Китайски инвестиции осигуряват приятели на Си в Източна Европа
Но това няма да го спаси от наближаващия търговски сблъсък с ЕС
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Китай иска да направи Унгария водещата страна, с която се ангажира в Европейския съюз.
- Китай и Сърбия подписаха ново споразумение за свободна търговия, което има за цел да отмени митата за почти 95% от сръбския износ през следващите пет до десет години.
- Нито Сърбия, нито Унгария повдигнаха пред Си темите за нарушенията на човешките права в Китай и подкрепата на Пекин за Русия.
Часът е 10.00 и високоскоростният влак тръгва точно навреме от новата жп гара в Белград. Тридесет и шест минути по-късно той пристига в северния сръбски град Нови Сад, първата завършена отсечка от 350-километровата линия до Будапеща, която се модернизира.
Маршрутът е от онези модерни европейски проекти, които Сърбия желае от години. Въпреки това линията, която се строи от компании от Китай, има и политическо значение - по този начин Пекин помага за преобразяването на малка част от Европа, когато голяма част от континента вече разглежда азиатската страна като стратегически съперник.
Пекин ухажва Източна Европа
Китайският президент Си Цзинпин включи две страни от Източна Европа - Сърбия и Унгария, в първата си визита на континента от 2016 г., която започна с посещение във Франция. Преди осем години в Чехия лидерът на втората икономика в света демонстрира решимостта си да създаде групата 16+1 - китайска дипломатическа инициатива с бившите комунистически европейски държави, които инвестират в инициативата на Пекин "Един пояс, един път" (BRI).
И Сърбия, и Унгария са членове на BRI, но в крайна сметка инициативата на Пекин за групата 16+1 претърпя неуспех.
"Има хиляди неща, които можем и трябва да научим от нашите китайски приятели", заяви сръбският президент Александър Вучич, като нарече двустранните връзки "желязно приятелство". Китай е най-големият чуждестранен инвеститор в Сърбия. Сръбското министерство на инфраструктурата и енергетиката съобщава, че тази година китайското финансиране е достигнало общо близо 20 млрд. долара, а миналата сряда двете страни обявиха ново споразумение за свободна търговия. Сделката, която ще започне да действа през юли, има за цел да отмени митата за почти 95% от износа на Сърбия за Китай в рамките на следващите пет до десет години.
Сърбиягледа към Китай, докато Русия воюва
Дипломатическият ангажимент на Пекин със Сърбия на практика навлезе в нова фаза, като в изявлението на Си и Вучич се говори за "споделено бъдеще" за двете страни. Сръбският президент е известен със симпатиите си към руския президент Владимир Путин, но заради войната на Кремъл в Украйна сега е по-внимателен в действията си.
Решението на Си да даде приоритет на Сърбия по време на европейската си обиколка отразява стратегическото значение на страната за Китай. Заедно с Унгария Сърбия е твърд поддръжник на китайската инициатива "Един пояс, един път", като се позиционира като ключов партньор в програмата на Китай за инфраструктура в Азия и Европа.
"Сърбия стана първият стратегически партньор на Китай в Централна и Източна Европа преди осем години и първата европейска страна, с която ще изградим общност с общо бъдеще", заяви Си по време на посещението. Дискусиите между двамата лидери обхванаха широк кръг теми, включително двустранното сътрудничество, BRI, ангажираността на Китай с Централна и Източна Европа, както и международните и регионалните въпроси.
Китай е вторият по важност икономически партньор на Сърбия след ЕС.
Присъединяването на Сърбия към китайската инициатива "Един пояс, един път" затвърди позицията ѝ на ключов партньор на Китай в Европа. Китайските инвестиции в Сърбия допринесоха значително за развитието на инфраструктурата, като проектите обхващат мини, фабрики, пътища и мостове.
В момента Китай е вторият по важност икономически партньор на Сърбия след ЕС в Европа. Китай е и най-големият чуждестранен инвеститор в Сърбия през 2023 г., като на него се падат 1.37 млрд. евро от общо 4.5 млрд. евро. Китайските компании играят важна роля в индустриалния сектор на Сърбия и са сред най-големите износители на страната. По-конкретно, през 2023 г. сред най-големите износители на Сърбия са три дружества с китайска собственост: Zijin Mining, Zijin Copper и HBIS Group.
