Носим лична отговорност за осигурителните и данъчни задължения на дружествата

Разширява се и кръгът на лицата, които носят отговорност в горните хипотези, като в същия се включват и мажоритарните съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против.

Широко разпространена практика досега беше извършването на поредица от прехвърлителни сделки, с които се променя собствеността на капитала на дружествата, след изпадане на дружеството в свръхзадлъжнялост или неплатежоспособност. Новите ал. 5 и 6 на чл. 19 ДОПК целят ограничаване на тази практика. Същите предвиждат отговорност за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, така че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, като отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.

Недобросъвестността се предполага, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност.

Същата отговорност обаче носят не само мажоритарните, а и съдружниците или акционерите, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период не по-дълъг от три месеца недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала.

Съдружниците и акционерите отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за периода, в който са притежавали това качество, ако са получили скрито разпределение на печалба (дивидент) и това обстоятелство не е декларирано в данъчните декларации.

Кристина Димитрова, адвокатско дружество Mcgregor аnd Partners

Въведена е и отговорност за всяко лице, което в хипотеза на скрито съучастие прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособно юридическо лице. Аналогичен нормативен подход е възприет в чл .609 от Търговския закон, който предвижда откриване на производство по несъстоятелност и за скрития съучастник. Тази разпоредба ще е приложима в случаите, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник-търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник.

Ограничаване действията на длъжниците

Тъй като издадените актове, с които се ангажира отговорността на трети лица, биват атакувани и отменяни най-често поради необоснованост на субективната страна на действията на третите лица и на причинно-следствената връзка между същите и непогасяването на задълженията, ал. 9 и 10 на чл. 19 ДОПК въвеждат презумпции за наличие на недобросъвестност. Счита се, че такава е налице, когато някое от горепосочените действия е извършено от съответния представител на търговското дружество след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението, както и когато действието (включително прехвърлителна сделка от страна на мажоритарен или миноритарен съдружник в горепосочените хипотези) е извършено, след като е образувано производство за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството.

Приетите промени целят ограничаване действия на длъжниците, с които се избягва плащането на данъчни и осигурителни задължения, и в този смисъл могат да бъдат приети като полезни и обществено оправдани. Проблем обаче ще продължи да е доказването на недобросъвестността на лицата и причинно-следствената връзка на действията им със съответните данъчни и осигурителни задължения. Преглед на практиката по досега съществуващите хипотези, описани в новата редакция в чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1, показва, че в повечето случаи съдът е стигал до заключението, че в рамките на ревизионно производство органът по приходите не е установил конкретните признаци от състава на чл. 19 ДОПК, поради което отговорността не е реализирана.

Видно от разгледаните съдебни решения, издадените от приходната администрация ревизионни актове страдат от три основни групи пороци: не се доказва извършването на действията, описани в състава на чл. 19 ДОПК (като в случая на укриване на факти и обстоятелства е прието, че същото предполага активно, съзнателно действие, тоест задълженото лице не трябва просто да не изпълни задължението си да заяви фактите и обстоятелствата, а и да ги укрие), субективната страна (а именно наличието на умисъл, т.е., ако даденото лице е съзнавало смисъла и значението на (без)действието си, предвиждало е неговите последици и е искало или допускало настъпването им) и причинно-следствена връзка (тоест органът по приходите да е положил усилие за събиране на задълженията, но те да не са събрани именно поради извършването на (без)действията, влизащи в състава на чл. 19 ДОПК).

За съжаление горепосочените недостатъци на ревизионните актове няма да бъдат преодолени с въвеждането на нов кръг от отговорни лица и разширяване на хипотезите, в които се носи отговорност, а надлежното доказване на наличието на всички предпоставки от състава на чл. 19 в достатъчно кратки срокове, че да може реализираната отговорност да доведе до реално събиране на задълженията, изисква времеви и финансов ресурс, с който приходната администрация очевидно не разполага към настоящия момент.

Промените се въведени със Закона за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г., в сила от 4.08.2017 г.