Няма мърдане при дистанционната работа

"Фиксирането на работното място до конкретно помещение не кореспондира с потребностите нито на работодателите, нито на служителите. Това противоречи на самите мотиви на законопроекта, както и на световните тенденции, тъй като, вместо да улеснява работата от разстояние, на практика я ограничава. Предназначението на дистанционната работа е да дава възможност за гъвкавост и полагане на труд от различни локации, когато характерът на работата го позволява", се сочи в становище на "Българска асоциация за управление на хора".

"Ако искахме да работим от офис, щяхме да си стоим в офиса. Смисълът да работиш отдалечено е да можеш да работиш ОТКЪДЕТО СИ ПОЖЕЛАЕШ, без ограничения - от хола вкъщи, от близкото кафене, от плажа, от палатката си в Антарктида. Стига да си вършиш работата" - това пише пък потребител в strategy.bg, обозначил се като darkerbg.

Това е в основата на проблемите в закона, чиито автори, изглежда, имат само бегла чиновническа представа за работата от разстояние и разглеждат работния процес като 8-часов престой на едно място. В една голяма част от съвременните професии и за работодателя, и за работника от значение е крайният резултат от работата, дори ако е постигнат за час или два, а не "стоенето на работа". От един такъв проект се очаква да направи разграничение между режима на работа в офис и работа от разстояние, този обаче се опитва да ги уеднакви.

Чиновници от миналото

Съществена част от проблема е, че за пореден път от МТСП предлагат проект, който сякаш е писан в началото на миналия век, когато електронните комуникации са само в главите на най-откачените фантасти. През декември 2019 г. например министерството предложи въвеждането на нов дизайн на хартиените трудови книжки в по-голям размер (за да се вписвало по-лесно в тях и да се четяло по-добре) и подмяна на всички трудови книжки в страната до 1 юни 2025 г. Това стана, след като бизнесът от десет години настоява за въвеждане на електронно трудово досие. Инициативата отмря след яростните критики, но и до момента електронни книжки няма. Депутатът от ДБ Божидар Божанов сега се опитва да електронизира трудовата книжка, но засега - без сериозна подкрепа, дори от МТСП.

През февруари 2021 г., в разгара на бума на дистанционната работа заради ковид кризата, когато работодатели и работници се чудеха как да уредят отношенията си, на въпрос на "Капитал" от МТСП заявиха, че няма нужда от допълнителна правна регламентация на работата от разстояние, тъй като сегашната уредба в КТ била достатъчно пълна, отговаряла изцяло на европейските и международните стандарти и защитавала правата на работещите. "Работещите от разстояние имат същите права и задължения като работниците и служителите, които полагат труд в помещенията на работодателя", се казваше в отговора, подписан от тогавашният зам.-министър на труда Лазар Лазаров.

Сега се оказва, че нова уредба всъщност е необходима. "Днешната законодателна рамка е напълно неработеща", твърдят от предприемаческата асоциация BESCO. Но пък министерството не може да улучи каква точно да е тя.

Симптоматично е, че и втората част на настоящият проект за промени в КТ, предвиждащ солидарна отговорност за заплатите на работниците между изпълнител и подизпълнител по договор за услуги, също е обект на сериозна професионална критика като несъстоятелен, за което "Капитал" писа.

Какво точно се предвижда за хоум офиса

Според чиновниците служителят, който работи извън офиса (от разстояние), трябва да си осигури работно място в помещение "с достатъчна площ и с условия, позволяващи на работещия да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността". В момента законът идентифицира работното място като "дома на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието". Проектът обаче въвежда допълнително изискване за конкретно "място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата".

Служителят е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние. Остава досегашният текст, че служителят е длъжен да осигурява достъп до работното си място на работодателя и/или негов представител, представителите на синдикатите и на контролните органи на инспекцията по труда в рамките на уговореното работно време при задължително предварително уведомяване на работника и с негово съгласие. Другояче казано, маса народ може да се извърви в дома му, при положение че дори полиция може да влезе там само със съдебна заповед или по неотложност при данни за престъпление.

Също така служителят е длъжен незабавно да уведоми работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице за всяка злополука на работното място по предварително уговорен ред и начин, е записано в проекта. Но при тази дефиниция на работното място се поставя въпросът, ако той се спъне в тоалетната или се подхлъзне в банята и си счупи крака - това трудова злополука ли ще е?