Други скорошни сътрудничества включват установяването на споразумения за клиринг в юани и откриването на нов товарен маршрут, свързващ китайската провинция Хъбей с Белград.
Си беше посрещнат топло в Сърбия, а неотдавнашно регионално проучване на Западните Балкани от International Republican Institute (IRI) показа, че сърбите виждат Китай като втория си най-важен съюзник след Русия. Западните мозъчни тръстове обаче изразяват опасения относно китайското влияние в Сърбия, както и през Сърбия в ЕС, ако и когато страната от Западните Балкани се присъедини към блока, отбелязва Intellinews.
Китай е привлечен от Западните Балкани заради геостратегическото им положение и близостта им до пазарите на ЕС, като разглежда Сърбия като стратегически европейски транспортен център. От общо 61 китайски проекта на стойност над 21 млрд. долара на Балканите най-значимият е модернизирането на високоскоростната жп линия Белград - Будапеща. Търговията между Китай и Сърбия се е увеличила от по-малко от 450 млн. долара през 2012 до над 4 млрд. долара през 2023 г. Сръбският износ за Китай е нараснал от под 400 млн. долара през 2020 до 1.3 млрд. долара през 2023 г.
Отношенията между Белград и Пекин се простират отвъд икономическите връзки, като преди време Сърбия подписа пакет за икономическа подкрепа и военни доставки на стойност 3 млрд. долара, който засили китайското влияние в страната. Ръководената от Huawei система от интелигентни камери за видеонаблюдение в Белград предизвика опасения относно съвместимостта със стандартите на ЕС за неприкосновеност на личния живот и защита на данните, тъй като Сърбия води преговори за присъединяване към блока вече 10 години. Специалната връзка между двете държави се засили още повече по време на пандемията от ковид, когато китайската ваксина даде важен тласък на правителството на Сърбия, което се бореше да се справи с пандемията.
Будапеща става стратегически партньор на Пекин
Докато за сръбския президент Вучич посещението на Си е голям успех, то дипломатическите отношения между Китай и Унгария бяха изстреляни в нова орбита. Си Цзинпин приветства Унгария като един от най-важните стратегически партньори на Пекин, като обсипа с похвали страната на премиера Виктор Орбан по време на посещението си в Будапеща.
Китай и Унгария надградиха отношенията си до "всестранно всеобхватно стратегическо партньорство за новата ера", каза Си пред внимателно подбрани журналисти в офиса на Орбан. "Нашите двустранни отношения са най-добрите, които сме имали в нашата история. Ще направим всичко възможно, за да насочим нашите отношения и сътрудничество към златен път, който ни помага да постигнем по-възвишени цели."
Промяната от предишното "всеобхватно стратегическо партньорство" на Унгария и Китай поставя Будапеща на доста високо място в дипломатическите отношения на Пекин.
Анализатори отбелязват, че само връзките на Китай с Русия, които официално се наричат "всеобхватно стратегическо партньорство и координация за нова ера", изпреварват новото определение за отношенията с Унгария, въпреки че Пекин също има близки такива със Северна Корея, с която има военен договор.
Унгария е привлякла най-много китайски инвестиции в Централна и Източна Европа.
Използването на "нова ера" - фраза, синоним на личната визия на Си - беше особено поразително, отбелязват анализатори.
Ю Дзие, експерт по Китай в мозъчния тръст Chatham House във Великобритания, казва пред Financial Times, че новата формулировка е значително повишаване на статута, който Китай предоставя на Унгария. "Това показва, че Китай иска да направи Унгария водещата страна, с която се ангажира в Европейския съюз. Също така иска Унгария да действа като мост към по-нататъшните отношения на Китай с ЕС", смята Ю Дзие.
"Ще задълбочим икономическото, търговското и финансовото сътрудничество, обяви Си. Ще насърчаваме железопътната линия Белград - Будапеща и други ключови [инфраструктурни] проекти. Ще разширим сътрудничеството в нововъзникващи икономически сектори с ново качество на ангажираност."
Преди пристигането си в Унгария Си похвали правителството на Орбан за преследването на "независима" външна политика и "отпор на" политиката на великите сили. Си обяви, че разчита Унгария да стане все по-силен член на ЕС и че Китай иска да се съсредоточи върху изграждането на регионални връзки в Централна и Източна Европа заедно с Унгария.
