Половин милиард лева по-късно

В списъка има много инфраструктура и доста полезни неща. Например 7-те милиона за улиците на Враца са напълно спешни, както всеки минавал през града ще признае. Изграждането на професионално училище с насоченост "Земеделие" в община Марица също звучи смислено, поне на хартия.

Има обаче и доста други озадачаващи примери като посочените по-горе. Шампионът по спечелени проекти - община Сатовча, с цели 15, например е получила 320 хил. лв., за да направи енергийноефективна собствената си сграда.

Кметът на Кюстендил Петър Паунов явно се спогажда с всички власти, защото отново получи пари за вечния си проект за балноецентър. Фотограф : Цветелина Белутова

Или да вземем Кюстендил. Градът е спечелил два проекта - "Акрополът на Пауталия" и център за долекуване. Както обясниха от общината пред "Капитал", първият проект е бил подготвен за европейската програма за туристически атракции (която страда от своите си проблеми - виж текстовете на стр. 22-25), но не е бил одобрен, затова сега е бил олекотен с половин милион и съответно е получил 5 млн. лв. за възстановяването на стара крепостна стена. Вторият проект пък е част от прословутия балнеолечебен център, за който Кюстендил изтегли облигационен заем за 6.5 млн. евро през 2011 г., но който продължава да не съществува. За сметка на това кметът и общинските съветници спорят вече две години за липсващи 2 млн. лв. от изтегления заем, с които според кмета са били покрити стари възнаграждения и задължения. Сумата, получена сега от бюджета за проекта, е 2.5 млн. лева.

Да си мерим общините

Тази програма беше обречена на гледане под лупа още от самото й обявяване. Първото обвинение към разпределението на програмата, разбира се, беше политическо. Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов призова финансовия министър Петър Чобанов да обясни на десетки кметове от опозиционната партия защо са подбрани тези проекти. Пред "Капитал" един от тях - кметът на Димитровград Иво Димов, обяви, че "партийният принцип е бил водещ" при избора. "За съжаление не се получи така, както беше обявено. Имахме седем проекта, разработени във всяка област, на стойност от 700 хил. лв. до 4 млн. лв. Не беше избран нито един", казва той недоволно и посочва съседното Харманли, управлявано от БСП, което има пет спечелени.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Статистиката, направена от "Капитал", показва, че общините на БСП в списъка доминират откровено, но ГЕРБ и ДПС имат изравнени като стойност средства (виж таблиците вляво). Общини на ДПС и БСП също така водят списъците с най-много проекти и най-много пари на глава от населението. Споменатите по-горе Омуртаг и Сатовча са лидери по спечелени проекти и са под контрола на движението, а друга община на ДПС - Черноочене, пък е в топ 10 за най-много получени пари.

За това има обяснение донякъде във факта, че ГЕРБ имат големи общини като София, Бургас и Русе, докато ДПС ръководи много малки общини. Но е повече от ясно, че е имало активно политическо лобиране - Черноочене например е единствената селска община в област Кърджали и е сред получилите най-много пари.

Но политическите пристрастия не са най-големият грях на тази програма. Такива е имало винаги, както ГЕРБ би трябвало да помнят, тъй като едва преди две години те раздаваха пари на ръка, когато кметовете пристигаха в кабинета на Симеон Дянков, и статистиката не беше въобще в полза на опозицията. Този проект поне даде заявка да се избави от тази зависимост и да даде шанс на всички.

Големите проблеми, които се крият в проекта на кабинета, са свързани не с политическото, а с финансовото.

Община Черноочене е явен пример за силата на ДПС при тези преговори - единствената селска община в Кърджали е в топ 10 на най-големите получатели на пари. Фотограф : Цветелина Николаева

Бързата работа, срам за одита

Цялата програма стана набързо и изглежда сглобена така, че да запълни дупката, която се получава при края на предишния европейски програмен период и започването на новия. Тази година общините ще изпълняват вече поети проекти, тъй като договарянето почти приключи, а следващото вероятно няма да започне преди 2015 г. На практика областните управители директно са предавали нагоре всички получени проекти - над 1000, а оценяващите (шестима министри и кметът на Пазарджик Тодор Попов, който е председател на сдружението на общините) са успели измежду този водопад от идеи да подберат 360 плюс проектите на министерствата за общо 11 дни. "Разпореждането на премиера бе селекцията на проектите да приключи още миналата седмица, но ние нарочно забавихме внасянето им, за да сме сигурни, че ще подберем най-полезните", каза тази седмица финансовият министър Петър Чобанов. "Наистина не сме се задълбочавали в запознаване с технически характеристики, но проектите ще създадат заетост и доходи в краткосрочен план. Нашите служители работиха денонощно, за да изберат най-качествените." Бързането обаче е лош съветник. 

