Първата българска история е написана от Петър Богдан почти 100 г. преди Паисий
Преди 357 години католическият епископ Петър Богдан Бакшев от Чипровци съставя на латински "За древността на бащината земя и за българските дела"
Ирина Гъркова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Преди 357 години католическият епископ Петър Богдан Бакшев от Чипровци съставя на латински първия български исторически трактат, озаглавен "За древността на бащината земя и за българските дела" (De antiquitate Paterni soli et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas). Трудът е завършен през 1667 г., близо век преди появата на епохалната Паисиева "История славянобългарска" (1762 г.). Скъпоценният ръкопис на Петър Богдан, обаче, беше изгубен в продължение на повече от три века и половина, преди наскоро да бъде открит от български учен - проф. Лилия Илиева, преподавател в ЮЗУ "Н.Рилски".
През 2024 г. се навършват 350 г., откакто приключва земният път на нашия сънародник от Чипровци, изключителния ерудит и автор на първата история на България - Петър Богдан Бакшев. Българският католически архиепископ Петър Богдан е роден през 1601 г., в периода на нашето Предвъзраждане. Духовният подвиг на епископа от Чипровци следва да бъде непременно обвързан с факта, че католическите общини през епохата на османско владичество в страната ни нерядко остават единствената й връзка с актуалните достижения на континента, като XVII век дава емблематични примери.
Епохата оставя богато духовно-просветителско наследство от българския католицизъм. Затова е наричана "Златният век" на католицизма в България. Книжовното дело и общият културен принос, както и политическата дейност на изявените български католици - високообразовани интелектуалци, книжовници, преводачи, духовници, сериозно ангажират вниманието на българските изследователи. Приносът на Петър Богдан Бакшев, на множество негови съвременници - католически дейци, и изобщо на Католическата църква към научно-просветния и културен живот на страната е обстойно проучван и оценен високо от науката.
Защо първата ни история е на латински език
Петър Богдан избира латинския език като най-подходящ за съчинението "предвид широката европейска аудитория, до която е искал то да стигне", отбелязва изследователят на ръкописа - ученият латинист и преподавател Цветан Василев. През 17 в. латинският е бил универсалният език за сферите на образованието, политиката, дипломацията, църковната католическа комуникация и т.н. Различни пасажи в текста потвърждават недвусмислено, че освен за образовани българи, той е бил предназначен и за чужденци.В своя трактат авторът определя себе си като "нашата незначителна особа" и "една скромна особа". Наред със смирение и скромност, това желание да остане в сянка се обяснява с желанието му да изведе категорично на преден план основната цел на труда си - да защити честта на своята "бащина земя" и на своята църква: "И ако защитата на собственото право бива позволявана на всички, без съмнение не ще е забранена и на нас, понеже не търсим нищо друго, освен честта на бащината земя."*
Историята е писана за "онези, на които отечеството им е скъпо"
"За древността на бащината земя и за българските дела" е разказ за историята на християнството по българските земи, за дълбоките корени и развитието на католицизма в родния край на автора - Чипровския. Разказът за българските дела реално поставя християнската и католическата история в контекста на българската история, включително колебанията на княз Борис I при приемането на християнството от Константинопол, отбелязва в изследването си върху ръкописа Цветан Василев. Историята на Петър Богдан съдържа предговор и 70 глави - всяка под формата на есе със самостоятелно заглавие.Част от главите са свързани с теми от средновековното минало на страната, останалите са история на католицизма. На финала има документи за въздигането на Софийската епархия в ранг на архиепископия, като всъщност заслугата за това е на архиепископ Петър Богдан Бакшев.
Като стил на писане, бележки и източници, трудът е безспорно историографско съчинение. Забележителни са ерудицията и лекотата, с които високообразованият католически духовник отсява огромно количество литература, и различна по вид и език на първоизточника - антична поезия и проза, исторически съчинения, сборници по светско и църковно право, географски съчинения, пътеписи и карти и т.н. Същевременно, текстът се отличава и с висока художествена стойност. Както авторът на трактата отбелязва, той не съставя обикновена история, а обединява събития в хронологичния им ред и правдиво проследява причините за всяко събитие. Сам определя текста си като история, хроника и апология: "Съставихме, любезни читателю, с Божията помощ не просто една обикновена история за бащината земя, макар и непълна в двата си дяла, но там, където беше нужно, добавихме хроника и апология, както обещахме в началото. Понеже историята ще ни представи достоверно и без подправеност отминалите събития, хрониката ще ги подреди във времето, а апологията ще премахне неправдата (...) И както се казва, без нещо написано, водите на забравата нахлуват в ума на хората".
