Болница по японска рецепта

По думите на икономическия директор Ренета Инджова от работна гледна точка моделът е организиран така, че да обслужва максимално бързо и удобно пациентите. Самата многопрофилна болница пък се стреми да съчетае в себе си профилактика и лечение на всички възможни заболявания. Принципът е, че около болницата са групирани и още няколко свързани бизнеса (повечето от тях бяха отделени през тази година в самостоятелни фирми) – медицински център, аптека, хоспис, сервизна компания за апаратурата, туристическа агенция, фирма за почистване, здравен фонд, звено за неотложна помощ. Продуктите на Токуда банк, която също е собственост на акционера на болницата, са структурирани предимно за да обслужват пациентите на лечебното заведение и лекарите.

Обикновено болници, работещи във всички области на медицината, се строят в райони с гъстота на населението от 100-150 хиляди души, в които хората нямат достъп до медицинска помощ. В случая с "Токуда" в София има още 57 болници, с които тя се конкурира. Явно успешно.

По-скъпо от Япония

По стандартите в Япония половината от болниците в София би трябвало да бъдат съборени отдавна и построени наново. Бактериите се впиват в стените и разболяват допълнително, сградите са стари и въпреки преустройството не отговарят на съвременните стандарти. "В Япония след 25-годишна експлоатация просто събаряме болницата и я строим наново. В България срокът за това е поне 40 години", отбелязва Тарао Сузуки, главен изпълнителен директор на собственика на болницата "Токушукай груп".

Според бизнесплана, болницата в София би трябвало да е възвърнала инвестицията, с която е построена, за 25 години. "В Япония едно лечебно заведение може да се изплати на 10-ата година, но тук трябва да разширим хоризонта", пресмята Сузуки. Той припомня, че това е първата инвестиция на групата зад граница. "Построихме болницата с кредит от японска банка с лихва 2.5%, тъй като тук средствата са много по-скъпи. Въпреки това строежът на болницата струва толкова, колкото и в Япония", казва той. По думите му това обаче съвсем не е единствената разлика – заплащането за медицински услуги в България е средно шест пъти по-ниско, отколкото в Япония, а цените на апаратурата, лекарствата и консумативите са… по-високи. Причината е, че ДДС е 20%, а в Япония се плаща 5% за здравни услуги.

По думите на мениджмънта от началото на тази година болницата вече не работи на загуба. Японският собственик планира, след като възвърне инвестицията си, да оставя печалбата в българското дружество. Това може да значи по-високи заплати за медиците или инвестиции в нови услуги и апаратура.

Добре дошъл

Многопрофилна болница в България може да се регистрира с четири отделения, затова кой какво и колко лекува е трудно да се определи само по съкращението МБАЛ (многопрофилна болница за активно лечение) на входа. Повечето частни клиники, които в момента са общо 71, са специализирани в лечението на определена група заболявания. Само няколко от тях – като "Доверие", "Хигия", "Вита" и други, са истински многопрофилни болници, в които се предлагат множество медицински услуги.

"Токуда" е строена, за да обедини по японско ноу-хау здравето във всички форми – профилактика, лечение, целесъобразен начин на живот, грижи за възрастните. Не си поставяме никакво ограничение в развитието на най-модерните направления в медицината", казва Инджова.

Различното в болницата е, че медиците нямат право да получат от пациентите дори едно цвете, камо ли друга форма на благодарност. Средната заплата на екипа от 946 души е 1649 лв., почти два пъти по-висока от средното възнаграждение в големите държавни болници. Разликата е, че в японската болница няма фиксирано работно време – лекарите работят, докато пациентите имат нужда от тях. Новост е, че кабинетите за преглед са разположени така, че пациентът да бъде прегледан най-бързо и да се чувства възможно най-удобно. Другата разлика е, че за това колко струва прегледът и колко трябва да се доплати, пациентът знае от тарифата на входа, а лекарите не докосват пари. И още нещо – всяка сутрин персоналът започва работа, след като чуе 10-те принципа за лечение в корпорацията "Токуда".

В началото пациентите подхождаха плахо, тъй като се очакваха болницата да обслужва само частни пациенти. Те и в момента се преглеждат с предимство - например преглед почти в момента, в който са пожелали. Докато потребителите с направление, платено от здравната каса, може да трябва да чакат и месец. Това явно не е проблем, тъй като над 70% от приходите идват отздравната каса.

"Публичният ресурс така или иначе се акумулира от вноските на хората и е абсолютно законово те да ползват правото си на избор на лечение навсякъде - това, че са избрали нас, означава, че са доволни от услугите ни. Моделът на развитие на болницата не може да бъде откъснат от системата на публично финансиране, той се нагоди, така че да се адаптира към недостатъците й", отбелязва Инджова. По думите й пациентите доплащат дейностите и стойността на прегледите, които здравната каса не покрива. Самото вътрешно разпределение на средствата се получава, като парите от печелившите отделения се разпределят за дейността на онези, които не печелят толкова добре, просто защото здравната каса не плаща истинската стойност на лечението. Болницата събира средства от такса за избор на лекуващ екип и дарения най-вече за да покриват загубите от работата, допълва Инджова. По думите й формирането на приходите, от които една трета са доплащания от пациенти, в момента отразява действителните разходи в здравната система и може да послужи за осъвременяване на цените на здравната каса, които не са се променили съществено през последните години. Ако няма доплащане в "Токуда"болницата трудно би могла да съществува.

