🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Топ 10 на фармацевтичните компании в България

"Капитал" попита регионалните мениджъри и изпълнителните директори каква беше изминалата година за управляваните от тях компании и как се промени бизнеса им в България и на глобално ниво

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

№1 -Novartis

Христо Трунчев, генерален мениджър на "Новартис фарма България"

Успешното представяне на продължава и през 2016 г. Novartis като група с трите си подразделения (Innovative Medicines, Sandoz и Alcon) затвърждава водещата си позиция във фармацевтичната индустрия с ръст от 5.5% спрямо предходната година по данни на IMS Health. Новините от Novartis идват основно от онкология, хематология, ревматология, дерматология и кардиология. Наред с тези терапевтични области ние продължаваме да работим активно и в редица други като пулмология, неврология, офталмология, ендокринология, редки болести. Тук е мястото да добавим и качествените достъпни генерични лекарства и биоподобни продукти, които предлага Sandoz за българските пациенти. Novartis в България се налага и като лидер в инвестициите в клинични проучвания, които не само подпомагат здравната инфраструктура, но и са реална терапевтична възможност за стотици пациенти с тежки заболявания. Всичко това прави компанията лидер и успешен партньор в предлагането на цялостни иновативни решения в здравеопазването в България.

Разходите за здравеопазване и нови здравни технологии продължават да нарастват в световен мащаб във връзка с нарастващите нужди. Причините за това са добре известни: застаряване на населението, увеличаване броя на пациентите с хронични заболявания, увеличаване на средната продължителност на живота. България не е изолирана от тези процеси и това ще доведе до умерен ръст и през 2017 г. От регулаторна гледна точка има много добри неща, които бяха направени и се отразиха положително, както има и неща, които следва да бъдат подобрени. Необходима е единна стратегия в здравеопазването с фокус върху ключови за подобряване здравните показатели на нацията области. Необходими са действия, осигуряващи стабилност на системата в дългосрочен план, а не идеи с потенциално краткосрочни резултати. Нужно е да говорим не просто за спестяване на разходи, а за подобряване на достъпа до здравеопазване и неговото качество и ефективност. Продължаваме да следваме нашата мисия да осигуряваме достъп до иновативни терапевтични решения за българските пациенти.

В светлината на всички предизвикателства, пред които сме изправени, има три основни цели пред здравните системи, които се поставят и на ниво ЕС: (1) навременен и равнопоставен достъп до лечение на всички пациенти, (2) обективен контрол на разходите за лекарства и (3) стимулиране на стойностната иновация в един конкурентен и динамичен пазар, което подкрепя развойната дейност. Нужен е баланс между тези основни цели за постигане на стабилност на системата в дългосрочен план и по-добри здравни показатели като цяло. Има нужда от промяна на модела, по който се контролират разходите на НЗОК, както и на тяхното стратегическо разпределение. Трябват приоритети, прозрачност и ясна стратегия. Мерките, въведени до този момент, дадоха резултати в краткосрочен план. Тепърва предстои да се оцени доколко те са положителни за българските граждани. Нужно е да се гарантира навременен достъп до лечение на българските пациенти. Това изисква партньорски взаимоотношения между всички страни. Ние като компания сме отворени за това.

Novartis е глобална компания с изключително диверсифицирано портфолио в различни терапевтични области, което я прави изключително стабилна в световен мащаб. Това се подкрепя допълнително и от мащабните инвестиции в развойна дейност. По данни на Европейската комисия от 2016 г. за инвестициите в развойна дейност Novartis се нарежда на първо място сред всички фармацевтични компании и на шесто място сред всички компании от сектори на икономиката, различни от фармацевтичния. Очакваме нови молекули в редица терапевтични области като онкология, хематология, кардиология, пулмология, офталмология, неврология, дерматология, имунология.

№2 - Teva

Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на "Актавис" ЕАД, компания на Teva

Според официалната статистика на IMS Health за периода март 2016 г. - февруари 2017 г. обединената компания заема лидерско място на българския пазар по продажби в опаковки. "Актавис", компания на Teva, предлага най-богатото продуктово портфолио на българския пазар - над 260 висококачествени фармацевтични продукта за хуманна употреба по международно непатентно наименование, покриващи голям брой терапевтични групи – централна нервна система, храносмилателна система, кръв и кръвообразуващи органи, респираторна система, сърдечно-съдова система, дерматология, антибиотици, витамини и хранителни добавки и др. Сериозно и с доказано качество е присъствието в България на "Актавис" в по-специфични области като множествена склероза, онкология и лекарствени продукти заболничен пазар. Teva продължава да бъде най-голямата генерична компания в света и в топ 15 на най-големите фармацевтични компании в световен мащаб.

В България тази година планираме 15 нови продуктови представяния в областите кардиология, централна нервна система, обща медицина, онкология, дихателна система. От общия брой нови продуктови представяния два са иновативни медикаменти. От началото на 2017 г. до момента четири нови продукта от нашата компания в областите кардиология и болничен пазар вече са на българския пазар.

Още в края на февруари тази година ясно изразих своето становище, че настъпи моментът, в който основен приоритет на правителство, здравни институции, фармацевтичен бизнес, браншови и пациентски организации в България следва да бъде интересът на българския пациент. На нуждите на пациента и на българското здравеопазване трябва да се гледа отговорно, с ясна и дългосрочна визия и стратегия за развитие, която да се следва без значение какво ще бъде правителството на страната. Настъпи моментът, в който е наложително да има надпартиен консенсус и трайно съгласие по важните здравни политики между политическите сили и всички останали заинтересовани и ангажирани със здравеопазването страни. И тук основната дума е обединение. Обединение, в което всяка от страните в него ще носи своята отговорност приетите приоритети в развитието на българското здравеопазване да се реализират отговорно и целенасочено.

Считам, че в настоящия парламент следва да се потърси консенсус и да се приемат решения, които да касаят три основни приоритета в българското здравеопазване. От съществено значение е този консенсус и взетите решения да имат хоризонт за приемственост в следващите 10 - 15 години, за да има предвидимост в реализираните действия и увереност, че българската държава гледа дългосрочно и стратегически на решенията в българското здравеопазване.

Твърдо съм убеден, че е нужно трайно съгласие по отношение на три основни, първостепенни приоритета в българското здравеопазване, а именно:

- Приоритетно въвеждане на електронното здравеопазване и изработване на медицински стандарти

- Повишаване на заплащането на лекари и медицински персонал

- Рационална лекарствена политика.

Време е за пълен консенсус най-вече сред политическите сили, че здравето е приоритетна политика, в която трябва да се инвестира. Това е очакването не само на специалистите в сферата на здравеопазването, но и на цялото общество в България.

№3 - Roche

Методия Чадиковски, генерален мениджър на "Рош България"

През 2016 г. по данни на QuintilesIMS фармацевтичният пазар отбеляза ръст 9.5% спрямо предходната 2015 г., а болничният пазар, към който са ориентирани повечето продукти на "Рош България", регистрира ръст 11.6%. Ръстът на целия фармацевтичен пазар, както и на болничния сегмент беше обусловен от наличието на незадоволени медицински нужди, например при онкологичните заболявания, вирусен хепатит С и др., включването на нови скъпоструващи медикаменти в позитивния лекарствен списък, подобрения достъп на пациентите до лечение след преминаването на финансирането на онкологичните продукти от Министерството на здравеопазването към НЗОК, улеснения процес за реимбурсация на генерични лекарствени продукти, както и положителния икономически растеж през 2016 г.

