Отмъщението на избирателите

Голямата грешка на Борисов

"Грешката действително е моя", призна в сряда в телевизионно интервю премиерът. Но или нямаше кураж да я назове, или си е направил грешните изводи.

Борисов се опита да се измъкне с това, че на тези избори не бил достатъчно популист, избирайки неатрактивната, но правилна и подготвена Цачева; че опитвал да прави реформи (здравна и образователна), заради което загубил лекарите и учителите; че санира и строи магистрали, но никой не му го признава.

Всъщност той се подигра с избирателите, издигайки слаба кандидатура в последния възможен момент. Отказа да направи най-важната реформа, в името на която се върна за втория си мандат след протестите от 2013 г. – съдебната. Не на последно място, все по-неприкрито възприе модела #Кой. Изхранва удобни медии, заигра със задкулисните авторитети в съдебната система, остави КТБ за повторно източване от Пеевски, допусна завладените от частни интереси институции (КЗК до неотдавна, НАП и други) да атакуват бизнеси и да преразпределят активи в полза на силните на деня. Започна да се държи като "тато" на нацията ("колко пара ти дадох миналия път", обича да казва, имайки предвид пари на данъкоплатците), опита да назначи и "майка", заплаши, че не на тези, но на следващите президентски избори ще го видим и в ролята на държавен глава.

Дори без да споменаваме неконсистентната му външнополитическа позиция и притеснителните заигравания с Турция и Русия, избирателите имат достатъчно причини да гласуват, така както гласуваха в неделя.

Високомерието на ГЕРБ да смята изборите за сигурно спечелени беше наказано и принуди все още управляващата партия да провежда отчаяна кампания в седмицата преди балотажа в търсене на подкрепа отвсякъде. Помощ обаче е трудно да се намери и затова причината отново е в политиката на Борисов. Той искаше да има всичко и сега може да загуби всичко.

Той си мислеше, че може да има всички големи партии, но сега трудно може да разчита на сериозна подкрепа от която и да е от тях. През последните години премиерът хвърляше залци от масата на властта във всички посоки. Реформаторският блок беше сдъвкан от съвместното си участие във властта с ГЕРБ и вероятно скоро предстои да бъде изплют. Ако е разчитал на ДПС, чиито икономически интереси бяха внимателно защитавани и развивани за шестте години управление на ГЕРБ, лъгал се е. Сега ДПС за втори път светкавично го изостави и се пренасочи към БСП. Премиерът си мислеше, че може да има и така наречените националисти, но те отказаха да подкрепят Цачева на втория тур от президентските избори.

И може би най-важното – Борисов си мислеше, че може да има едновременно подкрепата на хората, които искат реформи, борба с корупцията и независима съдебна система, докато в същото време работи с тези, които се възползват от прогнилия държавен апарат и послушните магистрати. На първия тур го настигна разочарованието на първите, а след втория (и вероятното му падане от власт) ще изпита отново лично и какво е да насъскат срещу него вторите.

Сега въпросът не е дали това ще се случи, а само кога – следващата седмица или ще има още няколко месеца агония.

Какво следва, ако Цачева загуби

Какво следва при оставка на Борисов Автор : Капитал Преглед на оригинала

Сценарият след нощта на изборите, в която евентуално ще спечели Румен Радев, е сравнително ясен. Източници, близки до Бойко Борисов, потвърждават, че той е готов да подаде оставка на кабинета. Това не означава, че ще си тръгне веднага. След това има три възможни сценария:

– Парламентът не приема оставката – така Борисов хем ще е изпълнил обещанието, хем ще запази властта си. Проблемът е, че това е доста прозрачно измъкване и ще има допълнителна политическа цена за ГЕРБ.

– Вторият вариант, популярен в обкръжението на Борисов, е той да подаде оставка, след което да се направи опит за съставяне на ново правителство с мандата на ГЕРБ. Според конституцията президентът е длъжен отново да предложи на най-голямата група в парламента да направи кабинет. В този вариант, твърдят различни източници, ще се търси нов премиер от ГЕРБ и друг формат на мнозинство в Народното събрание. В него по-голяма роля могат да имат Патриотите. Обединените националисти (Патриотичен фронт, "Атака" и групата на Ковачки) събраха на президентските избори над 10% от гласовете и заедно с ГЕРБ в момента имат парламентарно мнозинство. Заявка за подобно сътрудничество беше направена в нощта на изборите от Красимир Каракачанов, който обясни, че по-добре от предсрочни избори е да се работи в рамките на този парламент по "националните приоритети". Проблемът с този вариант е същият като при първия – участието в непопулярно правителство само ще намалява подкрепата за ГЕРБ. Затова...