Друг въпрос е, че законът изобщо не казва какво се случва, ако работникът посочи работно място извън страната - в Малайзия например, Филипините или Германия. Как ще го контролира работодателят, инспекцията по труда, синдикатите например. Изглежда, че такива хипотези въобще не са хрумнали на авторите на проекта.

Проектът изисква в трудовия договор да се уговаря и работното време на работата от разстояние, включително и на хибридния режим на работа, когато само част от времето е в помещение на работодателя. Всъщност хибридният режим е най-труден за уговаряне в трудовия договор, защото изисква най-голяма гъвкавост, коментират работодатели.

Служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка (т.нар. право на изключване). Това означава, че ако получи повиквания по телефона или съобщения по каквито и да било електронни канали в почивното си време - вечер или през уикенда, той не е длъжен да се отзовава. Същевременно проектът регламентира и изключения - с индивидуалния и/или в колективния трудов договор да се уговорят условия, при които може да бъде ангажиран работникът/служителят с електронни комуникации по време на почивка.

По доста неопределен начин се разширява ангажиментът на работника/служителя, който работи дистанционно, да организира своето работно време, "така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят е в комуникационна връзка с трети лица". Към момента законът изисква работникът да е на разположение, докато работодателят му си комуникира със своите търговски партньори, което е значително по-ясно определено изискване.

Проектът не отговаря на реалността

Според асоциация BESCO основните слабости на този проект са, че той не отговаря на реалността:

• Не може да се прави ограничение за една локация, която да бъде конкретното място за извършване на работа от разстояние.
• Не може мястото за работа от разстояние да бъде регламентирано в трудовия договор.
• Не би било работещо изискванията за безопасност на труда да се прилагат със същата сила за хората, работещи от разстояние.

Трябва да има гъвкавост на договарянето между работник и работодател за местата, от които може да се работи от разстояние, като договарянето да може да се случва дори по email, щом и двете страни са съгласни, се казва в позиция на BESCO до "Капитал".

"Нужно е да се намалят изискванията и да е необходимо работодателят да осигури единствено информация за безопасни условия на труд, а добре информираният служител да има отговорността сам да прецени в каква среда е най-подходящо за него да работи. Не е реалистично да се очаква, че щом кухнята на човека отговаря на изискванията за осветеност, то той няма да може да отиде да работи от спалнята си, където светлината може да бъде различна", казват от BESCO.

"Това е закон, за който знаем, че няма да се спази. Тогава защо го правим" - този въпрос задава Петко Карамочев, главен изпълнителен директор и съосновател на INDUSTRIA, сътрудник в Центъра за блокчейн технологии на University College London.

Според него е абсурдно да се прави опит да се фиксира мястото на работа от разстояние за тази част от бизнесите, които могат да бъдат извършвани навсякъде, каквато е например работата в IT сектора. Това са бизнеси, които дават много сериозна добавена стойност и за тях има голям недостиг на кадри. Не може да се поставя знак за равенство между професии, които се упражняват само на конкретно работно място - строители, оператори на машини например, и тези, които най-общо могат да се определят като креативни индустрии. Би трябвало да може да класифицираме труда на хората, чиято работа е фиксирана, и на този, който може да си свърши работата с лаптоп на морето. Решението е да се създаде друга концепция на работа, при която работодателят носи отговорност за неговите офиси, фабрики и т.н., а ако работникът работи навън, той си носи отговорността сам. "Не може аз да нося отговорност, че някой работел от Камен бряг, паднал от и си счупил крака", казва Петко Карамочев.

Остава въпросът какво наистина се цели с този закон и кого защитава той. Работодателят има интерес работата да бъде свършена качествено и в срок, не да пълни офиса си и да трупа разходи. Работникът има интерес да бъде оценен, да му бъде платено и да разполага с възможността да организира работното и личното си време най-добре. И ако настоящият проект не цели да подпомогне запълването на офис пространствата в София и големите градове или да подпомогне службите по трудова медицина, то излиза, че е въпрос на неразбиране, което всъщност е една добра новина. Дискусията по темата може да помогне.