"Рош България" запази позицията си на българския фармацевтичен пазар с увеличен общ пазарен дял 7% в стойност от целия фармацевтичен пазар (Rx+OTC).

От началото на 2016 г. стартира ефективната реимбурсация на наш иновативен лекарствен продукт за лечение на пациенти с 2-ра линия метастатичен HER2+ рак на гърдата и лекарство за лечение на възрастни с базалноклетъчни карциноми (форма на рак на кожата) в напреднал стадий. През 2016 г. основните двигатели за растежа ни бяха отличните резултати на голяма част от продуктите в областта на онкологията, особено на сравнително новите попълнения в портфолиото.

Плановете ни за 2017 година включват осигуряване на устойчив достъп на пациентите до иновативни лекарствени продукти чрез изпълнение на специфични стратегии за това, както и чрез постигане на ефективна реимбурсация на три иновативни продукти, за лечение на хронична лимфоцитна левкемия и фоликуларен лимфом, идиопатична белодробна фиброза, ранен рак на гърдата и рак на шийката на матката. Планираме и реализиране на потенциала на новите продукти в портфолиото чрез изготвяне и внедряване на солидни междуфункционални планове за осигуряване на готовност за пускане на пазара на продукти за лечение на адювантен ранен рак на гърдата, метастазирал меланом, рак на пикочния мехур, мултиплена склероза и хемофилия.

Най-новото и вълнуващото от плановете ни за тази година е внедряването на ефективен бизнес модел и налагане на пазара на услугите на Roche Foundation Medicines. Това е нова услуга за пациентите с онкологични заболявания, която съчетава последните достижения в биологията и технологиите. Накратко, чрез това се постига прогноза на какъв вид лечение с таргетни лекарства би отговорил специфичният вид тумор на конкретния пациент. В тази област ни чака много работа, защото възможностите за ефективно лечение стават огромни, но има и много предизвикателства към сегашния модел на онкологичната грижа.

Според мен фармацевтичният пазар в България ще продължи да нараства, макар и може би с не толкова големи темпове. От програмата на новия министър на здравеопазването ще стане ясно какви ще са приоритетите за следващия период.

В последните две години регулациите, свързани с достъп до лекарствени продукти в България, бяха значително променени с цел да отговорят на различни нови потребности в държавата. Една от промените беше въвеждане на оценка на здравните технологии, която ефективно заработи от май 2016 г. Ние напълно подкрепяме обективен, прозрачен и честен процес за оценка на здравните технологии, които кандидатстват за включване в реимбурсация. Оценката в България се извършва въз основа на изискуем пълен набор от клинична и икономическа информация за продукта, което само по себе си е изискване, за да се осигури пълнота и обективност на оценката. В същото време обаче регулацията поставя бариера пред започване на процеса на оценка на даден продукт в България, ако той има негативно становище от оценяващите агенции във Великобритания, Франция или Германия. В сферата на оценка на здравните технологии не може да се говори еднозначно за положителни или отрицателни оценки и законодателството не дава такава дефиниция. С оглед на това ние констатираме, че през 2016 г. се изправихме пред бариера за стартиране на процес на оценка на някои продукти.

Като цяло през изминалата година според нас имаше забавяне при навлизането на нови молекули в реимбурсация. Това, което допринесе за общото забавяне, бяха процесите на чести смени в законодателството, както и правилата за водене на преговори с НЗОК. Надяваме се, че през текущата година всички неясни моменти в законодателството, дублирани дейности или отговорности, могат да бъдат дискутирани между властите, индустрията и всички заинтересувани страни, за да бъде намерен добър подход към изграждане на наистина прозрачен, оптимизиран и ясен механизъм за достъп на българските пациенти до нови терапии.

Не сме имали ситуации на оттегляне на продукти без аналог от пазара през 2016 г., свързани с икономически причини. В глобални компании като Roche обаче непрекъснато текат процеси на оптимизация, поради което сме имали случаи на оттегляне на конкретни лекарствени форми, които не са имали почти никакво търсене в страната, а за съответните заболявания съществуват наши алтернативи или такива на други компании.

Въпросът обаче с административното управление на регистрираните цени на ниво най-ниската цена сред референтните за България държави все още стои. Това в комбинация със задължителните отстъпки, които не могат да бъдат коригирани под определено ниво, договаряни от иновативните компании с НЗОК, създава реален риск за оттегляне на продукти от пазара. Ние имахме подобна критична ситуация в края на 2015 г., но успяхме да намерим решение, така че да не лишаваме българските пациенти от продукт без аналог. Такова решение обаче е временно, защото отново е компромис, който може да не бъде възможен при следваща промяна на нормативно регулираната цена. През 2016 г. реално и други компании бяха изправени пред такива ситуации.

Нашата позиция е, че следва да се търси и постави като национален приоритет устойчив ръст в разходите за здравеопазване и като част от тях - разходите за лекарства. В тази връзка считаме, че по никакъв начин не е в полза на пациентите или на обществото да се водят дискусии или да се правят предложения в посока "да намалим разходите за лекарства, за да има повече пари за медицински дейности, или пък обратното". Не е възможно извършване на медицински дейности с цел постигане на оптимален лечебен резултат без наличието и използването на подходящата за пациента лекарствена терапия, както не е възможно и обратното - назначаване на лекарствена терапия без извършване на медицински дейности. Тоест следва да се обсъждат инвестициите в здравеопазване като цяло, защото това са средства, инвестирани в бъдещето и в икономиката на страната.

България стои относително добре спрямо сравними страни в Централна и Източна Европа по процент от БВП, който отива за здравеопазване. Като абсолютна стойност на глава от населението обаче сме доста под средното европейско ниво и това на сравнимите с нас държави. Поради това според нас конструктивната дискусия следва да се насочи към източници на допълнителни средства - например ставката на ДДС за лекарствата и надграждане на здравноосигурителния модел, както и подобряване събираемостта на здравноосигурителните вноски, които да дадат възможност наистина за разширяване на здравноосигурителните услуги и продукти, в това число и лекарствени продукти, до които българските граждани имат достъп.

Навлизането на генерични продукти на пазара, разбира се, е нещо нормално и добро, защото дава възможност за освобождаване на ресурс в здравеопазването, който да бъде насочен към повече здравни услуги или към осигуряване на иновативни подходи за лечение. Това, което обаче според нас може да бъде приложено, а към настоящия момент не се използва, са различни гъвкави подходи за реимбурсация и заплащане на продукти. В "Рош" наричаме тези подходи персонализирани модели на реимбурсиране, защото могат да бъдат приложени различни варианти спрямо специфичната ситуация, терапевтична област и продукт. Такива модели са: договаряне на цени според различните показания на даден продукт; договаряне на цена или отстъпка за комбинирано приложение на продукти; договаряне на цена за единица постигнат здравен резултат в лечението.

Виждаме, че подобни модели се прилагат в другите европейски държави и те не са непознати на властите в България. Това, което препятства реалното им и широко приложение в нашата страна, е липсата на национална информационна система в здравеопазването, включително регистри по заболявания, която да дава възможност за обективен анализ на здравните нужди на населението, на текущите терапевтични практики и резултати от лечение и проследяване на бъдещи такива. Респективно за нас декларираният приоритет на бъдещото правителство в посока изграждане на системата на електронно здравеопазване е абсолютно ключов като основа за водене на по-задълбочени и ефективни преговори.

