На матурите за бъдещето България има слаб (2)

На практика учениците в седми клас затвърждават своята средна подготовка по български език и математика. Оценките от тазгодишните изпити показват, че нивото на владеене на родния език на прогимназистите е около средното (50%), а знанията им по математика не могат да достигнат и 40% (вижте резултати).

Най-интересното в случая е, че тези резултати всъщност показват подготовката на децата от частни уроци и школи, защото 90% от учениците в седми клас се подготвят за така наречените матури извън училище и нерядко подготовката им в тези школи и уроци започва още от 6 клас. Това е така, защото оценките от НВО се определящи за приема на децата в гимназиите. Съответно по-високите резултати гарантират прием в "по-реномирано" училище. За голяма част от родителите елитните училища предопределят и елитно образование и елитна среда, което неминуемо ги кара да направят най-добрата подготовка за изпитите. Тази подготовка обаче успява да помогне едва на двама ученици да постигнат максимума - да имат по 100 точки и на двата изпита от националното външно оценяване - български език и литература и математика. Частните уроци и школи освен това са достъпни само за хората със средни и високи доходи. Останалите са обречени на ниски оценки и вероятно потомствена бедност.

Осъзнатата нужда от промени

Необходимостта от промени е напълно осъзната и доказана именно чрез резултатите и на държавните зрелостни изпити, и на националните външни оценявания. Всичко това сега според новия образователен министър Галин Цоков трябва да бъде променено. "Учебните програми трябва да станат по-ориентирани към уменията и с по-голяма връзка между отделните предмети", посочи на своята пресконференция новият министър. "За това ще са необходими месеци, а може би и година, но започваме веднага. Това е възлова промяна, затова ще се говори и с родителите", посочи министърът, като добави, че ако тези задачи във външното оценяване се ориентират насочено към проблемно решение, към демонстриране на компетенции, до голяма степен ще отпадне необходимостта от частните уроци.

Началото ще бъде дадено чрез нов анализ. "Резултатите от националното външно оценяване в седми клас и от матурите през май са притеснителни и затова е необходимо да им бъде направен сериозен анализ", посочи пред БНР министър Цоков.

Така е, притеснителни са почти точно толкова, колкото са притеснителни и резултатите на зрелостниците. И при седмокласниците грубото прехвърляне на резултатите в оценка не говори добре за знанията на учениците. Съществуват цели 11 области от страната (виж графиката), в които седмокласниците средно не успяват да достигнат и тройка на изпита по математика. Така големите областни центрове като София, Пловдив и Варна, където и възможностите за подготовка извън училище са по-големи, успяват да помогнат, за да може резултатът в национален мащаб да стигне до скромните 35.29 точки по математика от 100 възможни.

Анализ на знания и възможности

И при седмокласниците, подобно на матурите на завършващите гимназии в 12 клас, материалът и методите за оценяване не отговарят на съвременните изисквания и не оценяват компетентности, а заучена и наизустена информация. Краткият анализ, който ни предоставят от МОН по отношение на резултатите по математика, показва, че учениците срещат проблеми с голяма част от материала и с базови умения. Около 2/3 от тях са се затруднили да прилагат свойствата на пропорциите. Освен това имат проблеми и при разчитането, използването и интерпретирането на данни, представени с текст или графика, както и при съставянето на математически модел на реални житейски ситуации и преобразуването му с математически методи и алгоритми.

По български език учениците се справят значително по-добре. "Те умеят да намират и извличат информация от текст. Над 75% от седмокласниците не се затрудняват при определянето на синоними и антоними", показва анализът на МОН. Две от задачите с избираем отговор са затруднили учениците и те са за определяне вида на употребено в изречение местоимение и определянето на вида на изречение по състав.

При задачите със свободен отговор най-трудна за децата се е оказва 25 задача. През тази година учениците трябваше да разтълкуват внушенията на стихове от одата "Опълченците на Шипка", като близо 2/3 от седмокласниците са се затруднили да разтълкуват смисъла на посочените стихове.

Разказът пък "Ева, която расте и се смалява" не е затруднил по-голямата част от седмокласниците - средният брой точки на тази задача е 17.8 от общо 35 точки.

Всичко това звучи като добре систематизиран отговор, но основното значение на анализа е да отговори на въпроса защо през последната петилетка нищо в резултатите (респективно в преподаването) не се е променило.

"Външното оценяване е свързано с учебното съдържание. Трябва да се направи преглед на учебните програми." Това беше пък коментарът на министъра на образованието проф. Галин Цоков пред БНТ. "Преглед, при който първо да бъдат освободени от фактологическа тежест. И второ, това е по-дългосрочна амбиция, тези учебни програми да станат по-рамкови, по-интегрирани. Знанията да бъдат пряко свързани с практиката", добави още Цоков.

