Задълбочаващите се военни връзки между Китай и Русия все повече тревожат Запада
Съвместните учения и близките отношения между двете страни предизвикват реакция от страна на Пентагона
Мария Кокова
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Процъфтяващите военни и икономически отношения между Пекин и Москва притесняват западните съюзници, а Вашингтон предупреждава за евентуално бъдеще сътрудничество между двете страни при нападение на Тайван.
- Китай и Русия провеждат общи военноморски и въздушни учения във водите около Япония, споделят чувствителна информация и имат съвместни системи за командване на флота.
- Кремъл е обещал на Китай трансфер на технология за система за ранно предупреждение за ракетни удари.
В продължение на две години западните правителства наблюдаваха с тревога задълбочаващите се отношения между Пекин и Москва и китайската подкрепа за войната на Русия в Украйна. Но преди две седмици американски служители вдигнаха тревога относно сътрудничеството им в друг ключов регион - моретата около Тайван.
"За пръв път виждаме Китай и Русия на общо учение за Тайван", каза Аврил Хейнс, директор на националното разузнаване, пред американските законодатели. "Това е място, където Пекин определено би искал помощта на Москва, която няма причина да не я осигури." На същото изслушване в Сената Джефри Крус, директор на Агенцията за военно разузнаване, подчерта, че САЩ трябва да се адаптират към по-тясното сътрудничество между китайските и руските военни. Дори ако двете армии не са в състояние да действат безпроблемно заедно, "те със сигурност биха си сътрудничили и ние трябва да вземем това предвид в нашата структура и планиране на силите", допълни Крус, цитиран от Financial Times.
Тези коментари отразяват колко са се развили военните отношения между Си Цзинпин и Владимир Путин, който в четвъртък и петък беше на посещение в Китай. По време на двудневната визита двамата лидери обсъдиха войната в Украйна, Близкия изток и сътрудничеството в сферата на икономиката и отбраната.
Военните връзки между Китай и Русия се развиха и вече включват по-тесни съвместни учения и сътрудничество в областта на противоракетната отбрана. И докато двете страни нямат договор за взаимна отбрана, какъвто има САЩ със своите съюзници, анализаторите смятат, че това не изключва военното сътрудничество със значително глобално въздействие. "Не е нужно да се бият физически заедно, за да бъдат ефективни в контекста на война", коментира Ориана Скайлар Мастро, професор в Института за международни изследвания "Фрийман Спогли" към Станфордския университет, в проучване за руско-китайското военно сближаване, публикувано миналия месец.
Съвместните военни обучения, които руските и китайските сили провеждат от почти 20 години, значително се задълбочиха от 2018 г. насам. Армиите участват в националните стратегически учения заедно и провеждат редовни военноморски учения и стратегически бомбардировъчни патрули. Повечето съвместни военноморски и въздушни тренировки се случват близо до Япония, където японските стратезите наблюдават с безпокойство нарастващото военно сближаване на техните съседки.
Русия може да "предприеме подкрепящи военни действия в случай на китайска операция срещу Тайван", пише Йоджи Кода, бивш командир на японския флот, в глава от предстояща книга. Япония трябва да бъде готова да сдържи руския флот в Японско море, като блокира стратегически проливи, добавя той.
Най-ясните доказателства за намеренията на Москва да подкрепи Пекин при нападение на Тайван могат да бъдат намерени в съвместни учения като Northern Interaction 2023, въздушни и военноморски учения, базирани на отрезвяващия опит на Русия в Украйна, където нейният черноморски флот беше ударен от украински брегови отбранителни ракети. Успехът на Украйна в потапянето на руски военни кораби от брега е пример като по учебник за "контролиране на морето от сушата", казва Лин Ин-Ю, експерт по Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) в университета "Тамканг" в Тайпе. "Точно пред такава ситуация биха били изправени китайските сили при инвазия в Тайван. Армията трябва да се поучи от оперативния опит на руснаците."
Алексей Муравиев, професор по национална сигурност и стратегически изследвания в университета "Къртин" в Пърт, твърди, че Русия и Китай са на път да изградят комуникационните структури, необходими за съвместно воюване. Те си споделят чувствителни данни като максималните скорости на самолетите - "нещо, което можете да направите само с официален съюзник при нормални обстоятелства", отбелязва Муравиев. Той добавя, че обменът на оперативни данни, който вероятно се случва по време на патрули, при които руски и китайски бомбардировачи с ядрени бомби летят заедно близо до Япония, също предполага "стратегическа близост".
Според министерството на отбраната на Китай при общи учения двата военноморски флота използват специална съвместна система за командване и контрол. Миналата година китайски и руски адмирали започнаха да командват заедно военноморски учения на борда на разрушител на военноморските сили на НОАК. Те също така преминаха от използването на руски език като език на координация към комуникация в реално време чрез преводачи на корабите.
