Поне банките печелят пари от един бурен свят
Отново е добър момент за работа с търговските платформи
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Работата пред терминала за търговия на финансовите пазари е може би най-близкото нещо като спорт, до което работата в офис може да се доближи. Фокусът и рефлексите са от особено значение. На отсрещната страна при всяко позвъняване на телефона или клик от компютър стои клиент, който иска да търгува. Ако бъдат игнорирани, клиентите ще затворят и ще се обадят на конкуренцията. Всички се потят поради топлината, излъчвана от куп компютри, които работят на пълна пара. В натоварен ден е невъзможно да напуснете бюрото си и превръщате работата в подвиг от издръжливост. Точно както спортните отбори използват код, за да комуникират тактиките си, така е и при трейдърите "кабел, двор, мина, Женева" в превод означава "Бреван Хауърд, хедж фонд, купува 1 млрд. британски лири и продава долари". При грешка следват псувни, викове и понякога трошене на инвентар.
Или поне така беше преди няколко десетилетия, в добрите стари времена. След световната финансова криза от 2007-2009 г. животът поизчезна от пода за търговия. Строгите нови правила ограничиха печалбите. Високочестотните алгоритми изядоха обядите на банките, особено на фондовите пазари. От своя страна световната икономика беше в ступор, успокоена от ниските лихви. Пазарите се движеха линейно, като акциите се движеха нагоре, а доходността на облигациите падаше надолу. Имаше и фойерверки - около гласуването за Брекзит или избирането на Доналд Тръмп - но те бяха рядкост. Този спокоен свят предостави на инвеститорите малко причини да влизат и да излизат от позиции. Приходите бяха слаби; възвръщаемостта - ниска. Драмата на бюрата за търговия включваше съкращения, а не пазарни движения.
Най-накрая обаче изглежда, че добрите стари времена са се върнали. Приходите от борсова търговия на Goldman Sachs, JPMorgan Chase и Morgan Stanley, три гигантски банки, скочиха с около 40% между 2019 и 2020 г. и оттогава остават на или над това ниво. През по-голямата част от пазарната 2010 г. те възвръщаха разходите си за капитал. Сега тази стойност е двуцифрена. В Goldman трейдърите постигнаха 18% възвръщаемост на капитала през първото тримесечие на 2024 г. В Morgan Stanley отчетоха 15%.
Доскоро банкерите се чудеха относно това явление. Твърде хубаво ли е, за да е истина? Посредствената възвръщаемост продължи толкова дълго време, че те вече са предпазливи от прибързани заключения след едно добро тримесечие или година. Разбира се, 2020 г., знаменателна година, беше отклонение, логиката беш, че едва ли ще да има нова пандемия. Тогава 2021 г. беше също толкова добра. По отношение на печалбите в началото на 2022 г. шефовете на банките бяха предпазливи. "Никой от нас не можеше да предвиди средата, в която живяхме през последните две години", каза Дейвид Соломон от Goldman. "Ние по никакъв начин не виждаме това като постоянна среда, която ще продължи с това темпо." Джереми Барнъм от JPMorgan говори за "нормализиране", последвано от "скромен растеж". Но хаосът от 2022 г. беше също толкова добър за търговията и пазарите не се забавиха през 2023 г. Акциите избухнаха и доходността на облигациите се срина през последните два месеца на годината. Като се има предвид, че очакванията относно политиките на централната банка все още се колебаят, тази година може да завърши като още една добра.
И така, представлява ли 2020 г. структурна промяна за пазарния бизнес на банките, а не моментен тренд? Има основание да се мисли така. Сред банкерите предпазливият оптимизъм замени приказките за нормализиране. Попитан дали стабилната активност е "новата нормалност" за банките, Анди Мортън, ръководител на отдела за пазарите в Citigroup, отговаря, че "трудно е да се каже, честно казано, но има някои причини да очакваме нещата да останат разумно нестабилни". Това, че лихвите са се покачили рязко след застоя от предишното десетилетие, е "рецепта за нестабилност", казва той. Той също така подчертава нарастващото геополитическо напрежение и растежа на нови индустрии, като например частно кредитиране, като причини за повишената активност. Тенденции като застаряване на населението и климатичният преход може да продължат да подклаждат инфлацията, което означава продължаваща нестабилност на лихвените проценти. И всякакъв вид пазари рикошираха през последните години: не само тези на облигации и акции, но и валутните и суровините, включително европейски газ.
Това води до поразително заключение. Може би изключително разхлабената парична политика е била по-обезпокоителна за банките от регулациите след финансовата криза. Както вече е ясно, напълно е възможно да се правят много пари от посредничество на пазарите, без греховете от ерата преди 2008 г. Този вид финансова динамика може да не е добре дошла новина за всички. Но несъмнено е направила търговията на пазарите доходоносна и физически трудоемка, както в по-ранна златна ера. ■
5 коментара
Те винаги печелят -win-win!
Умиргам от смех! БАНКИТЕ НЕ МОГАТ ДА ПИЧЕЛАТ ВЪВ ВОЙНА. Пътя на воина тотално наздделява над пътя на търговеца. И го заличама с един удар. Бонките ричелат от мира. Щото тожава, системата е направила така, че никой не мисли да си плати държовете като убие кредитора!
Нямането на необходима грамотност на министъра на финансите подсигурява провалът на банките. Мнозина коментират последици, ала са с мълчание за причини.
Кратко за ситуацията при банките:
Сега правителството запазва създаващия щети общ държавен метод за регулиране на задължения за дългове. Лошото поведение поразява държавната власт.
Въведената финансова неправилност осигурява държавен бюджет без необходими приходи и има увеличени разходи. Сгрешеният бюджет подсигурява сегашната инфлация. Поразено е националното стопанство.
Днес, при всяка основна лихва на Централната банка е с нарастващи щети.
За отлагане на националния крах, правителството взима заеми за плащане на щети от държавната слабост. Днешният дълг на правителството е последица от негова финансова слабост.
При достатъчно време, държавната неправилност принася срив на банка, следва друг провал на банка. След това е с нов банкрут на банка и т. н.
Управлението на съответната банка прилага подходи за спасение от своя крах.
Сегашните стопански проблеми са преодолими. Подобрението предпазващ от щети общ държавен метод за регулиране на задължения за дългове осигурява държавен бюджет с допълнителни полезни приходи и намалени разходи. Проблемът „Държавен дълг“ е разрешим. Възможен е устойчив национален растеж.
Предпазващият от щети общ държавен метод за регулиране на задължения за дългове спасява банките от подсигурения крах.
Защо съгласен с държавната грешка при регулиране на задължения за дългове е недоволен за лоши последици от свое поведение?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.