Осигуряване на самоосигуряващо се лице

1. доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения. Тук се включват трудовите договори и договорите за управление и контрол, като трудовият договор е на първо място.

2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице ще бъдат дължими, в случай че осигурителният доход по трудово правоотношение е под максималния месечен размер за съответния период и едновременно с това лицата извършват трудова дейност като собственик на ЕООД или съдружник в ООД.

Кога възниква задължението

Задължението за осигуряване на съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В тази връзка при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, както и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които периоди не са имали право на парично обезщетение.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор лицата могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Съгласно текста на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Промяна във вида на осигуряването може да се заяви в началото на следващата календарна година, до 30 януари. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния законов срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

В случай че самоосигуряващо се лице при започване на трудова дейност не упражни правото си на избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство в регламентирания от наредбата седемдневен срок, в месеците, през които доходът по трудово правоотношение е под максималния месечен размер на осигурителния доход, ще подлежи на осигуряване и като самоосигуряващо се лице, но само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Важно е да отбележим, че обстоятелството за намаляване на осигурителния доход по трудовото правоотношение под размера на максималния осигурителен доход не подлежи на деклариране в НАП. Тези лица самостоятелно трябва да следят размера на осигурителнния си доход по трудово правоотношение и когато той е по-малък от максималния, трябва да внасят осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице.