Защо Законът за съдебната власт е истинският проблем за ГЕРБ и ДПС

Причината е, че двете формации с дълбоко вкоренено влияние в съдебната власт стават уязвими без основния си инструмент, прокуратурата. Досега държавното обвинение успяваше да разчиства успешно политическите противници на Борисов и Пеевски, а тях да пази непокътнати от наказателно преследване. В годините назад прокуратурата никога не забеляза видяното чак от Вашингтон участие на Делян Пеевски в корупционни схеми, а всички производства, свързани с Бойко Борисов, приключваха безславно. Към прокурорския щит ГЕРБ и ДПС добавиха и подчинена чрез зависимости важна част от съдиите, като така си гарантираха недосегаемост от закона.

Всичко това стана възможно благодарение на желязната хватка върху системата - официално през ВСС и неофициално през всякакви неформални контакти и кадруване по "бели покривки" (данни в тази посока има в цяла поредица скандали, разследвания и свидетелски разкази, от които не произтече нищо).

Единственото противодействие на всичко това е корупционните механизми в системата на съдебната власт да бъдат елиминирани. Подобен опит прави проектът на Закон за съдебната власт, който Министерството на правосъдието обяви. Той е изработен в продължение на конституционните изменения, като доразвива концепцията за отслабване властта на главния прокурор и паралелно с това дава по-голяма възможност за съдийско самоуправление. Проектът е съществен с изменението, според което парламентът губи възможността да блокира смяната на кадровите органи на съда и прокуратурата.

Двете позиции на ГЕРБ - официална и неофициална

По информация на "Капитал" от ГЕРБ в партията имат "сериозни забележки" към новия ЗСВ. А включването на част от текстовете му в споразумението, което ПП-ДБ предложиха, първоначално е обявено като "неприемливо".

И въпреки че пред журналисти в парламента Бойко Борисов каза, че е бил готов да подпише споразумението и така да гарантира гласуването на закона, по време на преговорите тази тема не е стояла. От ГЕРБ твърдят, че споразумението е трябвало да се подпише от Денков и Габриел. А заедно с това - че "няма логика текстове от закон да се вписват в договор за управление".

Разминаването между официална и неофициална позиция не е новост за ГЕРБ. Готовността на Борисов да подпише текстовете обаче беше изразена след разрива в отношенията му с ПП-ДБ.

Междувременно пред БНТ съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов каза, че повратният момент в преговорите за сключването на споразумение с ГЕРБ е настъпил, когато от партията на Борисов разбрали, че "Пеевски няма да има ексклузивна роля в органите на съдебната власт". "Видяхме много ясно, че след като колегите от ГЕРБ разбраха, че споразумение с амбициозни реформи няма да може да бъде заобиколено, а те се плашеха от тях, както и техният партньор ДПС, и започнаха да търсят всякакъв начин да взривят процеса", коментира той.

По думите му това "взривяване" се е случило "четвъртък - петък, след като видяха, че ние няма да приемем някаква завоалирана форма, в която ДПС и лично господин Пеевски е позициониран като ексклузивен партньор в попълване органите на съдебната власт".

"Проблемът в момента е, че Пеевски не може да каже на мераклиите за високи позиции в съдебната власт, че може да им гарантира нещо. Както и че поставени в конкуренция, те ще трябва да се стараят да вадят по-читави хора, отколкото са свикнали", добави Иванов.

Съпредседателят на ДПС даде друга версия на развитията. "Христо Иванов не мога да разбера какво обяснява точно за това споразумение, при условие че текста, за който се говори, лично сме го написали с Кирил Петков и е съгласуван с ГЕРБ", каза Пеевски и думите му не бяха коментирани от ПП-ДБ.

Какво предвижда проектът за нов съдебен закон

Текстовете в Закона за съдебната власт обаче едва ли се харесват на ГЕРБ и ДПС. Още при една от дискусиите през есента на миналата година в конституционната комисия на парламента от партията на Борисов призоваха "да не се отваря кутията на Пандора" с предложението на председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова да се разбие монополът на ВАС върху обжалванията на кариерните решения на Висшия съдебен съвет.