Орбан, който поддържа войнствени отношения с партньорите на Унгария в рамките на НАТО и ЕС, беше също толкова въодушевен от визитата. През 20-те години, откакто китайски президент последно посети Будапеща, светът стана многополюсен, каза унгарският премиер и добави: "един важен стълб е Китай, който определя посоката на световната икономика". "Винаги гледаме на Китай като на приятел."
"Има области, в които Китай е най-добрият в света, включително някои, в които изпреварва света", каза Орбан, добавяйки, че електрическите превозни средства, железниците и информационните технологии са области, в които Унгария има желание да си сътрудничи. Сътрудничеството между Пекин и Будапеща ще включва "пълния спектър от ядрената [енергийна] индустрия, където не сме си сътрудничили досега".
Официални лица на двете страни подписаха 18 икономически споразумения. Китай и Унгария ще си сътрудничат за товарна железопътна линия около Будапеща, нова високоскоростна железопътна връзка между летището на столицата и центъра на града и изграждането на петролопровод между Унгария и Сърбия, каза унгарският външен министър Сиярто.
Будапеща има силни икономически връзки с Китай. Унгария на практика беше първата европейска държава, която се присъедини към инициативата "Един пояс, един път". Търговията между двете страни се е увеличила почти двойно от 2012 - от 7 млрд. долара до 13 млрд. долара през 2022, но търговският дефицит на Унгария спрямо Китай е много по-голям - от 3.6 млрд. долара вече е 8.5 млрд. долара през 2022 г.
По отношение на общите инвестиции Унгария е привлякла най-много китайски вложения в Централна и Източна Европа. Според унгарски официални източници през 2023 г. Унгария е успяла да привлече общо 14 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции, от които около 9 млрд. са от Китай, включително в заводи за батерии и електрически превозни средства.
Докато Европейският съюз отправя предупреждение заради доминацията на Китай в критичния сектор, Унгария залага на китайската подкрепа. През декември миналата година китайският автомобилен производител BYD обяви, че ще построи завод за сглобяване в Унгария, с което отбеляза първото си предприятие за производство на електромобили в Европа. Очаква се и Great Wall Motor, друга китайска компания за електрически превозни средства, да обяви инвестиции в страната.
Посещението на Си в Сърбия и Унгария се опита да покаже китайския успех в Източна Европа. Но колкото и Китай да разчита на разделение в ЕС, трудно може избегне задаващия се търговски сблъсък с Европа. Той е само въпрос на време, и то не много дълго.
Преклонени глави
Нито Сърбия, нито Унгария повдигнаха пред Си темите за нарушенията на човешките права в Китай и подкрепата на Пекин за Русия. И двете европейски държави се ръководят от авторитарни политици, чиито възгледи до голяма степен съвпадат с антизападното мислене на Китай.Унгария трябва да поддържа своята "политика на откритост" в момент, когато "нашият най-естествен пазар за продажби [Западна Европа] е болен", смята Орбан.
Унгария и Сърбия неведнъж са критикували западната подкрепа за Украйна във войната й срещу Русия, Белград се противопоставя на налагането на санкции на Москва; а Будапеща наложи вето на санкциите на ЕС срещу Китай по въпросите на Синцзян, Хонконг и Тайван.
Сега Орбан обяви, че Унгария подкрепя мирния план на Китай за войната в Украйна, като повтори призива си за незабавно прекратяване на огъня и мирни преговори - политика, която съюзниците от НАТО отхвърлят като подобна на капитулация. В плана на Пекин обаче няма конкретни стъпки и не е посочено нищо и за изтегляне на руските сили от окупираните територии на Украйна.
Териториалните претенции също сближават Пекин с някои страни от Източна Европа. Както Китай не признава суверенитета на Тайван, така и Сърбия не признава независимостта на Косово. На свой ред Китай подкрепя претенциите на Сърбия върху бившата нейна територия.
Китай в България: Много внос и малко инвестиции
Китайските чуждестранни инвестиции в България са едва 150 млн. евро през 2023 г.