Епилогът на трактата е озаглавен "Към любезния читател" и дава отговор кой трябва да прочете написаното: не "любопитните да узнаят чуждия живот", а "онези, на които отечеството им е скъпо": "Ние се обръщаме към онези, на които отечеството им е скъпо, заедно с които и нас ни смазва ръката на тирана (...) Кой от вас не знае, че нещастната ни родина едвам оцелява сред толкова беди и нещастия? Кой не пие заедно с нас от горчивата чаша? Кой не усеща гръмовните бури? Разбира се, че усещаме и всички отпиваме от нея, а както казва Диоген, на света за нас не може да има по-голяма загуба от загубата на свободата."
Всички ли знаят за Петър Богдан и неговата история на България
Петър Богдан Бакшев е име, добре познато и изследвано от българската наука. Множество задълбочени изследвания са посветени на католическите дейци от XVII век , сред които първият католически Софийски архиепископ заема особено, почетно място. Още от XIX век е известно, че Петър Богдан е автор на труд, посветен на българската история. За това свидетелстват писмата, които той изпраща във Ватикана, за да търси съдействието на Конгрегацията ръкописът да бъде отпечатан. Публикувани и проучени от български и чуждестранни изследователи са и някои от т.нар релации на Петър Богдан (релациите са писмени доклади на католическите мисионери). Най-близо до ценния исторически трактат достига историкът проф. Божидар Димитров. През 1977 г. той открива във Ватиканските архиви 9 страници от версия на ръкописа, редактирана от хърватски книжовник Иван Пащрич още през XVII век. Пащрич е поставил заглавието "История на София и България". 30 г. по-късно (през 2017 г). се оказва, че трудът на Петър Богдан е оцелял и че днес, три века и половина след създаването му, отново е достъпен за четене и изследвания. Най-важното, съхранен е за следващите поколения. Забележителното откритие принадлежи на професора по общо и сравнително езикознание проф. Лилия Илиева, преподавател в ЮЗУ "Н.Рилски". Докато изследва архив на университетската библиотека на Модена, Италия, проф. Илиева попада на безценната книжовна находка. Откритието е колкото изненадващо, толкова и логично - от края на 80-те години на XX век изследователят събира данни за екземпляри от трудовете на Петър Богдан, съхранявани в световните библиотеки.Значителен е и приносът на латиниста д-р Цветан Василев, който непосредствено след откриването на ръкописа посвещава три години в задълбоченото му изследване, подпомаган от научния си редактор доц. Елия Маринова. Достига до извода, че откритият текст не е писан от ръката на Петър Богдан (сравнява почерка с други негови подписани текстове), а е препис на писар, вероятно италианец, на когото е поръчано да направи копие. Василев е изправен пред предизвикателството не само да преведе текста, но да разчете правилно множество съкращения, да установи къде са границите на цитатите и да проучи многобройните източници, цитирани в текста, той разделя текста на параграфи, дори пренарежда пунктуацията, която в латинския текст се разминава със съвременната.
Къде е днес ръкописът
При неизвестни обстоятелства през XIX в. ръкописът на Петър Богдан става част от личната колекция на маркиз Джузепе Кампори (1821-1887). Голяма част от архива на италианския благородник обаче е унищожена в пожар по време на Втората световна война и така вероятно завинаги се губи информацията от кого и как е придобит историческият трактат. Маркизът завещава колекцията си на университетската библиотека Естенсе (Biblioteka Estense Universitaria) в италианския град Модена, и там именно, след смъртта му през 1887г. ценната творба се съхранява и до днес.---
*Източник на цитатите от ръкописа: Василев, Цв. Петър Богдан. За древността на бащината земя и за българските дела. Petrus Deodatus. De Antiquitate Paterni Soli et de Rebus, критично издание, т.2. Университетско издателство "Св.Кл.Охридски",София, 2020
5 коментара
И кво от това?
Колцина са чували на Петър Бакшич, да не говорим колко сме чели Историята му? Оттук чуденето ми защо това се прави толкова розово?
