Коментар | Коледна конституционна изненада

На практика това е първата поправка на конституцията от приемането й през 1991 г., която влиза в процедура по гласуване, без да е събрала мнозинство от 180 народни представители. И първата поправка, която така единодушно беше атакувана от професионалната общност на магистратите, адвокатурата, академичните среди, представители на експертния неправителствен сектор и др. Никой не оспорва необходимостта от промени, а качеството на предложените текстове и липсата на цялостна концепция за съдебната реформа. Има и сериозни опасения, че някои от промените могат да доведат до блокиране на институциите и сътресения в управлението им.

Никой не оспорва необходимостта от промени, а качеството на предложените текстове и липсата на цялостна концепция за съдебната реформа.

След години на дискусии все още най-оспорван остава начинът, по който трябва да стане разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два съвета - съдийски и прокурорски, разпределението на квотите в тях, необходимостта от звено, което да решава общите проблеми на съдебната система. Критикувана е цялата предложена уредба на Инспектората към ВСС, даже и необходимостта от конституционна уредба на инспектората. Тотално отрицателни са мненията за ограничаването на правомощията на президента да издава указ за назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, концепцията за ограничаване на мандатите на "тримата големи", безсмисленото отнемане на правомощието на главния прокурор да сезира Конституционния съд. Сериозна загриженост изказват участниците в обществените дискусии за предложения вариант за въвеждане на индивидуална конституционна жалба.

Вместо това да провокира удължаване на сроковете за дискусия, парламентарното мнозинство даде знак, че ще форсира процедурата, за да изкара три четения до Коледа.

За петък, 8 декември, е насрочено второто първо четене на проекта - наложително, след като първото гласуване не събра 180 депутатски гласа, а само 161. На гласуване ще бъде подложен пак същият законопроект, който бе внесен през юли и за който бе казано, че ще претърпи кардинални промени. Той обаче е вкаран в процедура и е престоял достатъчно време според конституционните срокове, затова ще бъде подкрепен. След това ще се даде вероятно 7-дневен срок за предложения преди второто четене, по време на който ще бъде внесен практически нов проект. Знае се, че един проект се готви в Министерството на правосъдието, което стана по инициатива на председателя на парламентарната конституционна комисия Радомир Чолаков. Няма логика министерството да върши тази работа, но това е начинът за измъкване на депутатите от отговорност. ГЕРБ също пише свой проект, който ще бъде ашладисан върху другия, твърдят източници.

До Коледа има две седмици за последните две гласувания.

Всеки, който се опита да търси малко логика в този процес, рискува да получи нервна криза. Но въпросът, който логично изниква в случая, е защо е това бързане, кому е нужно? Защо не се отложи дебатът и гласуването за януари или февруари? А възможните отговори задължително минават през факта, че промените в конституцията са моралното оправдание за съществуването на настоящата управленска сглобка.

Или некоалиционните партньори се опасяват, че мнозинството ще се разпадне, и искат да се подсигурят, като форсират промените в основния закон. Или пък обратно - бързат да сколасат с тая работа, защото искат да развалят сглобката.

Или пък Пеевски държи да се знае, че каквото той каже, това става в държавата. А през есента той прогнозира, че на 15 декември ще имаме промени в конституцията.

За всички останали фактът, че политическите сметки и лични амбиции надделяват над държавния и обществения интерес от качествен и прозрачен законодателен процес, отдавна не е новина.