Венецианската комисия критикува немотивираните конституционни промени

Още след обсъждането в правната комисия, когато проектът понесе тотална критика, беше ясно, че все по-важен ще става въпросът кои са неговите автори и как от идея за ревизия в главата "съдебна власт" се стигна до всеобхватни промени с неясно качество и ефект.

Изводът от свършеното до момента е, че макар и анонсирани като най-съществената реформа, управляващите подхождат към конституционните изменения като към всичко друго. Текстовете са написани неясно от кого и неясно кога и то на фона на създадената в парламента нарочна комисия за целта. Остана усещането, че проектът е задръстен с много допълнителни промени с потенциал да компрометират цялата идея за конституционна реформа, включително и тези смислени предложения, които се опитват да извадят съдебната система от територията на превзетата държава.

За липсата на мотиви за предложенията Венецианската комисия посочва като пример текстовете, с които се изменят правомощията на министъра на правосъдието. Експертите пишат, че за тях няма обяснение - защо са необходими, нито анализ за възможното им въздействие, особено по отношение на баланса на властите. "По същия начин не се дава обяснение за промяната на компетенциите на Инспектората. Няма обяснение защо срокът на мандата на двамата председатели на върховните съдилища и на главния прокурор се намалява от седем години на пет и защо е възможно еднократно преназначаване", пише в становището на комисията, която изтъква, че много промени дори не са маркирани в мотивите.

Проверка на "Капитал" показа, че голяма част въпросните текстове - като промените за ИВСС, както и двата мандата за т.нар. "трима големи", са вкарани в проекта в последния момент от ГЕРБ.

Между многото критики, които оставиха публиката с впечатлението, че готвените промени не са просто неграмотни, а комични, тази за съотношението в прокурорската колегия остана на заден план. А именно тя се оказа общото кратно между повечето позиции в България. От асоциацията на прокурорите до близки до ГЕРБ фигури като Миглена Тачева (НИП) и бившия конституционен съдия Румен Ненков обявиха за неприемливо мнозинство в прокурорския съвет да има квотата, избрана от парламента, за сметка на прокурорите от кариерата (които на практика за подчинени на главния прокурор).

Затова може да се очаква, че натискът за промени ще бъде именно в тази посока, доколкото прокурорската колегия винаги е била обект на интерес и от ГЕРБ, и от ДПС, които провалиха вече един опит за ограничаване на влиянието на главния прокурор в колегията.

Тези гласове са били особено силни и единни по време на мисията на Венецианската комисия в България, коментираха пред "Капитал" юристи. Това ясно личи и от доклада.

В становището си Венецианската комисия споделя една от основните критики на българските юристи към проекта - за предложения състав на Прокурорския съвет. "За да се ограничи концентрацията на правомощия в институцията на главния прокурор и да се укрепи независимостта на прокурорите, проектите за изменения дават ясен превес на членовете на Прокурорския съвет, избрани от парламента, като осигуряват много малко представителство на прокурорите в Прокурорския съвет (само трима членове от десет). Въпреки че реформата има за цел да обърне тенденцията и да намали правомощията и влиянието на главния прокурор, тя трябва същевременно да избегне риска от политическо влияние върху прокуратурите и да предостави на съвета необходимата експертиза за изпълнение на неговите задачи", заявяват от комисията.

Тя препоръчва да се даде възможност за балансирано представителство на прокурорите, като по този начин съветът се снабди с професионалната експертиза, необходима за изпълнение на неговите функции, като в същото време се изключи контролът върху тази институция и от политическото мнозинство на деня, и от прокуратурата.

Не на последно място Венецианската комисия припомня свое становище за България отпреди три години, в което заявява, че е много важно членовете на прокурорския съвет да нямат настояща или бъдеща йерархична връзка (подчинени) на главния прокурор и да представляват други юридически професии. Ето защо комисията се обявява за по-внимателно изследване на институционалните и процедурни правила, така че да се сведе до минимум влиянието на главния прокурор в прокурорския съвет.

Предлага се още да се осигурят антиблокиращи механизми за ситуации, в които Народното събрание не може постигне мнозинство от 2/3 от гласовете за избор на членове на ВСС, на Прокурорския съвет, на Инспектората, както и на Конституционния съд.

Да се премахнат изпитателните срокове за съдиите или условията за непридобиване на статут на несменяемост да бъдат тясно дефинирани в закона, е друга от препоръките. Както и тази - двата съвета да могат да номинират кандидати за съответните инспекторати пред Народното събрание и само те да могат да ги отстраняват.