Освен че измежду проектите със сигурност ще има още доста спорни като изброените по-горе, критериите за подбора им остават напълно неясни. Предварително бяха обявени цели 11, сред които създаване на заетост, намаляване на безработицата и т.н, но е ясно, че много от тези проекти не могат, а и нямат за цел да изпълняват такива задачи. За нито един от критериите не беше обявено тегло, нито беше публикувана методологията, по която са оценявани. "Когато кандидатствам по европроекти, пращаме техническа аргументация, финансова обосновка и т.н. Тук е един лист хартия", казва кметът на Димитровград Иво Димов. Той, а и доста други имат право да се оплакват, че не знаят защо проектите им не са приети.

Повечето общини със сигурност са преработили проекти, които са правили за еврофинансиране - те са много по-сложни, изискват повече време за подготовка и надали за времето, което имаха да работят, общините са сглобили нови предложения. Но да събереш един проект за няколко милиона лева на лист хартия, колкото беше апликационната форма за правителствената програма, звучи несериозно. А още по-трудно ще е да го оцениш на базата на неясната методология и сбитото представяне.

И това е най-сериозният проблем пред правителствената идея. Европрограмите, по чийто тертип е създадена тази, имат строга система за контрол и одитиране - междинни звена, централни звена, одитен орган, европейска одитна система. Целта й е да гарантира, че злоупотребите и разхищението на средства е минимизирано. Да, тази система има много дефекти в проблемни държави като България, но дори тук за последните няколко години ситуацията се подобри спрямо 2007-2008 г. Редовното биене през пръстите на кметовете, което беше въведено чрез финансовите корекции, ги кара, дори с нежелание, да се учат на правилата за обществени поръчки. В тази нова програма нито има ясно споменати органи за контрол, нито санкции. Областните управители ще трябва да "следят и докладват" на три месеца, а министерствата - да се отчитат на министъра на финансите. Това значи, че на практика кметовете ще могат да решават как да проведат поръчките, какви критерии да заложат и ако някой им потърси сметка, то ще е доста по-късно, ако Сметната палата например се заинтересува.

Предвид, че по европрограмите непрекъснато се откриват грешки и проблеми с общинските поръчки (заради такива все пак бяха прекъснати плащанията по "Околна среда"), това надали е най-прозорливата стратегия. Освен ако целта не е да настъпи финансова Коледа, в която да се раздават пари на близки фирми по места, Министерството на финансите ще трябва да измисли бързо как да контролира раздадените пари.

Не по-малко странна е ситуацията с министерствата. Те са получили почти всичко, което са поискали (13 от 16) и сега разполагат с доста пари, които да харчат. МОСВ например има 17 милиона за управление на отпадъците и 12 милиона за управление на водните ресурси. За ведомство с бюджет 44 млн. лв. това са сериозни пари. Правосъдното министерство има 30 млн. лв. за подобряване работната среда на съдилищата. Как и кой ще отчете какво е изпълнено по тези три плана и дали е постигнат ефект с разходването на тези общо 59 млн. лв.? Европейските пари не успяха да помогнат нито за стратегията за отпадъците, нито за водния сектор въпреки огромните суми, налети в последните години. Преди пет години пък правосъдието реализира няколко проекта по ОПАК, като повечето бяха със сходен предмет, но ефектът е повече от спорен. Така например отидоха средства за случайното разпределение на делата, което преди няколко седмици беше посечено като ключов проблем от ЕК. Проект за 700 хил. лв. получи Военноапелативният съд, а единственият резултат от него беше… продължаващо все още разследване за злоупотреби.

Това са въпроси, чийто отговор трябва да дойде бързо. Министерства и общини ще получат 30% от стойността до дни след постановлението. До 10 юни пък трябва да се провери докъде са обществените поръчки, за да се заменят с други, ако има обжалвания. Такива със сигурност ще има, както показва досегашният опит, а и сроковете най-вероятно няма да се спазят. Но след като обеща прозрачност при избора, а не успя да я постигне, сега е време министерството на финансите да помисли доста по-сериозно за прозрачност при контрола. В противен случай ще излезе, че добрите намерения са били използвани за това, за което винаги ги ползват - за заблуда.