Умори ли се Западът от войната в Украйна

Ефектът вече се усеща на фронта, защото потокът от военни доставки осезаемо намалява. На практика украинската армия ще посрещне втора зима от войната срещу Русия с недостиг на боеприпаси. Освен това контраофанзивата ѝ не успява да пробие многослойните и дълбоко ешелонирани руски отбранителни линии, които генералите на Путин имаха възможност да изграждат в продължение на 7-8 месеца. От другата страна Кремъл продължава да хвърля в битките вълни от жива сила въпреки загубите си, докато Киев не желае да изпраща още много войници на фронта. Едновременно с това Москва увеличава производството на оръжие.

Опасенията в част от ЕС

Опасенията са, че намаляването на помощта или нейната недостатъчност може преждевременно да принуди украинския президент Володимир Зеленски да започне мирни преговори от по-слаба позиция - или още по-лошо, да даде възможност на Русия да пробие украинската фронтова линия и това да даде повод на Путин да не преговаря. Такава перспектива ужасява някои лидери в Източна Европа, които от години шумно предупреждават за реалните намерения на Кремъл. Те алармират, че според тях Русия няма никакво намерение да спре, след като подчини Украйна, и че някои на Запад все още не разбират напълно точно какво е заложено на карта.

Рискът е, че съюзниците на Украйна дават сигнали, че не се отнасят достатъчно сериозно към отбраната, коментира естонският министър-председател Кая Калас преди срещата на върха на ЕС миналия месец. Нейната страна граничи с Русия и допреди малко повече от три десетилетия също е била част от Съветския съюз. Габриелиус Ландсбергис, външен министър на балтийската съседка Литва, допълва, че липсата на спешни доставки на оръжие може да принуди Украйна да започне преговори с Русия, въпреки че не желае това. "Имам опасения относно колективната ни способност да допринесем за победата, когато виждам, че не се доставят нови танкове, нови ракетни системи и дори боеприпаси, че не се намират решения, че решенията на Европейския съюз отнемат месеци", заявява литовският първи дипломат. Според него "това изглежда комично" на фона на обстоятелството, че Русия получава помощ от Северна Корея.

Притеснението е, че липсата на постоянна оръжейна помощ ще даде лост за влияние на Путин. А сключването на сделка с Русия не е алтернатива, смята президентът на Латвия Едгарс Ринкевич. Всяко прекратяване на огъня би създало риск Русия да се върне по-силна, каза той.

"Ние просто трябва да продължим и да работим върху по-дългосрочна или структурна система за подкрепа на Украйна, като разбираме, че Русия в същото време мобилизира икономиката си, силите си и е готова за дълги усилия", каза още Ринкевич.

Проблемите в САЩ

Американският министър на отбраната Лойд Остин посети Киев в края на ноември, за да увери Украйна, че САЩ ще я подкрепят "както сега, така и в бъдеще". Въпреки това Остин знае, че тази подкрепа зависи от Конгреса, а балансът на силите в него се държи от изолационисткото крило на Републиканската партия, особено в Камарата на представителите, където един от техните симпатизанти сега е председател. От септември насам Конгресът два пъти прие "продължаваща резолюция", за да избегне спирането на работата на федералното правителство, и два пъти изключи даването нова помощ за Украйна.

Сенатът ще се опита да отключи помощта до края на годината, преди отново да се стигне до спиране на работата през януари. Президентът Джо Байдън поиска допълнителен бюджет в размер на 106 млрд. долара, от които 61 млрд. са за Украйна, а останалите - за Израел и други приоритети в областта на националната сигурност. Републиканците обвързват помощта за Украйна с по-строги мерки за ограничаване на миграцията през американската граница с Мексико.

Колкото по-дълго обаче е отлагането, толкова повече партиите ще зависят от президентските избори догодина. Ако до Коледа не бъде сключено споразумение, някои членове на Конгреса се притесняват, че отпускането на нова помощ може да бъде отложено за след изборите през ноември 2024 г. А ако Доналд Тръмп бъде избран за президент, тя може да бъде прекратена изцяло.