На глобално ниво Roche постигна много през 2016 година. От достиженията, с които се гордеем, бих отбелязал, че пуснахме четири нови лекарства и сме компания №1 в света, осигуряваща онкологични лекарства; инвеститор №1 в развойна дейност в здравеопазването и №7 сред всички индустрии глобално; имаме над 70 нови молекули в клинична разработка; две трети от нашите лекарства се разработват едновременно с придружаваща диагностика; провеждаме 32 647 клинични изследвания, включващи 311 726 пациенти глобално през 2016 година. Освен това сме лидер в устойчивото развитие за осма поредна година според Dow Jones Sustainability Indices за фармацевтичната и биотехнологичната индустрия, а 29 наши лекарства са включени в списъка с есенциални лекарства на Световната здравна организация.

Най-новите ни продукти са в областта на имунотерапията на рака, лечение на меланом, специфичен вид рак на белия дроб, мултиплена склероза. Очакваме и потенциално ново лекарство за лечение на хора с хемофилия А. "Рош" остава отворена към навлизането и в други области, включително инвалидизиращи и смъртоносни наследствени генетични заболявания, в които можем да донесем реални ползи за пациентите, много от които са деца. Мисля, че сме и начело на дигиталната революция, която има потенциала да трансформира здравеопазването. В близко бъдеще Roche ще е в състояние да интегрира данни от реалния живот и да черпи нови идеи от тези данни както за целите на научноизследователската и развойната дейност, така и за подобряване на терапевтичните решения и грижата за пациентите.

№4 - Sanofi

Йерун Вайтес, управляващ директор за България на Sanofi, координатор за регион Централна и Югоизточна Европа и генерален мениджър на подразделението General Medicine за същия регион

През 2016 г. Sanofi постигна значителен прогрес във въвеждането на пазара на ключови лекарства, в бизнес развитието ни и в усилията ни за оптимизиране на организационната ни структура. Успешно приключихме сделката за размяната на бизнеси с Boehringer Ingelheim, която ни изведе на лидерска позиция в областта на лекарствата без лекарско предписание.

Представянето на Sanofi на българския пазар бележи ръст в продажбите спрямо 2015 г. Вече се нареждаме на 4-о място по продажби в страната по нетни продажби в стойност и на трето място сред иновативните компании, представени в България. От края на миналата година, а за да бъда по-точен - от декември, можем дори да се похвалим с изкачването ни до 3-о място в абсолютна стойност, като годишните ни продажби се равняват на почти 50 млн. евро. Това означава годишен ръст от над 9.2%. И тази година традиционно най-голямото ни подразделение "Обща медицина" (General medicine) е с дял от продажбите ни около 41%, следвано от подразделението ни за ваксини Sanofi Pasteur. След тях се нарежда Sanofi Genzyme - бизнес подразделението ни за онкология, множествена склероза и редки болести, което бележи двуцифрен ръст за 2016 г. и на което основно се дължи по-доброто ни представяне спрямо 2015 г.

През миналата година ние пуснахме на българския пазар нови иновативни продукти в областта на диабета, дислипидемията, множествената склероза и лекарството без лекарско предписание "Magne B6 Лека нощ", което наскоро бе отличено като "Продукт на годината" в своята категория.

В България тази година ни предстои да пуснем на пазара първата четиривалентна ваксина срещу грип, която ще осигури на пациентите още по-широка защита и ще е най-ефективното оръжие срещу грипните А и B щамове.

Гледайки макроикономическите индикатори, очакванията ми са, че разходът за обществено здравеопазване ще остане над 4%, подобно на последните пет години. В България нови иновативни лечения ще станат достъпни за пациентите. Ние насърчаваме институциите да обединят усилията си с фармацевтичните компании и с останалите участници в сектора, за да се подготви стратегически документ, който да очертае хоризонта в близките пет години и да запази здравната система достъпна в дългосрочен период.

Въвеждането на строга политика на държавно регулиране за намаляване на цените на лекарствата продължава да бъде едно от основните предизвикателства за нас.

Вследствие на изискванията към производителите за намаляването на цената на лекарствата в България пациентите у нас все по-често установяват липсата на конкретни медикаменти в аптеките, което се дължи или на изтеглянето на продукт от пазара, или на паралелен износ. Въпреки че същите лекарства може да са доставени от производителите в по-големи количества от реалните нужди на пациентите в страната, дефицитите се появяват вследствие на паралелна търговия. Все повече пациенти се сблъскват с проблема, че техните лекарства не са налични, и това е изключително опасно, когато става въпрос за хронични заболявания. Затова Sanofi подкрепя въвеждането и прилагането на регулации, които да гарантират качеството и ефикасността на здравните услуги, а също така строги мерки и правила за стопиране на незаконния паралелен износ, особено на животоспасяващи лекарства. Това може да включва и по-гъвкава държавна ценова политика.

Въпреки че сме намалили максимално доставните цени на лекарствата за България, парадоксално е, че медикаментите, които продаваме в Европа, са на сходни цени за крайния потребител. Това се дължи на по-високият ДДС на лекарствата тук. България е една от трите държави в Европа заедно с Германия и Дания, които облагат лекарствата със стандартния ДДС и така поставят допълнителна тежест върху частните и публичните разходи за лекарства. Всички останали страни в ЕС имат по-ниска или нулева ставка на ДДС върху лекарства по лекарско предписание.

През 2016 г. здравното законодателство се променя много често и това предизвиква неяснота, а оттам и забавяне на достъпа на пациентите до правилното лечение. Бих препоръчал на отговорните институции да провеждат активно консултации с индустрията, пациентите и всички важни участници преди въвеждането на нови решения в реимбурсната система на страната. В същото време ние настояваме за прозрачност при взимането на решение кои нови молекули да се реимбурсират.

Реимбурсната системата в България изисква наличие на реимбурсация на същия продукт в осем референтни страни, преди да бъде включен у нас. Това отново предизвиква забавяне при стартиране на процедурата по реимбурсиране, което води до забавяне на достъпа на пациентите до най-иновативните терапии понякога с години. Нашата препоръка към новите отговорни власти е да се извършат стъпки за преразглеждане на броя на референтните държави и така да се осигури по-бърз достъп до иновативните терапии. Като иновативна компания, която предоставя интегрирани терапевтични решения в областта на превенцията и лечението на социално значими, редки заболявания и ваксини, ние поставяме най-голям фокус върху нуждите на пациентите. По-доброто лечението води до подобряване на здравето, а то от своя страна - до подобряване на благосъстоянието.

В развитите европейски здравни системи иновативните продукти отключват вратите за нови терапевтични решения за пациентите. Комисията по оценка на здравните технологии беше създадена на базата на опита на зрелите здравни системи в Европа. Тази тактика може да бъде оценена като позитивна посока в адаптирането на добрите европейски практики. В същото време обаче, за да се избегне забавяне на навлизането на иновативни лекарства за пациентите със сериозни хронични заболявания, ние бихме предложили ефективен механизъм, който да осигури оптимизация на процеса и намаляването на административните тежести, дублирането на изисквания, както и договарянето на отстъпки с НЗОК да започва паралелно с подаването на документите в Комисията за оценка на здравните технологии.

