Смъртта на иранския президент нанася удар на режима в Техеран

Успехът на Раиси на изборите беше внимателно - и забележимо - организиран, като водещите консервативни и реформаторски кандидати не бяха допуснати до участие. 63-годишният твърдолинеен духовник беше смятан за протеже на Хаменей и за фаворит да го наследи, когато му дойде времето.

Тази година публичното гласуване за членове на Асамблеята на експертите - органът, който ще избира върховния лидер и в който Раиси участва от 2006 г., беше по същия начин режисирано. Рухани беше сред тези, които не можаха да се кандидатират, което позволи на новото поколение идеологически хардлайнери да излязат на преден план. Хаменей сякаш се опитваше да сложи ред в къщата си.

Все още не беше ясно дали Раиси, чието президентство беше крайно непопулярно сред много иранци и беше белязано от икономически проблеми, тъй като инфлацията се покачи, а риалът се обезцени, действително щеше да наследи Хаменей. Синът на върховния лидер - Моджтаба, е другият изявен кандидат. Но като президент Раиси беше непоколебимо лоялен към своя началник и помогна да се формира единен фронт сред консерваторите, избягвайки предишните вътрешни сблъсъци.

Очакваше се Раиси да се кандидатира за втори мандат на изборите през следващата година. След смъртта му съгласно конституцията трябва да се проведат избори в рамките на 50 дни. Това означава, че Хаменей и други ключови центрове на властта трябва спешно да започнат да се подготвят за тях.

Без промяна в държавната политика

Смъртта на Раиси няма да окаже съществено влияние върху ключовите решения в областта на вътрешната и външната политика на Иран, които в крайна сметка се определят от аятолах Хаменей. Но страната няма да иска да покаже признаци на слабост или политическа нестабилност след вълните от протести срещу режима и в период на засилено напрежение със Запада и Израел, подхранвано от седеммесечната война между Израел и "Хамас".

Може да се очаква, че много иранци ще изразят гнева си, като просто не гласуват. През 2021 г. избирателната активност падна под 50% за първи път след Ислямската революция от 1979 г. насам. Тазгодишният парламентарен вот доведе до още една рекордно ниска избирателна активност - под 41%.

И двата случая бяха смущаващи за републиката, която от основаването се стреми да "проектира" народна легитимност чрез участие в изборите. Но процесът също така показа, че Хаменей и други хардлайнери са готови да пожертват фасадата на демократичното доверие, за да осигурят желания от тях наследник и да гарантират, че хардлайнерите ще продължат да контролират изцяло ситуацията.

Може да се очаква, че тази тенденция ще продължи, като милионите разочаровани иранци нямат особена надежда, че реформаторите ще бъдат подкрепени или че режимът ще смекчи твърдата си политика.

Смъртта на Раиси няма да окаже съществено влияние върху ключовите решения в областта на вътрешната и външната политика, които в крайна сметка се определят от аятолах Хаменей. Източник: Reuters

Подобна ще бъде историята и във външната политика, където Хаменей балансира войнствеността към Запада и Израел с премерен, макар и рискован, отговор на регионалните военни действия, предизвикани от войната между Израел и "Хамас", с намерението да държи конфликта далеч от страната. Техеран открито застава зад подкрепяните от него войнствени групировки в т.нар. ос на съпротивата - включително ливанската "Хизбула", иракските и сирийските милиции, бунтовниците хути в Йемен и "Хамас" - които извършват нападения срещу израелските и американските сили в региона. Той обаче многократно е настоявал, че те действат независимо и че Техеран не желае пълномащабна регионална война или пряк конфликт със САЩ.

Хаменей рискува, като разреши първия пряк ракетен удар по Израел от иранска територия през април в отговор на израелското нападение срещу иранското консулство в Дамаск, при което загинаха висши членове на Революционната гвардия. В отговор Израел нанесе ракетен удар по военновъздушна база близо до иранския град Исфахан. Но премерената размяна на удари предизвика ограничени щети и враговете показаха, че не искат да ескалират напрежението.

Потенциални наследници

За разлика от бившия президент на страната Махмуд Ахмадинеджад, в чийто мандат се наблюдаваше тръмпианско размразяване на отношенията със Запада и ядрена сделка, Раиси "следваше линията на религиозното ръководство без отклонения", което му спечели прозвището "невидимия президент". Но той има повече кръв по ръцете си от всеки друг съвременен ирански политик, пише The Atlantic. Раиси, който се издигна в юридическата сфера, за да стане главен прокурор, а през 2019 г. - председател на Върховния съд, е свързан с екзекуциите на хиляди дисиденти през 80-те години на миналия век.

В същото време Раиси не беше просто духовник, а ултраконсерватор, пазител на мавзолея на имам Али Реза в Машхад, свещен за шиитите, и сейид (пряк потомък на пророка Мохамед). Накратко, идеалният кандидат за наследник на Хаменей. Изборите през 2021 г. бяха разчетени за него, на които той спечели над 60% от гласовете.

Първият вицепрезидент Мохбер, който поема формално управлението, не е обикновен заместник, а бивш офицер от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Той неведнъж е посещавал Русия и именно на него се дължи тясното сътрудничество с Иран в областта на безпилотните летателни апарати. Но той остава близък до клана Машхад, чиито перспективи се влошават след смъртта на Раиси.

Всички наблюдатели съветват да се обърне най-голямо внимание на председателя на парламента, бившия кмет на Техеран Мохамед Багер Галибаф, също близък до Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Галибаф си е спечелил репутацията на технократ, а не на идеолог, и три пъти се е кандидатирал за президент. Опонентите му го обвиняват в корупция и безпринципно поведение, но той е популярен.

Една от възможните конфигурации след Али Хаменей предвижда Галибаф като президент и сравнително слаб върховен лидер - 54-годишният син на аятолаха Моджтаб Хаменей. Въпреки това наследственото предаване на властта е болезнена част от иранския манталитет, формиран от десетилетията на санкции след свалянето на шаха през 1979 г., така че и тук не може да се очаква плавен преход.

Възможна нестабилност в Близкия изток

Смъртта на президента ще увеличи нестабилността в Иран и в Близкия изток като цяло. The Atlantic вижда в случващото се генерална репетиция за борбата за върховния лидер. Наблюдателите обаче не очакват сериозни промени във външната политика на страната - независимо дали става дума за Русия, САЩ или Израел - тъй като това не е прерогатив на президентите, а на аятоласите. Петролът сорт брент реагира сдържано на новината и цената му се запазва на ниво от 85 долара.

В крайна сметка основната цел на Хаменей, независимо дали чрез вътрешната или външната политика, е да осигури оцеляването на републиката. В лицето на Раиси той загуби доверен лейтенант, но смъртта на президента едва ли ще отклони Хаменей или режима от курса, тъй като върховният лидер се стреми да запази наследството си и властта на лоялните хардлайнери.