Високопоставен европейски служител коментира пред Bloomberg, че от политическа гледна точка за Байдън ще бъде трудно да продаде на избирателите безизходицата на фронта, докато опонентите му обещават да сложат край на войната за един ден. Проучване на "Галъп" от началото на ноември показа, че 41% от американците смятат, че Вашингтон прави твърде много за Украйна, като през юни този процент беше едва 29.

Поне публично украинските лидери отхвърлят идеята, че САЩ може да спре помощта. "Не вярвам, че това ще се случи", казва Андрий Ермак, началник на кабинета на украинския президент Зеленски. Той твърди, че е получил "силна двупартийна подкрепа" по време на посещението си във Вашингтон миналия месец.

Подкрепата досега

От нахлуването на Русия досега САЩ са предоставили под една или друга форма на Украйна помощи на стойност около 75 млрд. долара, а европейските страни - общо над 100 млрд. долара. Но от решаващо значение е, че Вашингтон осигурява по-голямата част от военната подкрепа на стойност около 44 млрд. долара. Пентагонът твърди, че са му останали около 5 млрд. долара, за да снабди Украйна с оръжия от собствения си арсенал, и малко над 1 млрд. долара от средствата за попълването му.

• Войната в Украйна | Руският щурм край Авдеевка не предвещава нов Бахмут

Пакетите за Украйна са намалели от средно над 1 млрд. долара месечно (и пик от над 5 млрд. долара през януари) до 350 млн. долара през октомври и само 250 млн. долара през ноември. Друг механизъм за подпомагане, известен като Инициатива за подпомагане на сигурността в Украйна (USAI), е на стойност над 18 млрд. долара, но е почти изчерпан. Оръжията по линия на USAI обаче ще продължат да пристигат дори и без отпускане нов пакет от помощи, отбелязва The Economist.

За съжаление също така Украйна получи с огромно закъснение (и то само частично) военната помощ, необходима за воденето на офанзивни бойни действия. Така силите на Киев не получиха възможност да нанесат завършващ удар още миналия ноември след освобождаването на Западен Херсон и с решително настъпление в Запорожие да прекъснат сухопътния коридор между анексирания полуостров Крим и "континентална" Русия. Западът дълго време събираше смелост да обещае танкове и тежки бронирани бойни машини, като през това време подготвяната украинска контраофанзива еволюира в "пролетна", а след това в "лятна".

И така, когато 7-8 месеца по-късно силите на Киев преминаха в атака, те моментално затънаха с огромни минни полета и силно ешелонирана фронтова линия, която на някои места е с дълбочина до 30 км. Парадоксално и досега на фронта почти не се появяват обещаните 31 американски танка M1 Abrams, близо 200 германски Leopard 1A5 или минимум 100 модерни полски бойни машини на пехотата KTO Rosomak. Няма доказателства за нанасянето на първи удари с далекобойните планиращи боеприпаси GLSDB за HIMARS, които трябва да поразяват цели на 150 км, а закъснението в доставката на 250 щатски бронирани бойни машини M1117 Guardian може да достигне... 18 месеца по-късно от планираното.

Глад за боеприпаси

В тази война, която в голямата част от случаите е артилерийска, Украйна вече страда и от "глад за снаряди", коментира пред The Economist Майкъл Кофман от американския мозъчен тръст Carnegie Endowment for International Peace. Той смята, че през лятото Украйна е изстрелвала на месец 220 - 240 хил. снаряда с по-голям калибър (152 мм и 155 мм), но скоростта на стрелбата намалява и ще спадне до 80 - 90 хил. снаряда.

Дори и тези количества са повече, отколкото САЩ и европейските страни произвеждат в момента - съответно около 28 хил. и 25 хил. на месец. Индустриалният капацитет на западните страни се увеличава, като се цели утрояването му, но това ще отнеме година или повече, а част от продукцията ще се използва за попълване на запасите на самите натовски държави и за снабдяване на други. Засега изглежда, че Русия изпреварва западното производство на артилерийски боеприпаси и е подпомогната от рязкото увеличаване на количествата от Северна Корея.

Украйна от своя страна се опитва да развива собствената си отбранителна промишленост, която по съветско време беше много сериозна, за да произвежда 155 мм снаряди по стандартите на НАТО. Но Киев признава, че без значение колко ще увеличи местното производство, ще продължи да бъде изключително зависим от западните доставки.