Много западни анализатори смятат, че двете армии все още имат само елементарна оперативна съвместимост и твърдят, че техните общи учения не отразяват планове за съвместна битка. Но дори тази оценка да е точна, руската подкрепа може да даде на китайските сили решаващо предимство в потенциален конфликт със Съединените щати. Най-критичният фактор в това отношение може да бъде трансферът на руски технологии за система за ранно предупреждение за ракетни удари, потвърден от самия Путин през 2019 г. Оттогава има малко публични подробности за напредъка освен изявление за договор, възложен на руски доставчик. Но китайски военни учени заявиха, че съвместната работа по "противоракетен щит" продължава.
Ако Москва и Пекин интегрират системите си за противоракетна отбрана, сензорите на северна руска територия биха могли да предупредят Китай по-рано за американски междуконтинентални балистични ракети, които трябва да преминат този регион, за да ударят Китай, казва Мастро от "Станфорд".
Представители на китайската отбрана заявиха, че съвместна система за ранно предупреждение също ще позволи на Китай да изстреля ядрени оръжия при получаване на предупреждение за предстоящ ядрен удар. Това би било промяна в предишната стратегия на страната за използва ядрени оръжия само след вече нанесен удар.
Китайският технологичен напредък обаче означава, че напредналите руски оръжия губят своята привлекателност за Пекин, според източник, близък до руското министерство на отбраната. "Китай все още има интерес към някои руски авиационни технологии, използвани в последното поколение руски изтребители, както и към вноса на авиационни двигатели по съветски модел, тъй като китайското производство все още изостава в това отношение.
Извън технологиите, значението на Русия като доставчик за Пекин ще се увеличи значително, ако Пекин влезе във война с Тайван, според Андреа Кендъл-Тейлър, директор на програмата за трансатлантическа сигурност в Центъра за нова американска сигурност, аналитичен институт във Вашингтон. Сухопътните доставки на енергия, храни и военни стоки от Русия биха могли значително да притъпят ефекта от военноморска блокада на САЩ върху Китай. Москва едва ли ще влезе директно в конфликта, но вероятно ще заеме подобна позиция като Пекин по отношение на Украйна, предлагайки политическа подкрепа, икономически и военни ресурси, за да й помогне да устои на натиска на САЩ, твърди Кендъл-Тейлър.
"В опит да увеличи максимално разходите за САЩ Русия ще търси различни начини, по които може да подпомогне военните усилията на Китай, без да бъде пряко въвлечена в конфликта", отбелязва Кендъл-Тейлър.
4 коментара
В клиничната картина, която излъчва Запада (зад което понятие обича да се тули Чичо Сам), улавям доста тревожни симптоми за раздвоение на личността.
Едно на ръка, че нито въпросният Запад, нито самонаелите се за негови тълкуватели, не четат/слушат много ясните сигнали от другата страна.
Едва онзи ден Путин и Си отново потвърдиха засилващо се СТРАТЕГИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО между страните си, което за по-интелигентната част от публиката е ясно какво означава: във всички области, взаимоизгодно и с перспектива във времето.
От друга страна не бива да се пропуска, че днешен Китай до голяма степен дължи днешното си положение на САЩ и на т.нар Запад. През 1972 г. дуетът Никсън-Кисинджър изхвърля Република Китай (Тайван) от ООН и с подкрепата на Франция и ОК приемат на теговото място комунистически Китай, а година по-късно го правят и постоянен член на СС на ООН въпреки обструкциите на СССР, защото двете комунистически държави по онова време не се обичат.
Оттогава датира и ударният износът на западни производства и технологии към Китай, което в годините го прави това, което е днес.
Т.е. т.нар. Запад конюнктурно и недалновидно създаде своя терминатор...
В този ред на мисли, писъците на американски английски, които ни ретранслират и горе, дават основание за недобра диагноза за менталното здраве на Чичо Сам.
А като към това прибавим военните съюзи, които САЩ инициират в АТР и за които и дума няма горе - все едно не съществуват: AUKUS - с Австралия и ОК, този с Япония, Ю,Корея и Филипините, заиграването с Виетнам - диагнозата е ясна: раздвоение на личността с тежки прояви на лицемерие.
Защото ученията на Русия и Китай са в прилежащите им морета, а какво търсят там САЩ?
Пазят съвременната цивилизация от дивата азиатска орда. Това търсят и това правят там САЩ.
До коментар [#1] от "D-r D":
Ами да видим кой е агресорът .Винаги диктаторските авторитарни режими са най опасни.Ами да видим реално колко страни са срещу китай и . русия.Да не събудим и две много войнствени страни преди като Япония и Германия.Впрочем Япония,ю.корея и Австралия в сътрудничество със сащ започнаха ударно въоръжаване.Да видим две безаналогови страни срещу маса високо технологични страни
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.