Цените на лекарствата без рецепта, добавките и козметиката растат

При медикаментите с рецепта тенденцията е обратната

Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Общо 86 медикамента с рецепта са с повишени цени, но други 510 са с намалени към началото на октомври.
  • Слабо поскъпват лекарствата, които могат да се купят в аптеките без рецепта и хомеопатията.
  • Ръстът на цените е най-видим при нерегулираните продукти - хранителни добавки, медицински консумативи и козметика.

Лекарствата са една от най-строго регулираните стоки не само като съдържание, но и като цена. Смисълът на този контрол е те да са максимално безопасни и да бъдат достъпни за всички нуждаещи се, така че да няма болни, които да се лишават от тях по финансови причини.

Както и всички останали стоки в последната година, изглежда, че инфлацията застига и лекарствата и и цените им вървят плътно нагоре. Преглед на данните от Съвета по цените на лекарствата обаче разкрива малко по-различна картина: що се отнася до лекарствата с рецепта, до момента увеличение на цените има едва при 86 от общо 2280 лекарства в Позитивния лекарствен списък (ПЛС). В него са включени медикаментите, които се плащат от здравната каса, здравното министерство и болниците. В същото време през този период са били намалени цените на други 510 медикамента.

Според наблюденията на фармацевтите по-слабо поскъпват лекарствата, които могат да се купят без рецепта и хомеопатията, а ръстът е най-видим при нерегулираните продукти в аптеките - хранителните добавки, медицинските консумативи и козметиката.

Какви цени регулира държавата

Регулаторът на лекарствения пазар - Националният съвет по цените, определя кои лекарства, на каква цена и какъв процент от нея да покриват обществените фондове, като освен това проследява и ефекта от употребата на нови лекарства.

Позитивният списък има три части:

  • на лекарствата, които се покриват напълно или частично от здравната каса и които към момента са 2280 продукта;
  • продукти, които се ползват за болнично лечение - 2790 на брой;
  • лекарства, които купува здравното министерство за пациенти със СПИН, туберкулоза, инфекции и др. - 116 позиции;

Отделно съветът поддържа и още два регистъра - на лекарствата, които могат да се продават с рецепта в аптеките и на лекарствата без рецепта, които са съответно 2400 и 1965 на брой.

Цената на лекарствата се образува като се взима най-ниската цена на производител в ЕС (сравнение между цените в 17 държави), като към нея се прибавят надценки за търговец на едро (7, 6 или 4%), търговец на дребно - аптека (20, 18 и 16 на сто) и ДДС. Най-високи са надценките на продуктите с цена до 10 лв., а най-ниски - тези с цена над 30 лева.

Националният съвет е част от европейската мрежа и непрекъснато следи дали някъде в ЕС ще се появи по-ниска от ползваната в България цена на лекарство с рецепта и ако това се случи, цената автоматично намалява. Така през миналата година са намалели цените на 575 лекарства (виж графиката), а през тази - на 510 продукта.

Производителите, респективно след това и съветът по цените, биха могли да увеличат цената на продукта си в границите на ЕС и съответно - България отново да ползва на най-ниската цена. През последните девет месеца са били увеличени цените на 86 лекарства с рецепта, като най-много - 42 от тях са увеличени до 50%. Най-много увеличени медикаменти са такива, които се покриват от здравната каса до 25%, тоест - по-често става дума за цени на лекарства за масови заболявания.

По думите на изпълнителния директор на ИАЛ Богдан Кирилов пред bTV най-голямо увеличение на цените има в групата на лекарства без рецепта и хомеопатичните продукти (които сами по себе си са група от 400 продукта). До август тази година са били подадени заявления за увеличението на цените на 795 такива лекарства, а за сравнение през 2021 г. това се е случило само с 92 лекарства.

Как става увеличението и намалението на цените

При лекарствата с рецепта, които се продават и в останалите европейски държави, определянето на цените се случва чрез рефериране (сравнение) с тези в другите държави на ниво производител. Това става на практика автоматично и в случай на намаление цената може да бъде коригирана веднага, но процедурата по увеличаването е по-сложна и по-висока цена в останалите държави трябва да се докаже.

При лекарствата без рецепта е разрешено увеличение в рамките на годината само с темповете на инфлацията, от което част от фармакомпаниите в списъка са се възползвали. Става въпрос за симптоматични лекарства за болка, грип, простуда и други, които не се използват всеки ден, но пък са популярни, присъстват в домашната аптека на всяко семейство и увеличението на цената им е видимо.

Има и още един механизъм на увеличение в рамките на самата пределна цена, който пациентите могат да усетят и то без производителите да увеличават цената изрично.

Един пример: аптека може да е продавала за 7.50 лв. лекарство с пределна цена 10 лв. Производителят или доставчика обаче могат да завишат доставната цена и по този начин да изядат процента отстъпка, който аптеката дава. Тя вече би продавала лекарството за 8.50 или 9 лв. вместо за 7.50 лв. Така потребителят усеща реално поскъпване, без самата пределна цена да е увеличавана.

По същия начин стои въпросът и с частично платените лекарства. Здравната каса покрива определен процент от цената на най-евтиното лекарство в групата - 25, 50 или 75%. Например, ако касата покрива 25% от лекарство с цена 10 лв., то потребителят би следвало да доплати за него 7.50 лв. Аптеките обаче също предоставят някаква отстъпка, така че реално пациентът до сега може да е доплащал по-малко от 7.50 лв. Сега обаче е вероятно доплащането да достигне максимума.

Цените на хранителните добавки, козметиката, бинтовете и санитарните материали, които се продават в аптеките, пък се образуват свободно от производителите и могат да се увеличават и намаляват във всеки един момент по тяхно решение, и това се случва.

Отражението в аптеките

Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки коментира, че имат случаи на намаляване на отстъпките от производителите и лекарства, които вече се продават по пределна цена.

"Ръстът в цените при хранителните добавки и козметиката е осезаемо над 10%. При цените на лекарствата с рецепта фирмите са предпазливи и не са максималисти, както в други браншове, увеличават цени с нисък процент 3-4-5%, така както е било и през миналите години", коментира Костов.

Той отбелязва, че засега не се усеща особена вълна на поскъпване, но пък има спад в продажбите на брой опаковки на пазара, без да има спад в стойността, което говори за увеличени цени, но и за навлизане на нови продукти на пазара.

"Невъзможността на производителите на лекарства свободно да увеличат цените, както това става в свободните сегменти на добавките и козметиката, води до това, че много лекарства напускат и позитивния списък, и въобще пазара в България", казва Костов (виж графиката).

Все още няма коментари
Нов коментар