Допълнителен утежняващ фактор е войната между Израел и "Хамас", макар че досега, с изключение на сравнително ограничено количество артилерийски боеприпаси, исканията на Израел от САЩ за военна помощ почти не се припокриват с оръжейните системи, които Украйна би желала да получи. Това може да се промени, смятат експерти, особено ако конфликтът се разшири на север към Ливан, където действа мощната проиранска групировка "Хизбула", и/или към Сирия.

• Войната в Украйна | Украинската армия прави десанти през Днепър и се окопава на източния бряг

Подобна ескалация потенциално може допълнително да затрудни логистиката на боеприпасите за украинската армия. Зеленски вече се оплака, че доставките на 155-милиметрови снаряди са намалели, след като Израел също е поискал такива. По принцип САЩ планираха да разблокират своите дълбоки военновременни запаси на територията на еврейската държава и да започнат да пренасочват складираните там артилерийски боеприпаси към Украйна - по същия начин, както го направиха от запасите си в Южна Корея. Смята се обаче, че тези намерения са били замразени и поставени в режим на изчакване веднага след терористичното нападение на "Хамас" от 7 октомври.

ЕС поема щафетата?

Политическите проблеми в САЩ пренасочват към ЕС по-сериозната тежест от военното подпомагане на Украйна. Дипломати на Стария континент твърдят, че са се подготвили за сценарий, при който американската подкрепа може да намалее.

Европейските държави напоследък дадоха множество нови обещания. Германия заяви, че планира да удвои подкрепата си за Украйна през следващата година до 8.5 млрд. долара, както и да достави повече системи за противовъздушна отбрана. Нидерландия, Финландия и Литва обявиха нови пакети от военна помощ.

Решението на Конституционния съд в Германия обаче, изглежда, ще продължи да препъва плановете за увеличаване на подкрепа. Крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, която спечели най-много места на последните избори в Нидерландия, от своя страна открито се противопоставя на изпращането на оръжия, което повдига въпроса дали страната все още може да води коалицията за доставка на самолети F-16 за Украйна. Украинците се притесняват, че без американското лидерство европейците може бързо да загубят кураж.

ЕС ще трябва да замести САЩ като основен поддръжник на Украйна. Източник: Reuters

Въпреки че ЕС може да предложи на Украйна финансова подкрепа, съюзът може да осигури само малка част от оръжейната помощ, която САЩ дават, казва Лиана Фикс, сътрудник за Европа в Съвета за международни отношения. И двете враждуващи страни използват повече боеприпаси, отколкото могат да си позволят в дългосрочен план. Но за разлика от Европа или САЩ, руската икономика вече е преминала във военен режим, което позволява на промишлеността да осигурява с по-равномерен темп снаряди, дронове и други оръжейни системи.

"Заместването дори на голяма част от военната подкрепа на американците ще бъде просто невъзможно, защото европейците просто нямат запаси, които да използват", коментира Фикс пред Bloomberg. И обобщава: "Ето защо е толкова важно САЩ да възстановят финансирането за Украйна."

Според висш държавен представител на Южна Корея военната промишленост на Русия ще произведе около 2 млн. снаряда през следващата година. Към това ще се прибави и външната помощ от Северна Корея, която възлиза на повече от 1 млн. снаряда. ЕС от своя страна призна, че няма да постигне целта си да достави на Украйна поне 1 млн. артилерийски снаряда до края на март въпреки усилията за мобилизиране на отбранителната си индустрия. Освен това Унгария, а сега и Словакия са несъгласни с продължаването на военната подкрепа на ЕС за Киев.

Унгарският премиер Виктор Орбан, най-близкият до Путин лидер в евросъюза, поиска блокът да проведе "спешна дискусия" за Украйна, тъй като ситуацията на бойното поле е "до голяма степен непроменена", което поставя под съмнение победата, е записано в писмо до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, с което агенция Bloomberg се е запознала.