Вярвам, че в среда на бюджетни ограничения е необходимо да се работи в близко сътрудничество с институциите за създаването на дългосрочна стратегия за ранно навлизане на иновативните лекарства на българския пазар. Дългосрочната стратегия би трябвало да включва работата за подобряване на ефективността на използването на здравните ресурси чрез идентифицирането и коригирането на неефективностите, което би дало по-добър резултат от краткосрочните спестявания от отстъпки и политики за намаление на цените. Надяваме се, както в развитите европейски страни, и у нас да стартира изграждането на пациентски регистри за пациенти с диабет, с редки болести, както и регистър на ваксиналното покритие в страната.

Глобалните ни финансови резултати показват, че представянето на Sanofi в световен мащаб е стабилно. Годишните ни нетни продажби са в размер на 33.821 млрд. евро, което е ръст от 1.2%. Оперативните ни приходи също стабилно растат - с 3.7%, което показва сериозен оперативен напредък. Както казах, успешното приключване на сделката за размяната на бизнеси с Boehringer Ingelheim ни изведе на лидерска позиция в областта на лекарствата без лекарско предписание.

За да посрещнем нуждите на пациентите, трансформирайки науката в медицински иновации в глобален мащаб, ние в Sanofi в последните 2 години въведохме три нови продукта: срещу диабет (Insulin glargine 300 U/ml), лекарство срещу хиперхолестеролемия и първата ваксина срещу денга.

Нашите амбиции са Sanofi да стане част от топ 3 на иновативните фармацевтични компании в глобален мащаб.

№5 - GlaxoSmithKline

Николаос Ксидиас, генерален мениджър на "GlaxoSmithKline България"

През 2016 г. постигнахме значителен ръст на новите респираторни продукти и медикаменти за лечение на ХИВ/СПИН, което беше наистина изключителен резултат. За нашата организацията това бе много важно за компанията от гледна точка на представянето и аз се радвам, че успяхме, като същевременно поставихме и основите за още по-добри резултати през 2017 г. В областта на продуктите без лекарско предписание (OTC) също постигнахме изключителен успех, последващ създаването на т.нар. Joint Venture с "Новартис". Ние продължаваме да бъдем фокусирани върху респираторна област, ваксини, ХИВ/СПИН и редки болести (в частност пулмонална хипертония и лупус), като също запазваме интереса си към областите урология и инфекциозни заболявания. През 2017 категорично наш основен приоритет са новите продукти на пазара в респираторна област и ХИВ/СПИН, както и ваксинацията срещу ротавируси, след като в България стартира Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити, но също ще развиваме и останалата част от портфолиото ни от лекарствени продукти по лекарско предписание, ваксини и OTC продукти. През 2017 стартирахме процедура за оценка на иновативния медикамент за лечение на тежка еoзинофилна астма, който, вярвам, ще даде ценна възможност за лечение на подходящите пациенти. Много важно е също да подчертаем, че ние ще продължим да работим според новия начин на работа по отношение на ангажирането на медицинските специалисти и колаборацията с медицинските организации, които бяха представени през 2016. Аз съм изключително горд да заявя, че благодарение на това GSK има водеща позиция в бранша по отношение на прозрачността и че българската научна общност наистина застава зад този нов начин на работа.

През последната година GSK не просто стабилизира темповете си на ръст на глобално ниво, но и надхвърли очакванията на инвеститорите. Успяхме да удвоим продажбите на новите си продукти в различни области (респираторна, ХИВ/СПИН и ваксини), които в края на 2016 бяха около ¼ от общите продажби на лекарствата по лекарско предписание. Очакванията този тренд да се задържи се потвърждават и от силното първо тримесечие на 2017 г., което ясно показа, че стратегията ни е вярна и следва да продължаваме в същата посока – за пореден път имаме силен ръст и в трите основни направления на бизнеса. В допълнение, ние сме наясно, че няма как стратегията ни да бъде успешна, ако не разширяваме непрекъснато портфолиото си и не осигуряваме адекватен достъп до нашите лекарства. Затова през 2016 г. продължихме със заложените в плановете ни одобрения на нови продукти и подадохме 4 заявления за достъп до пазара, които чакат своето одобрение от съответните регулаторни органи. До 2018 г. очакваме ключови научни данни за 20 - 30 нови разработки, 80% от които да са първи в класа си. Вярвам, че този устрем дори ще бъде засилен в идните години, имайки предвид наследството, оставено от Андрю Уити, и силната заявка за продължаване в същата посока, дадена от новото ни CEO – Eма Уолмсли.

2016 г. бе поредната турбулентна за сектора година в България – много предложения за промени в различни области; някои от тях реализирани, други – не; слухове, скандали ... Не мисля, че това е полезно за някого, и искрено се надявам през 2017 г. да сме свидетели на едно спокойствие в системата, което да гарантира, че българският пациент има достъп до всички налични терапии и е лекуван безпрепятствено. Искрено вярвам, че с новото правителство отново ще се поднови диалогът между индустрия, пациенти, лекари и институции по няколко основни точки, за които от години се говори и които биха осигурили по-добър достъп до лечение на пациентите. Такива са въвеждане на електронното здравеопазване, намаляване на ДДС за лекарствата, увеличаване на процента от БВП, отделян за здравеопазване, намаляване на доплащането от страна на пациентите за лекарства... Темите са много и ние и като компания, и като индустрия сме постоянни в предложенията си, повечето от които са работещи европейски практики.

"Пестенето от лекарства" не е правилният подход на една здравна система. За здравеопазването по принцип следва да се мисли като за инвестиция, а не за разход. Най-добрите здравни системи в света влагат в превенция, ранна диагностика и доболнична помощ, за да намалят разходите си за хоспитализации. От две години активно се включваме в процеса на даване на отстъпки към НЗОК, така че фондът да има по-голям финансов ресурс за лечение на повече пациенти въпреки предизвикателните ценови регулации в България и увеличаващите се ограничения за достъп до нови продукти до пазара.

Запазване на достъп до лекарства и разширяване на пазара – в България от години се говори за забавяне на основните продукти до пазара в сравнение с достъпа, който имат пациентите в останалите страни от Европейския съюз. През последната година този достъп беше още по-забавен чрез включването на поредица допълнителни изисквания за новите продукти, които доведоха до невъзможността българските пациенти да получат достъп до редица терапии. Надявам се в рамките на един задълбочен диалог с НЗОК и новото ръководство на Министерството на здравеопазването този въпрос да бъде решен, а достъпът до нови лекарства – подобрен посредством оптимизиране процеса за включването им в позитивния лекарствен списък.

В чисто нормативен аспект през 2017 г. очаквам цялостно подобрение в средата в няколко основни посоки – подобряване на профилактиката и превенцията на обществото посредством подобряване имунизационния обхват както с ваксини от задължителния имунизационен календар, така и с тези, осигурявани по национални програми. Вярвам, че при разгръщането на информационна кампания за значимостта на заболяванията, профилактирани с ваксини, родителите ще проявят интерес и ще предпазят своите деца, а отговорните институции ще отпуснат допълнителен бюджет за реализацията им. По отношение на лечението на ХИВ/СПИН се надявам, че с въвеждането на новите критерии и одобрението на новата национална програма броят пациенти, които имат достъп до иновативно лечение, ще бъде разширен и подобрен, което в дългосрочен план може би ще наложи ревизия на бюджета, отпускан от Министерството на здравеопазването. Благодарение на одобрената вече национална програма вярвам, че ще започне ритмичното тестване на вирусния товар и отчитане на ефикасността на лечението на пациентите. Асоциацията изготви няколко предложения за подобряване достъпа до нови INN-и, които са в няколко направления – да се минимализира дублирането на дейности и документацията, която предоставяме на комисията по оценка на здравните технологии; да се оптимизира процесът за включване на нови продукти в позитивния лекарствен списък; да се подобри колаборацията между всички заинтересовани страни в процеса на ОЗТ и да се разширят участниците в комисията, така че производителите и пациентските организации да присъстват на нейните заседания. По отношение на отстъпките очакваме да се оптимизира процесът, като прогнозите за тази година са, че ще бъдат дадени около 100 млн. лв. на НЗОК от страна на производителите.