Дума няма - Петър Бакшич (както е по-известен) пише свой вариант на БГ история през 1667 г.
Блазиус Клайнер пък пише своята през 1761 г.
Тези старопечатни книги са си останали тема единствено за филолози и историци. Единици са тези, които знаят нещо по темата.
Българите в милионността си знаем и почитаме История славянобългарска на моноха Паисий от манастира Хилендар.
Защо ли?
Ами просто е - Петър Бакшич (католчески свещеник от Чипровско) пише своя труд на ЛАТИНСКИ и ръкописът обикаля през вековете библиотеките на католическите епископии в ония райони извън българското землище, където е господствала Римската курия. Идентична е и съдбата на историята на пътешественика Блазиус Клайнер (извадих и двете от библиотеката си, да са ми под ръка, за да съм аргументиран в съжденията си).
Определено са интересни. Като историческо-филологически факти.
Определено носят фантазмите и влиянията на своето време.
Но нямат и грам от въздействие върху православните поробени българи от онова време, каквото има Славянобългарската на Паисий!
Какво направи таксидиотът (събиращият пожертвувания за манастира си) из БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ Паисий?
1. Описва историята си на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК;
2. Среща се с БЪЛГАРИ и на БЪЛГАРСКИ разказва своите записки;
3. Паисий втъкава в националната народопсихология своите исторически фантазми (защото те не са са документирана история!);
И ми е странно защо розовото пак тръгва да противопоставя на историческото чувство на българите (Славянобългарската история на Паисий) познатият единствено на специалистите латински трактат на Петър Бакшич?
Нещо пак ли им пречи националното?!
Вазов пише одата си "Паисий". Не "пише ода "Бакшич" или "Клайснер", нали?
И нас ни е спасило в този си вид православието, а не католицизма - което е исторически факт!
И да оставим на архиварите Бакшич и Клайснер, а да говорим на децата си за Паисий и колосалния му труд.
А къде може да прочетем какво е написал в електронен формат?
Не е необходимо да е на български, вероятно ако е текст в електронен формат няма да е трудно да се преведе с Гугъл транслейт или чат джпт поне за нуждите на любопитните хора.
Преди всичко не знаех за Историята на Богдан Бакшич! Със сигурност е следвал събитията за своето време, за под робството на България и гнета на българският народ от турците! Като представител на Католическата църква и Архиепископ апелът му към Ватикана е да съдейства за освобождение на България и затова трактата е на латиница и към българите извън пределите на Османската империя, но трудно достъпно за поробените българи! Обикновеният българин едва ли е знаел да чете и пише на латински език, освен подвизавалите се в Европейски държави! Това е едното, и второто е, че съвременните изследователи и направеният превод или анализ ме подразнил, че Княз св. Борис I се е колебаел да приеме Източното православие от Константинопол-нещо, което аз отхвърлям като теза въобще на анализа на трактата! Първо-исторически факт е, че Княз Борис I приема първоучителите - Наум, Климент, Ангеларий и техният брат, който почива след като пресичат Дунав на българския бряг, Носят с себе си буквите на Св. СВ. Кирил и Методи, а по късно Св. Климент Охридски ги преобразява в Българската азбука и разпространението ѝ, обучението на българският народ и тогава приемането и утвърждаването на Българската Православна Църква, тъй като Св.Св. Кирил и Методи са били в този момент в Рим и са се преборили за Независимост на България от Римокатолическата църква! В исторически план Св. Княз Борис I е искал да създаде Българска империя включваща и Византия в противовес на Римската империя, което не осъществява и последвалите същи опити на Цар Симеон Велики! Дотук не виждам никакво колебание от Княз Борис! Но, това ми напомня и за времето на Папа Фий XII, който е искал да изобличи Хитлер и да му попречи да започне Втората световна война, но остава само, като пожелание-без резултат, както и продъжилото под турско робство на България още 200 години след трактата! Едно е да мисионерстваш и описваш ужасите на българският народ от турците, да правиш хронология на възход и падение на Българската държава за да се помни! Но, факт е, че никой не е искал и не си е правил труда, тогава да има и види България в старите си граници, та те и сега не го искат-защото не отнемат недействителният Ньойски договор, които ни дава да си върнем западните покрайнини предадени като репарации на Сърбия!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.