са:

• Сваляне на алармените тагове с клещи или отрязване. Това нерядко нарушава търговския вид на дрехата, но явно това не е проблем за тях;
• Сваляне на алармени тагове с т.нар. "детачъри". Това са големи магнити, които са част от оборудването на всеки един магазин. Тези магнити по принцип се монтират на касовите боксове и касиерите премахват алармените тагове в момент на продажба с помощта на "детачърите". От години в известни онлайн магазини със стоки от далечен свят такива "детачъри" се предлагат за свободна продажба. Една група, организирана да краде и пласира след това стоките, си купува такъв магнит и действа с него. Един от групата минава през деня в магазина и сваля алармените тагове на набелязаните стоки. Малко по-късно идват останалите хора от групата, пълнят торбите и излизат необезпокоявани, освен ако видеонаблюдението не успее да ги забележи и да сигнализира моментално на управител на магазина;
• С помощта на заглушителни софтуери. Един от групата обирджии застава до охранителните антени на входа на магазина и с помощта на заглушаващия софтуер на практика ликвидира действието на антените, докато останалите от групата излизат с торби, пълни с дрехи напълно необезпокоявани;
• Вкарване на клещи в кутии, обвити с фолио - така не могат да бъдат засечени от устройствата на входа на магазина;
• Използване на сакове, чиято вътрешност е обвита с фолио, което пречи на сигнала на алармените системи;
• Крадците на дребно обличат дрехата и бягат бързо с нея, разчитайки, че продавачът няма да успее да ги догони;

Как реагират търговците? Какви мерки предприемат те и колко им струва охраната? Какви различни технологии се използват?

Всяка фирма разработва свои процедури за справяне с кражбите и инвестициите не са никак малки. Крадците са винаги стъпка пред нас и пред фирмите, разработващи охранителните системи.

Увеличаване на броя на работещите в магазините, поставяне на служител, наблюдаващ пробните, наемане на професионална охрана, назначаване на скрита цивилна охрана, монтиране на видеонаблюдение с голяма гъстота на камерите, назначаване на екип от хора и осигуряване на мощна техника, обслужващи видеонаблюдението, монтиране на металотърсачи на вход (за предпазване от хора, носещи "детачъри" или др. инструменти с цел сваляне на таговете на дрехите) са само някои от мерките, които търговците на дребно предприемат, опитвайки се да минимизират щетите от кражби.

Модерните технологии като камери с лицево разпознаване и RFID (Radio Frequency Identification) са сред особено скъпоструващите технологии, които по принцип биха дали по-високо ниво на сигурност. Фирмите в България, които могат да си позволят внедряване на RFID обаче, се броят на пръстите на едната ръка. Инвестицията от порядъка на няколкостотин хиляди евро за голям магазин е сериозна пречка дори за големи фирми и абсолютно непосилна за средни и малки фирми.

Например една камера с лицево разпознаване среден клас струва от порядъка на 800 евро. Тя не може да работи сама и като се добави цената за техниката и софтуера, четящи информацията, отново става ясно, че си говорим за много трудно достъпно решение за повечето магазини.

По-семплото old school решение с наемане на охрана излиза по груби сметки над 130 000 лв. на година за един магазин от 300-400 кв.м.

Какъв процент от крадците снимате или залавяте?

Трудно ми е да направя точна оценка на тази величина. Силно зависи от размера на магазина и броя служителите, които работят на смяна. Зависи и от периода на годината. В началото на сезона, когато магазините започват да излагат новите колекции, обирджиите тръгват масирано, също както и клиентите, които искат да обновят гардеробите си за новия сезон. Тогава е най-трудно да успеем да заловим крадеца на място. Често продавачите установяват кражбите дни след като са направени, намирайки скрити свалените алармени тагове на различни места в магазините, или по джобовете на други дрехи в търговската зала.

В някои търговски обекти в САЩ и Западна Европа вече има отказ от използването на каси на самообслужване заради множеството кражби и скъпия контрол. Каква е ситуацията в България по отношение на кражбите при самотаксуване на покупките?

Това никак не ме учудва. Нещо повече - има вероятност да се върне "жената зад щанда". Има информация за парфюмерийни магазини, които поради отчитане на огромен процент кражби обмислят да променят изцяло модела на обслужване като спрат свободния достъп на клиентите до продуктите и да продават през щанд и при поискване.