№6 - "Софарма"

Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма"

Българският пазар продължава да се характеризира с нарастваща ценова ерозия, която предопределя структурата на продажбите не само на Софарма, а именно ръст в опаковки и спад в стойност. Ръстът е в повече от една категория, но водещи определено са ОТС продуктите ни. През 2016 година "Софарма" получи разрешения за употреба за 6 дестинации на новите продукти "Деслоратадин филм таблети", "Ибандрон филм таблети" и "Амлодипин таблети" и са внедрени "Видерал капки", "Деавит нео капки" и "Туспан сироп". "Софарма" има в момента 214 валидни регистрации на лекарства в България. Плановете ни за настоящата година са да регистрираме още 3-5 нови продукта, които са в различна степен в процес на разработка. Регулаторната рамка за изминалата година беше гъвкава, но в отрицателния смисъл на думата. Твърде много промени в закона и подзаконовите актове и справочниците бяха започнати и недовършени, някои бяха приети и стопирани с мораториум и т.н. Създаде се смут в пазарната среда, циклични административни трудности и неясноти по канала производител - ТЕ - ТД, което неминуемо водеше и до известна загуба на бизнес. Не е нужно да припомняме всеки път, защото това е аксиома – бизнесът с нуждае от предвидимост на средата и последователност на фискалната и реимбурсна политика.

Имаме няколко спрени медикамента поради това, че системата за реимбурсация води до цени под стойността им. По-важното е, че имаме няколко медикамента, които крепим на пазара на ръба на себестойността им, защото нямат алтернатива за България. Така виждаме своята социална функция и се отнасяме отговорно към нея, когато тя не е в ущърб на акционерите ни, защото като публично дружество сме строго следени от широка публика, включително и от съответните държавни институции като Комисията за финансов надзор.

Немаловажен елемент от сбърканата регулаторна рамка е и фактът, който ни засяга пряко, че генерични медикаменти, останали сами в INN, също връщат 10% на НЗОК – истински парадокс. Тоест ние веднъж сме изпълнили основната задача на генеричния производител – поевтинили сме и сме направили лечението по-достъпно и вместо да сме "наградени" за това, понасяме тежестта на оригинално лекарство и даваме допълнително 10% отстъпка. Това е едно от първите неща, които следва да се коригират от новия екип на МЗ.

2016 година започна с надежда за стабилизиране на основният ни чуждестранен пазар Русия, но за съжаление след първите няколко месеца ситуацията в много държави започна отново да се усложнява или по-скоро не донесе дългоочакваните промени, на които се надяваха потребителите. Продължихме да развиваме по-малките по обем пазари, като безспорен лидер и през 2016 година беше Виетнам. Тези пазари са интересни за нас и макар че нещата там се случват бавно, ние сме методични и в дългосрочен план усилията ни ще доведат до значителни промени в структурата на продажбите ни за износ. Възстановяваме и позициите си в Украйна, като за 2016 година постигнахме 49% ръст на продажбите на този пазар. През 2017 година повечето пазари вече компенсират реализираните през миналата година спадове.

Законът за лекарствата трябва да влезе за гласуване в парламентарна зала или поне тези елементи от него, които гарантират т.н. прогенерична политика – като например задължителното генерично заместване на ниво аптека и т.н.

Почти всички партии са заложили на хартия на прогенеричната политика, но досега не се е случило някой да го изпълни. Дано сега започне да се случва. Иначе има няколко неща, които не са от вчера и днес, но които, въплътени чрез закона и наредби, могат да доведат веднага до повишен достъп до лечение за пациентите и икономии за НЗОК, които на свой ред още веднъж ще доведат до увеличен достъп до лечение:

• Прозрачност, достъпност и отчетност относно разходите на НЗОК за лекарства всяко тримесечие - по наименование на активното лекарствено вещество, търговски наименования, брой опаковки и платена стойност във съответните терапевтични категории, за да се види ефективността и увeличен/намален ли е достъпът до лечение и истинският процес на генерично навлизане.

• Повишаване на нивото на реимбурсиране за генерични лекарства в социално значими терапевтични категории, като поне тези във всеки INN с най-ниска цена са 100% реимбурсирани, а същевременно отпадане на външното ценово рефериране за генеричните лекарства, тъй като то създава бариера пред навлизането на нови генерични продукти и пречи на постигането на по-ниски цени, адекватни на социално-икономическите особености за малки и бедни държави като нашата и рационално използване на свободната вътрешно-INN генерична конкуренция – това е единственият начин държавата да се справи с огромния (най-висок в ЕС) процент на доплащане, който води и до отказ от лечение и оттам до още по-неблагоприятни последици за пациентите и здравната система.

• Задължителна генерична субституция на ниво аптека или изписване по INN – електронната рецепта няма да сработи като контролен лост, а напротив, ако се изписват медикаменти по брандове. А и няма нищо страшно в това – и в момента търговете на болниците и на МЗ се провеждат по INN. Същевременно всички генерични медикаменти от един и същи INN са еднакво качествени, ефективни и безопасни, щом ИАЛ или ЕМА са преценили да ги допуснат до пазара.

• Премахване на задължителните отстъпки от 10% за генеричните лекарства, останали единствени в група след изтеглянето на референта.

• Включване на разходите за медикаменти към сметката за общите болнични разходи – служебното правителство въведе такава методика, ако тя остане, освен другите разходи нека пациента да види и с какви лекарства е лекуван и дали е можело да бъде излекуван и с по-евтини, но достатъчно качествени.

• Отмяна на популисткия подход и мораториума върху цените на ОТС – той просто не работи.

Откровено казано, революция не предстои, ако не бъдат направени поне някои от промените, които описах като необходими по-горе. "Софарма" е социално отговорна компания и ще продължи да бъде гъвкав партньор, за да осигури на пациентите качествено и достъпно лечение.

№7 - Pfizer

Мила Елисеева, генерален мениджър на "Пфайзер България"

Изминалата година беше предизвикателна за целия фармацевтичен сектор и за достъпа на иновативни продукти. Pfizer успя да запази своето устойчиво представяне както в глобален план, така и на българския пазар. Както и досега, компанията насочи своите усилия и значителни инвестиции основно в развойна дейност и в подобряване качеството на живот на нуждаещите се пациенти чрез предоставяне на възможности за достъп до иновативни и ефикасни терапевтични алтернативи. И през изминалата година "Пфайзер България" гарантира достъпа на българските пациенти до продуктите от всички ключови терапевтични области в портфолиото ни. Активно сътрудничихме както със здравните институции, научните среди и неправителствения сектор, за да обезпечим заедно адекватно и своевременно нуждите на пациентите от адекватно и качествено лечение.