ЕС също така се бори да постигне съгласие за отпускане на различни финансови помощи, а плановете за 12-ия пакет от санкции срещу Русия са в ход. Европейската комисия официално препоръча започването на преговори за членство с Украйна. За всичко това обаче е необходимо съгласието на всички държави членки, включително и Унгария, която обаче продължава да е против.

Какво да очакваме

Най-общо казано, ако американската подкрепа не бъде подновена, Украйна най-вероятно няма да е в състояние да предприеме нова мащабна контраофанзива през пролетта. Тя може да се опита да използва асиметрични тактики, като например повече атаки с безпилотни летателни апарати и дистанционно управлявани морски катери-камикадзе, които страната започва да си произвежда сама. За да има обаче напредък по линия на освобождаването на окупираните територии, тя със сигурност ще се нуждае от огромно количество системни за разминиране, тежка бронирана техника, защитавана от изтребители в небето, и най-вече от добре обучени и свежи войници, които стават все по-малко след почти две години непрестанна война.

В крайна сметка може да се окаже, че Украйна ще бъде принудена да се окопае по настоящата линия на съприкосновение. "Украйна трябва да се поучи от това, което работи за Русия", казва Майкъл Кофман. И обобщава: "Колкото по-силна е защитата, толкова по-малко снаряди и войници са необходими, за да се удържи фронтът."

Това обаче крие сериозни рискове от де факто превръщане на войната в "замразен конфликт", независимо дали има подписано споразумение за спиране на огъня или не. А стигне ли се до спиране на бойните действия или поне до сериозно намаляване на тяхната интензивност, войската на Путин веднага ще започне да възстановява бойните си способности и да трупа военни ресурси. Въпросният сценарий е сбъднатият кошмар на политиците в Киев. При него руските въоръжени сили ще получат глътка въздух и възможност да подсилят крайно изтощените си в момента бойни части, да ги дооборудват с хора и бойна техника, да ги реформират на базата на болезнените уроци от настоящата не чак толкова успешна инвазия и след 2-3 години да ударят отново с пълна сила и няколко пъти по-многочислена армия.

"Ястребите" в руските ултранационалистически среди вече нееднократно са заявявали към какво ще се стремят в следващите фази на войната освен дозавземането на Донбас. Програмата минимум на Кремъл е да отреже цялото черноморско крайбрежие на Украйна, превземайки големите пристанищни центрове Николаев и Одеса и достигайки румънската граница при устието на Дунав. Оттам армията на Путин ще се опита да свърже силите си с т.нар. Приднестровска република - проруски сепаратистки регион на Молдова, който не е под контрола на властта в Кишинев още от началото на 90-те години на миналия век. Така конфликтът в Украйна би "прелял" на територията на още една бивша съветска република, която в момента се опитва да влезе в ЕС, а също директно ще заплаши сигурността на натовска Румъния, тъй като голяма част от молдовското население де факто е с румънско самосъзнание. Оттук нататък опасността от директен сблъсък между Русия и НАТО ще стане съвсем реална.

В контекста на последните събития на фронта и съвсем реалната перспектива САЩ отново да изберат републиканеца изолационист Доналд Тръмп за президент въпросният мрачен сценарий вече се дискутира не само хипотетично, а като нещо, към което Старият континент може би се е запътил. Според анализ на Германското общество за външна политика (DGAP) европейските съюзници разполагат с между 5 и 9 години, за да се подготвят за евентуална въоръжена провокация и избухване на война с Русия на територията на някоя натовска държава. Според Полша, която през последните месеци рязко намали военната помощ за Украйна, за да укрепи спешно собствената си армия, обаче тези срокове са "твърде оптимистични". Специалните служби на Варшава се опасяват, че Путин може да атакува НАТО до 3 години, в случай че алиансът не укрепи сериозно източния си фланг.

Въпросните страхове се споделят и от прибалтийските републики Латвия, Литва и Естония, както и от новоприетия член на алианса Финландия, която поетапно започна да затваря пропускателните пунктове по 1400-километъровата си граница с Русия. "Нападение на Русия срещу НАТО вече не може да бъде изключено", обобщава Кристиян Мьолинг от Германското общество за външна политика. И заключава: "Въпросът вече не е дали Германия и НАТО трябва да имат способности да водят такава война, а само в какъв срок ще успеят да ги постигнат."