Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Ралица Ковачева е доктор по журналистика и доцент във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски", където ръководи профил "Международна журналистика" и магистърската програма със същото име. Въпреки натоварените дни, разкъсани между университета и работата ѝ като главнa редакторка на платформата за проверка на фактите Factcheck.bg, тя винаги намира време за футболни мачове и дълги разходки с кучето си. Името му Хиро ни подсказва, че е истински герой за Ралица Ковачева, която признава, че не може да намери нито една своя снимка без него.
Все пак неин самостоятелен портрет може да откриете върху книгите, на които е автор - "Новините от света. За смисъла и ползите от международната журналистика", "Център и периферия на европеизираните публични сфери" и "Медиатизираното измерение на външната политика" (в съавторство с Мария Нейкова).
Работила е като журналистка в радио FM+, БНТ, сред създателите на телевизиите Ре:ТВ и Би Ай Ти. Най-вероятно сте чели нейни статии и в "Редута.бг". Отскоро Factcheck.bg си сътрудничи с Meta - ще преглеждат съдържанието, отсявайки дезинформация и фалшиви новини.
Като какъв човек се определяте?
"Бягащата с вълци" (по едноименната книга на Клариса Пинкола Естес).
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Не вярвам в нищо абсолютно, винаги се съмнявам.
Любимият ви момент от деня?
Събота следобед. Особено когато е слънчево и мога да се припичам на балкона.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Непрекъснато да се самонаблюдаваш, самопроверяваш и самоанализираш, да не си позволяваш да си пристрастен и предубеден. Това е ужасно изморително, но е абсолютно задължително.
Кое е най-голямото ви постижение?
Децата ми. Като всяка жена, която се разкъсва между работата и дома, особено ако работиш нонстоп, както журналистите, винаги съм се упреквала, че не съм достатъчно добра майка. Но вече са големи и се гордея с тях - умни, чувствителни, зрели млади хора.
Как си почивате?
Като не работя. Като не чета книги, свързани с работата ми. И като гледам футболни мачове, защото мога да съм колкото си искам пристрастна и предубедена, да крещя, да се радвам - това истински ме разтоварва.
Какво ви зарежда?
Разговорите с млади хора. Моите деца, студентите ми, колеги журналисти.
Какво ви разсмива?
Кучето ми. Казва се Хиро и като всяка акита смята себе си за човек, което често създава комични ситуации.
Какво ви натъжава?
Загубата - на хора, на доверие, на посока.
Какво ви вбесява?
Всичко, което е в разрез с професионалната ми етика и човешката ми съвест. Невежеството, некадърността, лицемерието, предателството.
Личност, на която се възхищавате?
Юрген Клоп. Защото се отдава 100% на това, което прави. И защото знае кога да сложи край.
Кое свое качество харесвате най-много?
Най-добрата ми приятелка казва, че на мен може да се разчита.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Прекалената взискателност към себе си и към другите. Животът ми щеше да е много по-лесен, ако можех да се отнасям по-снизходително към несъвършенствата, мои и чужди.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да се телепортирам, защото обичам да бъда на нови места, но мразя да пътувам.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Децата ми подариха грамофонна плоча. А аз на свой ред подарих на всички ни грамофон.
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
Обаче.
Къде бихте искали да живеете?
Далеч от всичко.
Коя е последната книга, която прочетохте?
Винаги чета няколко книги едновременно. Последно прочетох "СССР и Източна Европа (1941 - 1989)" на Марк Крамер и "Трилогия" на Юн Фосе. Докато си разхождам кучето, слушам аудиокниги, последната беше "Червен глад" на Ан Апълбаум.
Най-интересното място, на което сте били?
Мач на "Ливърпул" на "Анфийлд". Само тогава, както и на протестите през лятото на 2013 г., съм се чувствала част от общност. Усещането да викаш, да пееш, да дишаш в синхрон с десетки хиляди хора е неповторимо.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Нямам философия за живота. Просто се опитвам да давам най-доброто, на което съм способна, и да пазя съвестта си чиста. Но имам любим стих от любимия си поет Борис Христов: "В живота винаги съм стигал до прозореца. И толкоз."
2 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.