Идеята трябваше да залегне в конституцията, но ГЕРБ и ДПС ѝ се противопоставиха. Текстът най-общо регламентира възможността смесени състави на съдии от двете върховни съдилища да разглеждат обжалванията на кариерни решения на ВСС. В момента такава възможност няма и няколко съдии, подбрани с благословията на председателя на ВАС Георги Чолаков, се произнасят по темата. При този модел ДПС и ГЕРБ могат да имат влияние върху крайния резултат. В крайна сметка двете партии надделяха и предложението отпадна от конституционния проект. Сега обаче идеята е залегнала в проекта за Закон за съдебната власт, а ГЕРБ и ДПС отново се съпротивляват - без възможност за влияние върху кариерите на съдии и прокурори губят сериозен корупционен лост.

Друг момент, от който двете партии негодуват, е разписаният механизъм, с който парламентът занапред няма да може да блокира смяната на Висшия съдебен съвет (ВСС) след изтичането на мандата му, като забави избора на парламентарната квота или не успее да избере част от нея, както се случи след изтичането на мандата на настоящия съвет. Според проекта за ЗСВ новият ВСС ще може да се конституира и да започне работа дори само с избраните членове от съдийската квота и двамата членове по право - председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).

Предложението избраните от магистратите членове на ВСС и на Висшия прокурорски съвет за запазват статуса си на магистрати означава, че няма да се прекратява правоотношението им като съдии, прокурори и следователи, за да встъпят като членове на ВСС, няма да се плащат обезщетения и т.н. Така те няма да се откъсват и да губят връзката си със системата и няма да се създава съдебна номенклатура, както беше досега.

Законопроектът предвижда и радикална мярка срещу друг източник на корупция в системата: станалото вече почти митично командироване на съдии и прокурори, чрез което се гарантира послушание. В момента то е безсрочно - така големите съдилища в София, които отговарят за ключови дела, с течение на времето се напълниха с послушни съдии, командировани от цялата страна, като така се заобикаля и конкурсното начало, което пък гарантира лоялност към административните ръководители. Проектът на ЗСВ предвижда, че съдия може да бъде командирован в друг орган на съдебната власт при необходимост за не повече от общо 12 месеца с предварителното му писмено съгласие, а срокът на командироване на прокурор и следовател не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година. След изтичане на този максимален срок съдията, прокурорът или следователят не може да бъде командирован отново в същия орган на съдебната власт в продължение на две години.

Проектът затвърждава залегналите в конституцията нови положения, свързани с фигурата на главния прокурор. Той вече не ръководи обвинението и не може да се бърка в работата на подчинените си по дела, а има само представителна власт. За да се избегне феодализация обаче, главният прокурор утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство.

Голямата битка: нов кадрови орган и нов главен прокурор

Ако новият Закон за съдебната власт бъде предложен в този му вид, това на практика означава, че парламентът ще може да тръгне към реална съдебна реформа. Ако няма мнозинство за гласуването му, което ще зависи най-вече от партията на Борисов, промените в конституцията ще останат само PR за ДПС и ГЕРБ, които ще продължат да държат реалната власт върху системата.

С приемането на нов съдебен закон ще се даде старт и на процедурата за избор на новите Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, а оттам и на нов главен прокурор. Новите правила (ако бъдат приети) на практика ще намалят влиянието на утвърдения триумвират ГЕРБ - ДПС - прокуратура, затова и съпротивата на Борисов и Пеевски, изглежда, ще бъде до последно.

Всъщност, ако има разлика с 2015 г., когато двете партии бламираха опита за реформа, е, че сега вероятно са по-чувствителни към евентуален външен натиск, ако се окаже, че има такъв. ГЕРБ вече успяха да включат в кампанията си около ротацията председателя на Европейската народна партия Манфред Вебер, който призова "евро-атлантическите партии" да подкрепят предложения от Мария Габриел и несъгласуван с партньорите им кабинет. Засега от действията на Борисов и Пеевски личи, че предпочитат козметични промени, така че да си запазят възможността за контрол на съдебната система.

Много е вероятно това да доведе до нови избори в опит ГЕРБ и ДПС да конструират ново мнозинство в парламента, което да им гарантира монопола върху изработването на правилата за избор на кадровите органи на съдебната власт и на главен прокурор.

Пеевски изненадващо лансира версията, че той и Кирил Петков са авторите на споразумението, което ПП-ДБ не поканиха ДПС да подпише. Фотограф : Юлия Лазарова