Конкретно при касите на самообслужване прави впечатление засилената охрана около тях. Въвеждането на QR код на бележката, без който клиентът не може да излезе. Фирмите, доставчици на тези системи, разработват редица механизми за минимизиране на възможността за кражби, но аз не вярвам в съществуването 100%-ви решения в случая. Практиката го доказва - "професия крадец" се развива много бързо.

Проблемите при този модел на разплащане далеч не са свързани само с потенциално високия процент на кражби. Самите каси за самообслужване и софтуерите зад тях имат доста път да извървят, докато станат достатъчно надеждни и коректни в работата си. Имам личен опит в голям магазин за облекло, оборудван с най-модерната RFID технология и каси на самообслужване. Всичко около пазаруването ми беше бързо и приятно, докато на излизане от магазина антените не се задействаха и цивилна охрана, която беше поставена извън магазина, дойде да ме провери. След 30 минути чакане на обикновената каса и разговор с охрана, касиер и управител, проблемът така и не беше отстранен. Накратко този пример за мен е показателен - незряла е идеята за самообслужване и особено самотаксуване в България и то по разни причини.

Друга световна практика на своеобразна кражба е онлайн покупката на дреха например (или друг артикул), използване, без да се сваля етикетът, и връщането на покупката, след като вече не е нужна. Доколко това е разпространено в България, какъв процент са тези връщания тук и какъв е ефектът за търговеца?

Да, вече е доста разпространено като практика и го отчитат и фирмите в нашата асоциация. В Закона за защита на потребителите много ясно е описано при какви условия клиентът има право да върне стоката, а именно - в оригинална опакова, неизползвана, с всички етикети и т.н. Какво се случва реално? Връщат се дрехи и обувки с видими следи от носене или пране. Търговците не приемаме тези връщания. В магазини, продаващи по-масови стоки, тези връщания не съставляват голям дял от общите връщания, докато в луксозния сегмент достигат до няколко процента, като обезпокоителното е, че тенденцията в момента се засилва, по данни от колеги от БРА.

В столицата и големите градове 3-4% от отказаните връщания на носени дрехи и обувки биват подавани след това като жалби в Комисията за защита на потребителите (КЗП). В 90-100% от случаите жалбите биват решавани в полза на търговеца. За нас все пак остава загубеното време, писането на обяснения, ходенето на упълномощени представители в КЗП и други административни тежести, които отнемат време от основната ни дейност - търговия.

За какви мерки настоява Българската ритейл организация с цел да се пресекат кражбите от магазините?

БРА настоява полицията и прокуратурата да си свършат работата. Готови сме на работна среща с тях, за да обсъдим дали ние като бранш можем да вземем някакви допълнителни мерки за борба с кражбите. Готови сме на среща и на дискусия за това дали трябва да има някаква промяна в законодателството, което да сложи край на тази епидемия.

Искаме:

• Кражбите от магазините да не се разглеждат като маловажни
• Да се прилага Наказателният кодекс с цялата му строгост
• Да не се начислява ДДС върху липсите от кражби над допустимия 0.25%
• Задължително да се налага глоба, дори и на малки кражби, както е в други държави
• Да се полага обществено-полезен труд - добра идея за случаите с непълнолетни извършители

Какъв е оборотът на компаниите, които членуват в организацията ви? Как се развива бизнесът тази година?

Членовете на БРА към момента са 21 фирми, с близо 4 млрд. лв. оборот за 2023 г. Данните ни за 2024 г. до момента показват динамичен пазар. Фирмите в по-ниския ценови сегмент реализират значителни ръстове, спрямо 2023 г., докато в средния и по-висок сегмент има известно задържане в продажбите и дори спад в някои сегменти. Наблюдава се подчертана ориентация на клиента към промоционални и аутлетни продукти. В БРА отчетохме тази зараждаща се тенденция още по времето на Черен петък и Коледните празници през миналата година и тя е логична, предвид високите нива на инфлация в страната и създалата се икономическа и политическа несигурност.

По-тревожната тенденция, която отчитаме с колегите от бранша, е, че разходите в ритейла нарастват с по-големи темпове отколкото оборотите. Заплати, наеми, режийни, логистика - всичко нараства значително, а потреблението по-скоро се запазва като обем и дори се свива на места и това вещае трудности.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА, отговорите на въпросите са дадени писмено.