През 2016 г. на глобално ниво оставаме фокусирани в две направления Pfizer Innovative Health и Pfizer Essential Health. Първото предлагаиновативни, високоефективни продукти в областта на вътрешните болести, онкологията, възпалителните заболявания и имунологията, редките болести, ваксините и лекарствата, отпускани без лекарско предписание. Pfizer Essential Health разполага с портфолио от над 600 лекарствени продукта, предлагани на повече от 160 пазара, което съответства на нашата визия за подобряване на здравето в глобален мащаб чрез предлагане на качествени и надеждни лекарства, достъпни за пациентите във всеки етап от живота им, във всяка точка на земята. Pfizer Essential Health има едно от най-големите в света портфолио от антиинфекциозни продукти. Също така е и лидер в предлагането на стерилни инжекционни продукти, биоподобни медикаменти с изтекла патентна защита, както и брандирани генерични лекарствени средства.

Най-новите медикаменти, които пуснахме на пазара на глобално ниво, включват продукти за лечение на онкологични, сърдечно-съдови и ревматологични заболявания и са добре приети както от медицинските специалисти, така и от здравните власти. Вярваме, че и продуктите, които се намират в последна фаза от клиничните проучвания, също притежават висок потенциал в редица терапевтични области.

Портфолиото на Pfizer в България се състои от над 90 регистрирани продукта за лечение на заболявания в почти всички терапевтични линии. Лекарствените продукти, които въведохме на нашия пазар миналата година, са главно в областта на онкологията, едно от които е нова молекула за лечение на хроничната миелоидна левкемия, която предлага иновативна терапия на пациентите, за които другите терапевтични възможности са изчерпани.

Същевременно нашите усилия бяха насочени към областите, покриващи социално значимите заболявания с най-високо разпространение и смъртност в България, а именно кардиология, онкология, централна нервна система и редки болести.

Очакваме през 2017 година да продължим нашето успешно партньорство и добра колаборация с институциите, медицинските специалисти и неправителствените организации, за да гарантираме достъпа на всички български пациенти до необходимата им терапия с иновативни лекарствени продукти. Не очакваме нарастване на пазара, имайки предвид сериозния фокус на институциите в посока ограничаване на плащанията за лекарства. Надяваме се на по-предвидима икономическа и нормативна среда.

Регулаторната рамка в България за лекарства винаги е била изключително стриктна и комплицирана с множество административни процедури. Отчитайки факта, че последното редовно правителство работи доста фокусирано по отношение на промени в законодателството, касаещо здравеопазване и в частност фармацевтичния сектор, естествено регулациите създадоха предизвикателна среда за нашата работа не само от гледна точка на това, че изискванията са многостранни, но и поради динамиката на промените, наложени в последните години.

Ако стриктните регулации са обясними, респективно приемливи, когато става въпрос за лекарства, непрекъснатите промени са нещо, което създава несигурност и затруднява нормалното функциониране на бизнеса. Индиректно такива процеси ограничават инвестициите, включително и в развойна дейност, по отношение на конкретния пазар.

В резултат на тази динамика и непрекъснато въвежданите допълнителни мерки за ограничаване на плащанията за лекарства ние, както и останалите компании бяхме принудени за пореден път да анализираме портфолиото, което предлагаме на българския пазар, да го оптимизираме и прецизираме. Не можем да скрием, че се наложи да изтеглим определени опаковки и да спрем продажбата на някои от брандовете ни. За щастие на българските пациенти и за наше изтеглените продукти през миналата година не бяха такива без терапевтични алтернативи на пазара и достъпът до лечение не е нарушен.

Проектозаконът, който предишното правителство прие, съдържаше изключително важни текстове както за достъпа на пациенти до лечение, така и за самия фармацевтичен бранш. Като пример можем да посочим въвеждането на изисквания на европейски директиви в посока обезпечаване на достатъчни количества от животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти на пазара. Това беше наложено във връзка със засиления през годините реекспорт, пряко свързан и с изключително ниските ценови нива на лекарствените продукти в България.

Смятаме, че Законът за лекарствата и свързаните с него подзаконови нормативни уредби имат нужда от актуализация. Приетите в последните две години промени в на практика всички подзаконови нормативни актове, касаещи фармацевтичния сектор, бяха извършени в изключително кратки срокове, без цялостен анализ на въздействието им, което доведе включително и до противоречие между текстовете в различни наредби. Разбира се, имаше и иновативни идеи, въведени в законодателството, като например оценката на здравните технологии, чиито регламенти обаче също имат нужда от ревизия и изчистване на идентифицираните проблеми. Както всеки нов механизъм, след първата година от функционирането се виждат областите, които имат нужда от подобряване и оптимизиране.

Имайки предвид всички ограничения в законодателството по отношение на плащанията за лекарства, на практика трудно могат да бъдат дефинирани европейски и световни практики и механизми за контрол и намаляване на разходите, които вече да не са въведени в България. Крайно време е да бъде осъзнато ясно, че всяка следваща мярка, която се въвежда, не води до ефект в посока ограничаване на плащанията за лекарства, а води до увеличаване на риск от липси на пазара и до реално ограничаване на достъпа на пациентите. Ясно е, че както и в останалите сектори на здравеопазването проблемът не е в размера на разходите, а във факта, че количеството средства за здраве са крайно недостатъчни, особено на фона на нарастващите здравни потребности и негативните демографски тенденции. Напълно подкрепяме и толерираме стимулирането на употребата на генерични лекарствени продукти, защото това е единственият познат и реално доказал се във времето дългосрочен механизъм за гарантиране на широк достъп до лечение и за освобождаване на допълнителен финансов ресурс, който да бъде инвестиран в иновативни терапии, спасяващи човешки животи.

На глобално ниво през 2016 и двете бизнес направления на компанията – иновативните и установените продукти имаха успешно и устойчиво представяне въпреки предизвикателствата в сектор здравеопазване. В допълнение към бизнес резултатите през 2016 "Пфайзер" разшири продуктовото си портфолио чрез придобиването на компании като Аnacor и Mediavation, както и купуване на отделни продукти. Обект на последни фази на разработка са и няколко потенциално ключови медикамента, в терапевтични области като кардиология, онкология, диабет, редки болести.

№8 - AbbVie

Кирил Николчев, генерален мениджър на "AbbVie България"

AbbVie е компания, която разработва терапии за лечение на някои от най-сложните и тежки заболявания по света. Фокусирани сме върху разработване на лекарствени продукти в областта на имунологията, вирусологията и онкологията. В България AbbVie е представена с 12 заболявания. Биологичният продукт на компанията, който се прилага за различни възпалителни автоимунни заболявания (сред които ревматоиден артрит, възпалителни чревни заболявания, псориазис и други) е продукт номер едно в света по продажби.

Миналата година успяхме да постигнем договореност с НЗОК да реимбурсира терапия ни за хепатит С, която световната медицинска общност определя като научна революция. Естествено всичко това доведе и до логичен добър бизнес резултат. Това ни позволява да мечтаем най-новият ни продукт, който е в областта на онкохематологията, да бъде достъпен за българските пациенти. Дано това да е възможно от 2018 г. Бидейки забележими на бизнес картата на корпорацията, се повишава и възможността ни да се борим България да не изостава при предлагане на най-новите разработки на AbbVie, които често са единственият шанс за много наши сънародници да получат нужното им лечение.