Българо-китайските търговски отношения, подобно на повечето от останалите страни в Европа, се увеличават бързо и стремглаво през последните две десетилетия. И разбира се - търговското салдо на страната ни с азиатския експортен гинат винаги е отрицателно. Стокообменът между двете държави расте почти без прекъсване през последните години като през миналата година внесените от Китай стоки в България са за почти 5.2 млрд. евро, или 6.2% от общия внос на страната ни. Това поставя Китай на шесто място като най-голяма вносна дестинация за България, по данни на Traring Economics. Топ пет на българския внос се състои от електроника (12% от общия внос), минерални горива, олиа, дестилати (11%), машини (9.9%), превозни средства (7.7%) и пластмаси (4.2%). Само за 10 години вносът от Китай расте с почти 240% в номинално изражение.Износът на български стоки за Китай на практика е почти пет пъти по-малък и през 2023 г. е за малко над милиард евро. Основно се изнасят рудни шлаки, зърно, остатъци от хранителната промишленост, мед (не пчелен). За последните десет години той нараства с около 55% - доста по-бавно в сравнение с вноса.
Пренебрежимо малки са и китайските чуждестранни инвестиции в България - едва 150 млн. евро през 2023 г. и под 1.2 млрд. лв. за последните 10 години по данни на БНБ. Това е сравнимо с инвестициите на страни като прибалтийските държави, които са значително по-малки като население. Заявяваните проекти обикновено са за милиарди и покриват цялата гама от сектори - от земеделие и инфраструктура, до недвижими имоти и производство, но реално осъществените инвестиции се броят на пръсти.
Вероятно най-грандиозното фиаско беше мегаломанската идея на "Кепитъл консепт лимитед" на хонконгския милиардер Стивън Ло да построи развлекателен комплекс край София за 1.6 млрд. евро, който се рекламираше като "Българския Лас Вегас" и дори беше сертифициран от държавата като приоритетен проект.
Брезник пък беше определен за избрана локация на завод за електрически автобуси на автомобилния гигант BYD - същия, който диша във врата на американската Tesla. Това трябваше да стане в партньорство с варненската "Булминерал", като първият автобус трябваше да е готов преди повече от 10 години. Проектът стигна до посещение на китайска делегация и подписване на учредителен договор, но дружество така и не беше регистрирано.
Китайска връзка имаше и заводът за асемблиране на автомобили Great Wall в Ловеч, но на практика инвестицията беше българска - на "Литекс моторс". И приключи с фалит преди 6 години.
Има все пак и осъществени проекти, макар и не в милиардния мащаб, с който обикновено се промотират китайските намерения. "България Тианшинонг фийд ко" изгради фуражен завод край Добрич, инвестиции имаше и във фотоволтаични централи. Наскоро пък стана ясно, че Shanghai Unison Aluminium Products ще има завод за алуминиеви автомобилни компоненти край Пловдив. Първоначално обявената от общината инвестиция беше 35 млн. евро (около 70 млн. лв.), но от компанията коригираха размера на 11 млн. лв.
По темата работиха Иглика Филипова и Вера Денизова
2 коментара
От "наближаващия търговски сблъсък на Китай с ЕС" видимо най-много ще пострада самият ЕС и не виждам в това никакъв повод за бликащата радост.
Пък и по традиция в подобни текстове в Капитал задължително отсъстват цифри, а публиката е плакната единствено със заклинания.
Европейската металургия, тежка химия и "нерентабилната" лека промишленост отдавна са изнесени на франчайз в Китай. След отказа от руските горива и скокът на цените на енергоносителите, от ЕС се разкара или затвори и останалата част от автомобилната (СЕАТ), химическата (БАСФ), предприятия от циментовата (Лафарж) и керамичната промишлености.
Мерцедес-Бенц дори разпродава всичко във ФРГ и се мести в Китай...
Производството генерира средна класа - инженери, дизайнери, конструктори, техници, логистици, преподаватели, юристи - и устойчивост, а в Европа производството е все по-замиращо. Така - стъпка по стъпка - Западът уби своята средна класа и перспективите пред новото си поколение, а в същото време, местейки производства, съдейства за развитието на средна класа в Китай, Ю.Корея, Малайзия, Виетнам.
Наскоро научих, че електричките на румънската Дачия се сглобяват в... Индия! А останалите коли отдавна не се правят в Румъния, а в...Мароко!
Дефицитът на ЕС в търговския баланс с Китай е в порядък на близо 250 млрд €! Т.е. Европа купува китайски стоки за почти 250 млрд € повече, отколкото изнася!!! Много красноречиви са цифрите. За това тук не се използват.
Войната в Украина нагледно показа, че ЕС просто няма производствена база - металургия, специално машиностроене, химически заводи, за да произвежда въоръжение и боеприпаси в обявените обеми.
На този фон категоричните лозунги в текста изглеждат доста болшевишки...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.