Така е и според новият зам.-министър на образованието Емилия Лазарова, която смята, че е "нужна сериозна промяна в обучението, а това не може да стане без промяна на учебните програми. Действащите учебни програми са натоварени с доста фактологичен материал. Следва да се прецизира и съдържанието". Това заяви тя пред NOVA NEWS.

Като обобщение, близо 30% от седмокласниците, явили се на НВО по български език и литература, не разбират текста, който четат, а 40% имат затруднения да разберат внушенията на отделни цитати. Половината от децата се затрудняват да извличат информация от таблица и диаграма. Трудностите да се работи с диаграми и по математика пък води тазгодишния резултат към най-лошата оценка за първи път от 2019 г. насам. "В математическа криза сме", каза за медиите председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов.

Малко и от по-големите

При националното външно оценяване след 10-и клас има леко подобрение и по български език, и по математика. По български и литература средният резултат е 49.4 при 43.16 за 2022 г., по математика - 34.5 при 32.28 от миналата година.

Големите ученици се справят по-успешно със задачите с избираем отговор. Значително по-трудни са задачите със свободен отговор. Задачата за създаване на резюме е сред онези, които определено в най-голяма степен са предизвикали затруднения.

По математика десетокласниците са постигнали среден резултат 34.5 точки от максимален брой 100. Резултатът през тази година е малко по-висок в сравнение с постигнатото през изминалите години. Като цяло учениците в 10-и клас по-успешно се справят със задачите с избираем отговор, изискващи прилагането на заучени алгоритми, модели, процедури в познати типични ситуации. Те се затрудняват при решаването на задачи с разширен свободен отговор и при извличане на информация от източник - текст, чертеж, графика или диаграма.

Министерство с приоритети

В помощ по изпълнението на новите приоритети на министър Цеков ще бъдат включени четирима заместници. Новият политически кабинет на образователното ведомство се състои от четири дами. Заместник-министър с ресор предучилищно и училищно образование ще бъде Емилия Лазарова, която в периода 2017 - 2021 г. беше съветник на министъра на образованието и науката в сферата на управлението и формирането на политики в средното образование. Като за начало на своята работа тя обеща учебниците да бъдат с друга визия, "необременени с излишни понятия", да има повече казуси, задачи с практическа насоченост, с въпроси, изискващи отговор с интегрални знания.

Мариета Георгиева заема за втори път поста на заместник-министър в МОН, като на същия пост е била и през 2022 г. В нейния ресор са едни от най-приоритетните теми - професионалното образование и обучение.

Проф. Генка Петрова ще отговаря за висшето образование и науката. Тя е за четвърти път на този пост в МОН като зам.-министър на образованието и науката в кабинетите на Кирил Петков и Стефан Янев.

Наталия Митева поема ресорите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, както и в проектите, по които МОН е бенефициент. Наталия Митева притежава богат международен опит в образованието и е ново лице за ведомството.

Началник на кабинета на министъра ще е Наталия Михалевска, която е дългогодишен служител на МОН, като до момента е била директор на дирекция "Образование на българите зад граница и училищна мрежа".

Ще стане ли без пари

Добрите намерения сами по себе си обаче не дават голяма перспектива без осигурено финансиране. Бюджетът за образование всъщност за пръв път от 2015 г. насам е намален. По новите сметки на финансовия министър Асен Василев разходите за образование в проектобюджета падат на 4.1% от БВП. През 2021 и 2022 тази част на перото беше 4.5%.

Това според бившия образователен министър от ГЕРБ Красимир Вълчев е и в разрез с чл. 281 от Закона за предучилищното и училищното образование, с който се постига съгласие, че разходите за образование не бива да се понижават като процент от БВП. "Днес това съгласие се нарушава и отваря вратите да се прави и в бъдеще", посочи Вълчев в профила си във Facebook.

"Разбира се, от Асен Василев и пригласящите му съпартийци следващите дни и седмици ще чуете обратното - че разходите за образование са увеличени. Номинално са увеличени, но реално са намалени. Ако не актуализираш разходите за дейности, стипендии, храна, възнаграждения поне с процента на инфлация, те реално са намалени", категоричен е той. "И в действителност това е бюджетът за образование за 2023 - възнагражденията ще се актуализират с 15%, за да компенсират инфлацията, останалите разходи намаляват реално. Намалени реално ще са разходите за приобщаващото образование, издръжка, материална база и висше образование. Системата е платила инфлационен данък на бюджета, но е компенсирана само частично. Нетният ефект е намаление. Образованието реално е антиприоритет", заявява още бившият министър.