– Да се тръгне на предсрочни избори изглежда логично. Въпросът е кога. Конституцията не позволява на президента да разпуска парламента и да насрочва нови избори в последните три месеца от мандата си. Така дори и сега правителството да подаде оставка, вотът за следващо Народно събрание може да бъде насрочен от следващия президент след встъпването му в длъжност на 20 януари – това праща изборите след 20 март.

Подобен сценарий се случва за пръв път в новата българска история и един от интересните моменти е кой ще държи изпълнителната власт през четирите месеца до предсрочните избори.

Най-лесният отговор е, че това може да е служебно правителство, или дори две – едното назначено от сегашния президент, а другото от следващия. Източници от ръководството на ГЕРБ твърдят обаче, че в управляващата партия не искат да оставят Росен Плевнелиев да прави трето служебно правителство:

– Или Борисов да обяви, че ще подаде оставка в началото на следващата година, за да не създава хаос в държавната администрация.

– Или оставката да бъде гласувана от парламента сега, а действащият президент да проточи максимално процедурата по връчване на проучвателни мандати на парламентарните групи. Така правителството на Борисов, но в оставка, ще управлява до януари.

А ако Цачева спечели?

Не бива да изключваме възможността Цачева да спечели на втори тур. В междинната седмица между двата тура активистите на ГЕРБ вадят последни козове. Търсят подкрепа от бизнес средите с аргумента, че падане на правителството и политическа нестабилност ще навреди развитието на икономиката. И то е така. Търсят подкрепа от "десните" (да ги наречем така) избиратели, с аргумента, че чрез генерал Румен Радев Кремъл ще спечели позиции в президентската институция. Възможно е да има нещо вярно (вижте портрета на Радев тук).

Дали обидното притискане на избирателите да гласуват за "по-малкото зло" ще сработи – ще видим. Дори Цачева да спечели президентската битка, това няма да реши проблемите на Борисов, а в най-добрия случай ще ги отложи. Въпросът за оставката няма да седи непосредствено, но ГЕРБ ще е в по-слаба позиция спрямо останалите в парламента и ще трябва да влезе във формално или не предоговаряне на властовата конфигурация. Обединените националисти ще искат повече и по-видими позиции в кабинета, ДПС вероятно ще поискат повече "ресурсни" институции, макар и на второто, по-невидимо ниво. Борисов отново ще бъде изправен пред дилемата допълнително да ерозира позициите на партията си или да отиде на избори.

Стабилност или популистите ще дойдат

Кой интелигентен работещ човек би избрал второто? И наистина, неочаквано голям е резултатът на Веселин Марешки (варненският бизнесмен, чиято кампания беше фокусирана върху борбата с "олигарсите, картелите и монополите"), притеснителен е маршът на обединените националисти, забележителна е победата на Слави, чийто референдум макар и да не мина на косъм, убеди да гласуват 3.5 млн. души, които по същество казаха "не" на сегашната политическа система.

Всичко това показва, че впечатляващо количество хора са недоволни от управлението на страната и са готови на всякакви алтернативи, дори екзотични. Умишленото бездействие на ГЕРБ и отказът от реални реформи засили тенденцията и гнева на хората. В следващия парламент групата на популистите може да се окаже толкова голяма, че да се превърне в незаобиколим фактор за властта. С това нараства рискът от резки завои в икономическата и външната политика. Опасността е България да загуби години в развитието си, да деградира, икономиката да продължи да буксува.

При все рисковете, ако има нещо позитивно в това, което предстои да се случва, то е, че промяна ще има. Сегашният застой е вреден, а държавното управление и политиката имат нужда от шок и повече динамика. Въпросът е дали промяната ще бъде положителна, или за да се стигне до нещо добро, ще трябва да се изстрадат последствията от още по-големи грешки.