🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Риба в тигана на битието

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Случка №1 - Риба. “Тази риба е болна колкото света!” - каза петгодишната ми дъщеря, която “разследваше” бъдещата си вечеря. А в това време аз “разследвах” в ума си изложбата на Кольо Карамфилов “Случки” в галерия “Ирида”. И докато възпятата риба болнаво цвърчеше в олиото, си мислех, че България е случила с този художник. Той не се напъва и бивайки 200 процента българин, е 100 процента европейски автор. При това, без да е вторичен. Художник, който интензивно изживява случващото се около него и се чувства като риба в тигана на българското си битие. Той превръща тръпчивата му тъга в топло, по балкански ферментирало и сантиментално откровение. Това откровение обаче не е първосигнално. В него има отстранение, лаконизъм, автоирония. И главното - няма никаква комплексарщина.

Случка №2 - “Царска скумрия”. “Казах на Кольо още тази вечер да поправи картините. Много са празни, пък и с тези царски задявки” - измайтапи се Теди Москов. Всъщност в картините случки на Кольо Карамфилов злободневието (под формата на килната корона и царска кулинарна рецепта) е проникнало през един страничен, ироничен вход без изход. Всичко е абсолютно премислено и перфектно изпълнено от автора: и “празнотата” на картините, и тяхната преднамерена статичност, и композиционният прийом на диптиха - вътрешното разполовяване, напрежението в симетрията на правоъгълниците...
Хипнотичната повторяемост в геометричния ритъм на формите-знаци и аскетичната употреба на цветове и фактури създават едно почти безплътно, малко пусто, интелектуално поле-пространство. В него литературата на заглавията и умозрителността на сюжетите отекват като камък в прохладната пещера на... заспали чудовища. Случка №3 - Самота. Дългото име на изложбата “Случки”, струва ми се, е “Самотата, или притча за НЕслучването на случките”. Лирическият герой в образа на схематично скициран мъж в профил, седнал в екзистенциална поза, се появява в редица композиционни конфигурации - ту като “Адам”, ту като “Платон”. Неговата самота е библейска, но и малко стерилна, мисловна... Той е взрян медитативно в кинжалените квадрати на копнежите си, приковани във времето... В шмиргелно-графитеното пространство на Love кинжалът - символ на мъжката твърдост, агресия, но и авторанимост - заплашва да разкъса крехкото нарисувано сърце на горката Любов. Случка №4 - Паркетният лъв. Тази изложба има няколко начала, но няма край. Така е, защото експозицията “Случки” сякаш логично свършва в една доста различна концептуална случка, направена от… особена паркетна пластика (откровен паркет рибя кост). Тя се нарича “Лично място” и е ситуирана естествено на пода. Но не е завършваща, защото паркетната композиция се оказва ново начало. И заявка за следващата, изцяло паркетна, но стенно-паркетна експозиция. Колкото до личното място на Кольо Карамфилов, то продължава да е в епицентъра на постмодерната живопис. Разказът е минималистичен, но ясен. Цветността - сериграфски ярка и лека. Живописта - тънка и безплътна. Оригиналността - емблематична, като в закачливомрачната картина с прегорелите от мерак “Тройка кебапчета и... две черешки.”
Случка №5 - Къпане. В диптиха “Къпане” човекът (неговата сянка-душа или друга някаква трансцеденция) скача с главата надолу в... миниатюрна черна вана. Твърде зловещо, малко плакатно и болезнено. Още повече че на ваната пише Н2О, което само по себе си предвещава гмуркане в киселина.

Безспорно най-енергийната и най-изведената до знак картина е “Операция”. В огненочервен квадрат-магма е вписан неправилен кръг, а в кръга има драстично преувеличен операционен шев - зловещо озъбена паст към преизподнята, в която се гърчат тъгите на света. Като в туловището на болна риба...

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал