Коментар | Светът на движещите се планини
Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Светът се променя толкова бързо, че да се ориентираш в него вече не е като да търсиш пътеката в непозната планина, а да я търсиш в планина, която непрекъснато се мести заедно със скалите и дърветата в нея." Тази аналогия използва през седмицата американският инвеститор Джеремая Оуянг, който говори на една от важните конференции на "Капитал" - DigitalK. Той разказваше за драматичната промяна, която вече се случва заради AI. Според него както индустриалната революция замени и усили физическата сила с механична, сега AI революцията замества и усилва мозъчната и компютърната сила. И всичко това се случва с толкова голяма скорост, че изглежда като че планините, дърветата и скалите наистина се местят непрекъснато. (Вижте още интересни гледни точки към дигиталния свят днес и утре тук.)
Декорите обаче се местят не само в дигиталния свят. Преди година китайският лидер Си Цзинпин беше на официално посещение в Москва и по време на изпращането му микрофоните на камерите, привидно случайно, записаха какво казва на Путин: "Започва промяна на света, каквато не сме виждали от 100 години. И ние двамата заедно правим тази промяна."
Миналата седмица Си Цзинпин беше на посещение в Европа, така че да покаже, че вятърът на промяната продължава да духа от изток, като в отделни моменти поривите му са доста силни. Колко голяма ще е промяната още е трудно да се каже, защото Китай в много отношения продължава да бъде загадка.
"Китайската история е далечна, монотонна, странна и което е най-лошо - има прекалено много от нея", пише някъде през средновековието един християнски мисионер от Европа. Натрупванията са толкова големи, че може да се намери подходяща китайска поговорка или цитат от философ за практически всяка ситуация и в подкрепя на всяка теза. Китайската култура много трудно може да се разбере откъм Европа и затова фрагменти от местни философи често се използват като заместител на анализ. "Върховното изкуство на войната е да се подчини врагът без битка", беше един често използван цитат Сун Дзъ миналата седмица по повод посещението на Си Цзинпин в Сърбия, Унгария и Франция. Тези анализи не са много убедителни, но това, което се случва, е без съмнение епизод от опита за запазване на икономическото влияние на Китай в Европа и предотвратяването на евентуална търговска война.
Китай иска Унгария да стане негов водещ партньор в Европейския съюз, а със Сърбия подписа споразумение за свободна търговия, което ще премахне митата за почти 95% от сръбския износ. Сърбия и Унгария не обсъдиха с китайския президент Си нито нарушенията на човешките права, нито подкрепата на Китай за Русия и съответно за войната срещу Украйна. Така азиатската държава заздрави изключително много позициите си в двете държави, които освен това имат и най-проруска политика. (Анализ за амбициите на Китай и как те ще се отразят на европейската икономика - тук.)
В света на бързо движещите се планини България полага неистови усилия да седи на едно място или дори ако може, да се върне няколко крачки назад:
- Антикорупционната реформа бетонира статуквото, вместо да го разгради. КПКОНПИ, която трябваше да бъде закрита, се мултиплицира в две комисии със същия състав и още правомощия.
- Малкият, но смел опит да се назначат смислени хора за търговски аташета в чужбина (с идеята да се помогне на чуждестранните инвестиции и съответно на всички хора тук) беше смазан от служебното правителство.
- Икономиката расте, но с малко, обаче еврозоната като че ли изглежда все по-далечна.
И накрая, не пропускайте интервюто с френския писател Фредерик Бегбеде, в което той също признава, че Земята се върти много по-бързо: "Трудно е да кажем какво ще се случи след десет години - дали ще има литература, дали ще има читатели и дали изобщо ще има писатели. Това е въпросът. Може би аз ще бъда безработен, заменен от компютър. Тогава вероятно ще стоя с чаша вино, гледайки океана, и това ще бъде краят." Край, който, да бъдем честни, не изглежда изцяло страшен.
2 коментара
Промяната ще бъде съпоставима с тази, която е изживяло поколението, участвало в Първата война и доживяло до края на Втората.
за това Процесите не са линейни, да не влизаме в ролята на Жул Верн, пък и прогностиката - видимо - не е за всеки...
През 1914 г в Европа е имало 5 (!) империи: Британската, Германската, Австро-Унгарската, Руската и Османската. През 1945 г не е съществувала нито една от тях;
През 1914 г са се придвижвали с коне, през 1945 г ДВГ е вършил тази работа;
През 1914 г е нямало дори танкове, а през 1945 г е имало две ядрени сили;
А разликата между 1914 и 1945 е някакви си 30 години!
Обречен е опитът с представите от миналото да се чертае бъдещето. Още повече, ако желанието на чертожника е утри да е същото като вчера.
Пък и процесите определено не се интересуват от местни конюнктурни розово-грантови прогностики.
P.S. А, в уж цитираната реплика на председателя Си към президента Путин видимо целенасочено е изпуснато първото изречение: "Пази се, приятелю. Започва промяна на света... И т.н.
Прекрасно би било цитатите да не се редактират. Розово...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.