Българите се чувстват все по-отчуждени от институциите

Ново изследване на обществените нагласи показва предпочитание за мажоритарна система и силно недоверие към експертите

Новото народно събрание вероятно няма да се радва на силна обществена подкрепа, ако пренебрегне резултатите от проведения референдум, иницииран от Слави Трифонов

Йоанна Иванова

Новото народно събрание вероятно няма да се радва на силна обществена подкрепа, ако пренебрегне резултатите от проведения референдум, иницииран от Слави Трифонов © Анелия Николова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Най-много българи продължават да подкрепят идеята за мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство. Това показват резултатите от изследване на обществените нагласи на новосъздадения Институт за политика (ИП), съвместно с БАН и Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ). Почти 41% са за такава система, сравнено с 36.8% за пропорционална и 22.5% за смесена система.

Причината според изследователите се крие в ниските нива на доверие в държавните институции, примесени с усещане за политическа нестабилност. Роля за нагласата е изиграл и инициираният от Слави Трифонов и екипа му референдум, който се проведе заедно с президентските избори.

1200 души от 44 населени места са интервюирани по време на изследването. Около 30% от интервютата са проведени с участници от малки градове и села.

Задаващото се коалиционно управление вероятно ще се радва на силна обществена подкрепа: цели 74% предпочитат стабилна коалиция на власт. "Българинът се нуждае от устойчивост и спокойствие" коментира проф. Антоанета Христова, председателка на ИП и директорка на ИИНЧ към БАН. Христова е една от двете създателки на Института за политика. Партньор й е Калина Крумова - бившa журналисткa и депутатка от партия "Атака".

Все по-отчуждени...

Около 62% от анкетираните са на мнение, че управляващите изобщо не се интересуват от положението на обикновения българин, докато едва 3% не са съгласни с посоченото изказване. При максимална стойност 5, средното ниво на алиенация на българина е 4.36%. Най-отчуждени от институциите се чувстват нискообразованите хора, последвани от тези със средно и специално образование. Спрямо ориентацията по линията ляво-дясно най-отчуждени са тези в център, център ляво и крайното ляво.

И неубедени

Изследването показва тенденция, която напоследък личи в много европейски държави: българите слабо се интересуват от експертните мнения по политически теми, нито ги взимат предвид преди да упражнят правото си на глас. Повече от половината анкетирани не смятат, че експертите са повлияли върху формирането на мнението им спрямо изборната система, а анкетьорите докладват, че хората категорично не познават и не различават различните видовете изборни системи. Това обяснява защо, въпреки масовото недоволство сред изборните експерти от предложената промяна в избирателната система, мнозинството от българите гласува за нея.

Повече от половината от българите искат сериозни промени в отношенията между властите, но не става ясно в какво точно да се изразяват те. Над 70% не разполагат с информация или са само частично запознати с начина на свикване и функциите на Велико Народно събрание.

Парадоксът

Очакванията на изследователите референдумът като форма на взимане на решения да бъде дискредитиран са били тотално опровергани.

Мнозинството от хората искат такъв тип референдуми по стратегически въпроси да се провеждат по-често. Близо 43% пък настояват участието в тях да е задължително.

Интересен е обаче парадоксът, че докато според проф. Христова българите харесват спокойствието и заради това биха се радвали на стабилно управление, избирателите изглеждат напълно готови да поемат риска да сгрешат чрез правото си на избор и да разклатят системата.