Коментар | Втората приватизация на "Нефтохим"

Едно странно предложение от лидерите на всички управляващи партии - ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, премина почти незабелязано през седмицата. Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов и Делян Пеевски внесоха в парламента проекторешение, с което предлагат дялове от дружества, които са "критична инфраструктура, свързана с производството на нефт", да се случва само след одобрение от Народното събрание, и то взето с две трети мнозинство.

Тази история има два сериозни проблема:

1. Взимането на решения с две трети мнозинство се превърна в някаква странна игра на политическо надлъгване. Откъм ГЕРБ и ДПС очевидната му цел е в играта да се вкара ДПС - Делян Пеевски и Ахмед Доган да одобряват евентуалния бъдещ собственик на "Лукойл". Откъм ПП-ДБ целта е да се направи по-трудно намирането на алтернативно мнозинство. Ако Борисов и Пеевски искат рафинерията за себе си, ще трябва да купят например цялата група на "Възраждане" и почти цялата на БСП, което е трудно постижимо. Същата игра е и с гласуването за регулаторите, за които също вероятно ще трябва две трети мнозинство - ПП-ДБ искат да има блокираща квота, за да вдигнат цената на сравнително малката си парламентарна група.

2. Политическото одобрение за продажба на формално частна компания би трябвало да включва много аларми. Ясно е, че "Лукойл" не е точно частна компания в смисъла на независима от руското правителство. Ясно е и че рафинерията е ключова за българската икономика, а и националната сигурност през следващите години, доколкото рискът от война с Русия се засилва. Проблемът обаче идва оттам, че с руския нефт, както и с всички други горива от Изток, през годините идваше и корупция. Политическо блокиране от тази управленска конфигурация рискува да запази тази практика