Кино | "Присила" на София Копола
Годините на Присила Пресли с Елвис като проглеждане към свободата
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Priscilla
Режисьор и сценарист: София Копола
С: Кейли Спейни, Джейкъб Елорди, Дагмара Доминчик, Ари Коен, Тим Поуст
Времетраене: 113 мин.
Щастливите приказки започват със спасяване от високата затворена кула и завършват с целувка. Priscilla на София Копола започва с целувката и стига до луксозния затвор. Режисьорката стъпва на фактите от мемоарната книга Elvis and Me (1985) на Присила Пресли, изпълнителен продуцент тук. Превръща нейната гледна точка в художествена истина с най-доброто от стила си, основан на интимно наблюдение над вътрешния свят на героини в процес на себенамиране ("Изгубени в превода", "Някъде").
Присила (откритието Кейли Спейни) целува Елвис на 14, възрастта на шекспировата Жулиета. Той (Джейкъб Елорди с учудваща прилика) е мечтаният световен принц, с десет години повече опит. Връзката им от военната база във Висбаден, където баща й е капитан, до имението Грейсленд, където той я приютява финално, остава платонична по негово настояване в седемте години до брака им, когато Присила навършва 21. Тя е лишена от своя живот като навици, приятели и ежедневна свобода - той запазва неговия с всички външни удоволствия.
Копола е майстор на вътрешните състояния, детайлите от средата подсказват стаените чувства. Не са използвани песни на Елвис поради отказ на държащите правата, но саундтракът с тъжен рок от епохата е проникващ. Присила е очакваща "стопанина" си кукла на невинността, моделирана по неговите виждания за прическа, грим, дрехи и поведение. Включително след появата на малката Лиса Мари. Близките планове на Спейни, пастелната визия, трупаща меланхолия, кичовите интериори на имението затвор доизграждат драмата. Присила е пред класическата дилема на Ерих Фром - да има или да бъде.
Филмът не съди, но и не оневинява. Митът за Краля е подкопан откъм човешката му страна. Хапчетата (в които и Присила е принудена да участва), изневерите, тайфата токсични приятели, затварянето в собственото величие. Златна клетка, от която невинността намира сили да излети. И да открие собствения си живот и път. Още от същото: "Елвис".
4 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.