Предполагам, че пазарът на лекарства в България ще продължи да расте, но с по-умерени темпове, отколкото досега, може би с около 5–6% годишно. Това е нормално и желано – повече хора ще имат достъп до по-нови терапии. Мисля, че има възможност да се реализират спестявания в посока прогенерична политика в области и групи пациенти, където има установени, трайни и успешни терапевтични палитри, за да може да се спести и инвестира ресурс в областите, в които има все още непосрещната нужда от иновативни решения, и страдащи хора, за които има създадени и налични, но все още недостъпни в България лекарства.

Регулаторната рамка е такава, каквато е. Спазваме я. Имаше известна непредвидимост и екзотика през последните две години, но се взеха и доста смели решения, за съжаление повече в посока пестене на средства, по-малко в името на достъпа на пациента до нужната му терапия. Пожелавам си малко регулаторна скука занапред, тъй като за бизнеса е необходима предвидимост и дългосрочност на законодателната база, за да може да се планира по начин, който да е най-добър за всички ангажирани страни – от администратора, през лекаря, до пациента. Много често в нашата сфера бизнес неуспехът означава нелекувани хора и погубени животи. Понякога свръхрегулацията и натискът за намаляване на цената водят до оттегляне на продукти, но ние устояхме на това и през изминалата 2016 г. запазихме на българския пазар цялото си портфолио.

Все още липсва ясно законодателство в сферата на пациентските програми. Това би дало възможност за значително подобряване на грижата при определени групи български пациенти. Мисля, че и други иновативни фармацевтични компании имат какво да допринесат в тази посока. Също така не е урегулиран в страната и въпросът с милосърдната употреба. Става въпрос за дарение на животоспасяващи лекарствени продукти в процес на одобрение от Европейската агенция по лекарствата. Такова законодателство би дало шанс за живот на иначе обречени наши съграждани, и то без никакъв финансов ресурс от страна на държавата.

Винаги има какво да се подобри по отношение достъпа на пациентите. България е на дъното на класациите за необходимо време за достъп на иновативно лекарство до пациента, измерено от одобрението на продукта в страната до реимбурсацията му от НЗОК. Tози период може да се съкрати чрез синхронизиране на различните органи и институции. Понякога се създава впечатление, че целта е да се забави достъпът пред всички нови лекарства с цел спестяване на средства, че няма механизъм за разграничаване на истинската от псевдоиновацията. Много държави имат програми за предварителен достъп до лекарства, които все още не се реимбурсират от националните им каси, само за пациентите, които не биха могли да изчакат този период и за които забавянето би било фатално. Защо да не се помисли в тази посока? Имаме прекрасни здравни експерти, които са внимателни и отговорни при разходването на публични средства за здраве. Те биха могли да преценят кои са крайно нуждаещите се пациенти по отношение на наличен, но все още нереимбурсиран продукт. Въпросът е кое е водещото – грижата за пациентите или спестяването на средства. Няма как двете неща да вървят успоредно. Може би идеалната цел би била значимо повишаване на грижата с предвидимо и умерено повишаване на необходимите средства. Трябва да се приложат и регулаторни мерки за задържане за нуждите на българските пациенти на продуктите, които са подложени на експортен натиск. Често причината за паралелния износ е ниската им цена в България, обикновено съчетана с частичната им реимбурсация, компенсирана от фирмите през дистрибуторската мрежа. Това е огромен и задълбочаващ се проблем, който ще се реши не само чрез проверки и наказания, а основно чрез изкореняване на причината – ниската цена на лекарствата в дистрибуторската верига. При подобряване на възможностите за договаряне с НЗОК, а именно реимбурсираните продукти да са на по-висока цена в аптеките, след което да се компенсират от фирмите с плащания директно към касата, голяма част от проблема може да бъде решен.

AbbVie е глобален лидер в имунологията и хепатологията, а надяваме се скоро и в сферата на онкохематологията. Компанията има за цел да бъде максимално близо до хората и затова инвестира глобално в програми за подкрепа на пациентите и техните роднини. Това са програми, осигуряващи логистична, административна, експертна и социална грижа отвъд ползите, които носи конкретната лекарствена терапия. Много от тези програми спестяват средства, които иначе биха били дадени от публични фондове или пък осигуряват подкрепа, която не е достъпна по друг начин. Нашата мисия винаги е била да предоставяме много повече от самите лекарства, ние не сме просто производител, а имаме подход, който осигурява цялостна грижа за пациента. Радваме се, че нашите усилия се оценяват и от пациентската общност - AbbVie заема второ място в международната класация на Patient View, която измерва отношението на пациентските организации към сътрудничеството им с фармацевтичните компании.

№9 - AstraZeneca

Зоя Паунова, изпълнителен директор на AstraZeneca - България

При променящата се политическа обстановка в страната се опитахме да запазим устойчив растеж. Заложихме на иновативните и персонализирани подходи в лечението, които подобряват прогнозата на пациентите, подобряват качеството на живот и водят до оптимизиране на разходите за здравеопазване.

Фокусът на AstraZeneca продължава да бъде в четирите приоритетни терапевтични области: онкология, диабет, кардиология и пулмология.

В рамките на 2016 г. работихме активно с институциите и заедно извървяхме пътя на въвеждане на механизма за оценка на здравните технологии за два нови медикамента на AstraZeneca. Представихме нов медикамент за лечение на ХОББ(хронична обструктивна белодробна болест) - социално значимо заболяване, което през 2020 ще бъде третата по честота причина за смърт, както и предоставихме иновативно устройство, целящо подобряване придържането към терапия, с което в края на 2016 г. разполагаха 7700 пациенти в България.

През последните години иновативната индустрия работи заедно с институциите освен по въвеждане на механизма на оценката на здравни технологии и по провеждането на ефективно договаряне на индивидуални отстъпки и условия за реимбурсация на нови лекарства без аналог, за които компаниите възстановяват част от направените разходи на НЗОК.

През 2015 г. фармацевтичните компании възстановиха на НЗОК 43 млн. лева, за 2016 г. – близо 90 млн. лева. За 2017-а очакванията са предоставената от фармацевтичните компании компенсация да надхвърли 100 млн. лева. Предоставянето на отстъпки е сериозно предизвикателство за фармацевтичните компании предвид изключително изискващата ценова регулация у нас – правило на най-ниската цена и множеството ограничения, с които компаниите се сблъскват, но е и израз на отговорност към обществото, доколкото позволява НЗОК да осигурява лечение на повече пациенти в рамките на ограничения финансов ресурс, с който разполага.

Ежегодните инвестиции на фармацевтичната индустрия в клинични изпитвания в България се изчисляват на над 300 млн. лева, което включва както прякото финансиране на изследователска дейност, така и предоставянето на съвременна медицинска апаратура, изследвания, лекарства и съпътстващо лечение. Фармацевтичните компании подпомагат здравната система и с програми за компенсация на доплащането от пациенти на някои частично реимбурсирани от НЗОК медикаменти, както и с финансирането на генетични тестове.

Ще продължим активния диалог със здравните институции и през 2017 г., като фокусът ще бъде как да се обективизира процесът на заплащане на медикаменти от фондовете срещу терапевтичен отговор.

Фармацевтичната индустрията ще сътрудничи активно за въвеждане на механизма чрез обединените усилия на здравните власти, медицинското съсловие и фармацевтичната индустрия. Надяваме се новият кабинет да приеме създаването на платформа за събиране и анализ на данни за проследяване на ефекта от лечението.

