Какво е важно за командировките в страната и в чужбина

От началото на годината вече е в сила новата наредба за условията и реда за служебни пътувания

Доника Маринова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Командировката е едностранна промяна на мястото на работа на работника и служителя, без да се променя характерът на работа. Работодателят изпраща командированите лица да извършат конкретна служебна работа в друго населено място или в чужбина. Необходимостта от командировка се определя от работодателя, а също така и кой работник или служител да бъде командирован, къде и за какъв период да се проведе командировката. По време на командировката работниците или служителите изпълняват обичайните си трудови задължения, но извън мястото на постоянната им работа.

От 2017 г.

От началото на годината вече е в сила новата Наредба за условията и реда при командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Чрез тази наредба се съобразява българското законодателство в тази област с действащите Директиви на Европейския парламент и на съвета.

Тази наредба третира случаите, в които работодател от България или чужбина командирова или изпраща работник или служител по силата на сключен договор за предоставяне на услуги. Тази наредба е приложима за командироване/изпращане в Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

Новата разпоредба има за цел да уеднакви възнаграждението за полаган труд на командировани лица в чужбина с цел предоставяне на услуги по договор с възнаграждението на местните лица, извършващи същите или сродни услуги. Законодателят изисква командированите по този режим лица в чужбина да получават поне минимално възнаграждение и условия на работа, регламентирани за служителите, извършващи същата или сходна работа в приемащата държава.

Какъв е редът

За всички случаи, освен командировка, в рамките на предоставяне на услуги за времето на командировка на лицата се полагат освен брутното им трудово възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари. Тези допълнителни пари са, за да се компенсират неудобствата, които работниците и служителите понасят, като изпълняват поставените им задачи извън мястото на работата или местоживеенето.

Работодателят преценява и планира командировките, но има и задължението да организира и документира тяхното провеждане и отчитане. Командироването на работници или служители в страната и в чужбина се извършва единствено и само с писмена заповед. При особени обстоятелства, налагащи незабавно заминаване, командироването може да се извърши и чрез устно нареждане на командироващия, но в 3-дневен срок той е длъжен да издаде писмена заповед.

Съгласуване. В някои случаи се налага работодателят да иска съгласието на работника или служителя за извършването на командировка. Съгласува се задължително командировката, когато изпълнението на задачата ще продължи повече от 30 дни, както и ако командированото лице е бременна жена, работничка или служителка в напреднал етап на лечение инвитро и майка на дете до 3-годишна възраст.

Новата разпоредба на чл. 121а от Кодекса на труда и новата Наредба за командироване при предоставяне на услуги регламентират нов ред за възлагане на командировка. Когато работникът или служителят е на трудов договор, следва да бъде подписано споразумение, в което се уговарят условията на командировката. Когато се изпраща лице, заето на временна работа, следва условията на работа по договора за предоставяне на услуги в чужбина да са посочени в неговия договор. В новата наредба са предвидени различни разпоредби относно дневни, пътни и квартирни пари на служителите, когато са командировани или изпратени, за да предоставят услуги, договорени от техния работодател. Пътни пари се дължат за отиване и връщане, както и за прибиране до местоживеенето по време на платен годишен отпуск. Дневните и квартирните пари не са задължителни, но може да се договорят.

Продължителността на командировката се определя в календарни дни, като се включват дните за изпълнение на поставената задача, дните на отпътуване и завръщане, както и на всички почивни и празнични дни през този период.

Не се считат за командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуване, пътуват като пласьори на стоки или изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им. Допустимо е едно предприятие до командирова служител на друго предприятие, като поема всички разходи за командировката. В този случай е необходимо писменото съгласие и на трите страни.

Командированите лица трябва след завръщането си от командировка в страната в 3-дневен, а за чужбина в 10-дневен срок, да изготвят отчет за извършената работа.

Съдържание на заповедта за командировка

Заповедта за командировка трябва да съдържа задължително: името на командироващата организация; основание за издаване на заповедта; име, месторабота и длъжност на командированото лице; начална дата и продължителност на командировката в календарни дни; държава и населено място, където се командирова лицето; пътни, дневни и квартирни пари; паспортни, визови и други такси – ако е необходимо; задача на командированото лице; вид на използваните транспортни средства и маршрут; ръководител и лице, издаващо заповедта; име на предприятието, за чиято сметка са разходите за командировката.

Пътни пари

При командировки в страната се заплащат пътни пари за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно, тук се включват и разходи за ползване на обществен транспорт в рамките на населеното място, където е командировано лицето. Командироващата страна определя вида на използвания транспорт, като в заповедта за командировка се посочва превозното средство. Допуска се и командированото лице да използва лично МПС, в този случай му се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по най-икономичния режим, определен от производителя на това МПС.

При командировки в чужбина извън регламентираните в Наредбата за командироване, свързано с предоставяне на услуги, пътните разходи са в размер на действително извършените разходи съгласно заповедта за командировка по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут. При използване на самолет командированите лица имат право на билет икономична класа, освен в изключителни случаи. При пътуване с личен или служебен автомобил пътните разходи са в размер на 50% от стойността на самолетния билет за тази дестинация за покриване на транспортните разходи по най-изгодната тарифа или равностойността на изразходваното гориво по най-икономичния разход, определен от производителя на ползваното МПС. В пътните разходи при командировки в чужбина се включват и съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг за автомобила.

Средствата, които лицето изразходва за вътрешен градски транспорт при командировките в чужбина, се включват в полагащите се дневни пари. В случаите, когато разходите за трансфер от летището до населеното място на командировката са повече от 30% от дневните пари, тогава тези разходи са за сметка на командироващата страна, която поема разходите. При командировки в страната или в чужбина, ако командированото лице има право на безплатен транспорт или ползва някакво намаление, не се полагат пътни пари или се признават в намален размер.

Дневни пари

При командировки в страната, когато командированото лице остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари по 20 лв. за всеки ден от командировката. Когато лицето изпълнява служебните си задължени през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат по 10 лв. на ден.

При командировки в чужбина извън тези, регламентирани в Наредбата за командироване, свързано с предоставяне на услуги, дневните пари са определени размери за всяка страна съгласно Приложение №2 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).

Ако приемащата страна поема част от разходите, дневните пари се намаляват в следното съотношение: за обяд – 35%, за вечеря – 35%, и други разходи – 30%. Данъчно признат разход за командироващата страна са изплатените дневни пари до двукратния размер, определен за страната и чужбина. За командированите лица това пък са необлагаеми доходи. Всички дневни пари, изплатени над тези размери, са облагаеми доходи на лицата.

Квартирни пари

При командировки в страната квартирните пари се признават в пълен размер съгласно заповедта за командировка. При командировки в чужбина квартирните пари се признават в определени размери за съответните страни.

Данъчно третиране на разходите за командировки

За данъчни цели се признават разходите за пътуване и престой, когато едновременно са изпълнени следните условия:

- Пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;

- Разходите са за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или

- Разходите за пътуване и престой на физически лица, които са наети от предприятието по извънтрудови правоотношения (граждански договори), управители, членове на управителни и контролни органи на данъчно задълженото лице.

За да бъдат данъчно признати, изплатените пътни и квартирни пари трябва да бъдат документално обосновани чрез първичен счетоводен документ (фактура, протокол, бордна карта, разписка или квитанция за платени магистрални и други такси, пътен лист, пътна книжка).