В момента в болницата и медицинския център се извършват средно 20 000 услуги дневно. Основната част от тях са в медицинския център и неотложното звено (нещо като платена "Бърза помощ"), като средно 10% от прегледаните пациенти се пренасочват към болницата.

От началото на годината в "Токуда" са прегледани 164 хил. души, като най-много са АГ прегледи, вътрешни болести, дерматология, кардиология и неврология, които съставляват 40% от всички прегледи. До края на октомври в болницата са лежали 25 хил. души, като най-много пациенти имат вътрешно отделение и клиниките по кардиология, кардиохирургия и педиатрия. Операциите само до октомври са 11 хиляди, докато за първите две години са били общо 16 хиляди.

Сблъсъкът с държавата

"Токуда" навлиза и в ниши, които доскоро бяха монопол на държавата, но услгата й беше с лошо качество. Например покрай пика на свинския грип "Токуда" извършваше тестове за вируса и тълпи от пациенти обсаждаха т.нар. неотложно звено. Това е нещо като спешен център, в който всеки пациент може да бъде прегледан, ако не успее да получи необходимото внимание в "Пирогов". По принцип точно този тип прегледи и спешната помощ са ангажимент на държавата. Такъв са и хемодиализата и лъчетерапията. "Токуда" вече от година има първото, а от дни и второто. Разликата между отделенията, в които държавата инвестира и тези в частната болница, е просто драстична.

Преди две години специално заради "Токуда" беше променен законът за държавния бюджет, за да може хемодиализата да се плаща с пари от бюджета на здравното министерство не само на държавна, но и на частна клиника. Разрешението за това да се извършва лъчелечение болницата получава след повече от година изчакване администрацията да се произнесе по документите, отбелязват от болницата.

Отношения държава - частник не вървяха гладко. Миналата година здравната каса дълго време отказваше да плати прегледите и операциите в болницата, защото заради големия интерес на пациентите, "Токуда" надвиши лимитите й. Затова плащанията й бяха забавени, а в болницата имаше проверка. Намери нарушения, които се правят във всяка българска болница. Всъщност спорът е за това как един пациент е лежал в болница с шест различни диагнози. Но това е плод на самия здравен модел – здравната каса плаща за лечението само на една болест, а не за придружаващите усложнения, и ако болницата не иска да работи на загуба, тя отбелязва на хартия само най-скъпоплатената услуга. Именно затова в момента пневмониите са повече от лекуваните вирусни инфекции от свински грип – просто са по-скъпо платени.

"Има много заболявания, които по принцип изискват многократен престой в болница, което не е разрешено от здравната каса в рамките на един месец. Докато не се реформира, системата ще е такава, че лекарите да са принудени да напишат различна от истинската диагноза, за да могат да лекуват пациента достатъчно или за да получат средства за пациент с усложнения. Що се отнася до миналогодишния спор със здравната каса през 2008 спрямо 2007 г. беше очаквано, че при болница с гигантски възможности ще има голям интерес и това, че сме лекували повече, би трябвало да се оцени позитивно", отбеляза д-р Иво Петров, завеждащ отделението по кардиохирургия на болницата.

Очакваните чужденци

Най-краткият срок, в който пациент може да бъде опериран планово във Великобритания, в момента е около месец. Дефицитът на лекари специалисти е повсеместен, а цената на медицинските услуги става все по-висока. Именно заради това "Токуда" се опитва да привлече платежоспособните пациенти с бързина на извършваните процедури и добри специалисти. Според мениджмънта стратегическа цел е англичаните да не се лекуват в Афганистан и Шри Ланка, а руснаците – в Германия, след като биха могли да идват в България.

От началото на годината през болницата са преминали 2300 чужденци от цял свят - 300 от тях са руски граждани, 270 - американски, а 150 – македонски.

От 2009 г. "Токуда" е сключила договор със СОГАЗ-МЕД - здравния фонд, в който са осигурени 11 млн. души, основно служители на "Газпром". По думите на Сузуки пък вече имат предварително споразумение за сътрудничество, според което университетската болница в Кеймбридж ще предлага на своите пациенти да се лекуват в България.

Клиниката пък е пилотен проект на японския модел в Европа и вече е канена за инвеститор в няколко държави. По думите на Инджова в Кеймбридж се интересуват да построят болница по японски модел, макар и пет пъти по-малка по размер. В Москва вече има разрешение за строеж на клиника на японския инвеститор, интерес има от Косово и Черна гора. "Към нас също се обръщат като към потенциален инвеститор, който би могъл да мултиплицира масово подобни болници. Това действително доказва, че моделът ни на управление и организация работи", смята Инджова.