Фокусът върху устойчивите резултати е от основно значение. Необходимо е да измерваме дейностите в сферата на здравеопазването. Имаме нужда от въвеждането на интелигентни системи, вземане на решения, основаващи се на установени здравни резултати, от повече и качествени данни, включително подобрени регистри.

Политиките, които се основават върху краткосрочни мерки за икономии, ще ограничат възможностите за подобрения и реализирането на достиженията на науката и подобряване перспективите за пациентите в дългосрочен план.

Усилията на индустрията и през 2017 г. ще бъдат да работим в партньорство с институциите за изграждането на механизми, които да гарантират достъпа на пациентите до иновативна терапия и лечение при условията на устойчив здравноосигурителен модел.

Друг важен приоритет, който ще бъде във фокуса на внимание на здравните институции, е увеличаването на средствата на публичните фондове чрез намаляване броя на неосигурените лица.

Публичните разходи за лекарства представляват една пета от общите публични разходи за здравеопазване в България, което съответства на средните стойности в Европа. Добавянето на ДДС увеличава разходите на НЗОК за лекарства с още 20%, което е сериозна тежест. В 25 от 28-те страни - членки на ЕС, лекарствата са с диференцирана ставка на ДДС.

Амбицията на AstraZeneca в световен мащаб е до 2020 г. компанията да бъде лидер в приоритетните терапевтични области, представяйки 10 нови медикамента, като стремежът ни е да подобрим живота на 200 милиона пациенти по целия свят.

В глобален план компанията измина важен етап от своето стратегическо израстване. Възстановихме здравите основи за устойчиво развитие. Постигането на тази цел се осъществява чрез иновативни решения, основани на научните достижения. Компанията прави силна заявка за лидерство в науката и иновациите чрез имуномедиирани терапевтични комбинации и персонализирани здравни грижи (PHC), които ще доведат до значима промяна в терапевтичните парадигми на редица социално значими заболявания.

От десетилетия учените прогнозират, че един ден геномните изследвания ще преобразят процеса на създаване на медикаменти, както и грижата за пациентите. Преди около 1 година в Кеймбридж AstraZeneca обяви мащабна геномна интегрирана инициатива, която ще доведе до значими промени в разработването на нови медикаменти чрез технологичния напредък на следващо поколение геномно секвениране.

Екипът ни в България прегръща с готовност новостите, които компанията майка ни предлага, и с постоянство и посвещение ги реализираме тук в името на по-доброто лечение на българските пациенти.

№ 10 - Bayer

Екатерина Карпузова, търговски директор "Фармацевтични продукти", "Байер България"

Изминалата година бе изпълнена с динамика и интересни събития. Бизнес представянето на отдел "Фармацевтични продукти" на "Байер България" съответства на развитието на целия фармацевтичен сектор в България. Възможностите за растеж са налице, макар и в много ясно установени граници. Към момента имаме над 120 регистрирани лекарствени продукта в областта на кардиологията, онкологията, хематологията, неврологията, офталмологията и женското здраве. През изминалата годината се подготвяхме за представяне и на два нови лекарствени продукта на българския пазар през 2017-а в сферата на онкологията и хематологията. Научноизследователската и развойната дейност е ключов елемент от представянето ни в България.

Направлението "Фармацевтични продукти" в Bayer в глобален мащаб инвестира близо една пета от приходите си от продажби в тази посока. В регионален мащаб България е лидер сред всички държави от Централна и Източна Европа по отношение на клиничните изпитвания на нови индикации и молекули.

Регулаторната и законодателната рамка претърпя интересни допълнения през 2016 г. Изминалата година бе първата с нов механизъм на оценка на здравни технологии, т.е. всяка нова молекула преминава специална процедура за клинична и фармакоикономическа оценка като необходимо предварително условие за включването й в Позитивния лекарствен списък. След приключването на втория етап на договаряне между производител и държавна институция съответният лекарствен продукт получава определено ниво на реимбурсация в помощ на пациента. Този процес, от една страна, е много прозрачен и ясен, но, от друга страна, доведе до забавяне на включване на нови продукти в Позитивния лекарствен списък. Това се отрази и на времевите рамки на по-широкото представяне на лекарствените продукти на редица производители, включително и на Bayer. За момента не сме взели решение да изтеглим продукт от пазара вследствие на законовите промени през последните няколко години. Надяваме се да стъпим на база добро сътрудничество и отговорен диалог с държавните институции в България. Вярваме, че това е най-добрият път за предоставяне на нови лекарствени продукти с гъвкави схеми на достъп, които да бъдат в помощ на всички страни в здравеопазването и да бъдат съобразени с българската реалност.

Предложените промени от 2016 г. в Закона за лекарствата засягат основни теми от българското здравеопазване. Същевременно за постигане на дълготрайни, устойчиви и ефективни промени е необходимо изработване на цялостна стратегия за съвременно здравеопазване, която да може да бъде следвана от всяко следващо правителство и парламент без промяна при всякакви политически трансформации. Един холистичен подход би обхванал цялостното финансиране на системата, както и осигуряването на прозрачност чрез електронно здравеопазване, свързващо всички действащи звена (болници, аптеки и др.). Необходимо е проследяване на разходването на средства и в лекарствената, и в болничната сфера, за постигане на по-висока ефективност в използването на публичните финанси. Следващ важен елемент е подобряването на достъпа до иновативни лекарства на българския пациент, което може да бъде постигнато посредством регламентирани споразумения между здравните институции и производителите на лекарствени продукти по един разумен и гъвкав начин. Тези механизми са широко използвани в цяла Европа и ние сме убедени, че по пътя на партньорството България би могла да осигури по-добър достъп до иновативни терапии в разумни и предвидими граници. Генеричните медикаменти категорично имат своето място на пазара и трябва да се намери баланс между оригинални и генерични лекарствени продукти. Пестенето на средства като самоцел е краткосрочна и недалновидна стъпка. Обществените разходи за лекарствени продукти и здравеопазване са първостепенна държавна инвестиция в едно по-здраво и социално ориентирано общество.

На глобално ниво годината за направлението "Фармацевтични продукти" на Bayer бе интензивна и вълнуваща. Водещите продукти са в сферата на кардиологията, офталмологията и онкологията, като фирмата отбелязва ръст от 8.7% през 2016 спрямо предходния период. Разходите на "Фармацевтични продукти" за научноизследователска и развойна дейност достигат 2.7 млрд. евро, което представлява ръст от около 11% на годишна база. Новите продукти в развитие са в трите гореспоменати терапевтични области. Гледаме оптимистично на развитието на българския фармацевтичен пазар. Вярваме твърдо, че сериозните затруднения като липса на животоспасяващи медикаменти, някои от които за хронични заболявания, могат да бъдат овладени при съвместна работа между правителство и фармацевтична индустрия. Сътрудничеството е единственият ключ към модернизирането на здравната система. Само три държави в Европейския съюз, сред които е и България, имат пълна стойност на ДДС за лекарствени продукти, което оскъпява лекарствата средно с около 17% общо. При въвеждане на гъвкави механизми за преговори с НЗОК би могло да се осигури по-безпрепятствено навлизане на лекарствени продукти със значителна добавена клинична стойност в редица терапевтични области. За да направим всичко това възможно за пациента, трябва да си подадем ръка, да се доверим един на друг и да погледнем напред дългосрочно.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал