1989 - Краят на системата
Специално издание на "Капитал" и Полския институт, което прави ретроспекция на случилото се в годината на падането на комунизма в Централна и Източна Европа
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През тази година се навършват 25 години откакто държавите от Централна и Източна Европа се освободиха от комунистическия режим. Годишнината от събитията през 1989 г. ще бъде отбелязана във всяка една от държавите с различни прояви и събития. "Капитал", съвместно с Полския институт, издаде специално издание, което прави ретроспекция на случилото се през 1989 г. в региона. В изданието ви представяме кратък обзор на събитията отпреди 25 години, припомняме си основните участници в демократичните промени, по-важни дати и запечатаните от обективите събития.
Да хвърлим поглед четвърт век назад
Със сигурност в средата на 80-те години никой не вярваше, че комунистическият режим може да умре. Най-големите надежди бяха свързани с реформата на комунистическата партия, която да доведе до социализъм "с човешко лице". Сега, когато разлистваме паралелните събития в Източна Европа през 1989 г., които са се случвали, докато в България се организираха клубове за гласност и преустройство, докато течеше смяна на имената на турците, докато малцината от "Екогласност" биваха натоварени на микробуси или хилядите внасяха петиция в Народното събрание против каскадите "Рила" и "Места", разбираме, че една гигантска обществена енергия е клокочела в целия съветски блок, докато е търсила от различни места проход да се освободи. Разбираме, че комунистическата цензура е филтрирала много внимателно новините за промените, които са се случвали в социалистическите страни, за да не предизвика реакции и в България.
Потиснатата гражданска енергия обаче се натрупваше и налягането в държавата ставаше все по-голямо. Накрая ръждясалият котел на комунизма не издържа и промените се случиха и в България. Да, те започнаха като дворцов преврат в рамките на БКП, но народното недоволство не можеше да се удържи и против волята си комунистите отстъпиха от чл. 1 на конституцията. След това бяха принудени да обявят демократични избори. Видно от събитията в този сборник, навсякъде са текли успоредни процеси на стихийна съпротива срещу комунистическите режими - некоординирани, независими един от друг - просто крайно нужни. Дали краят на системата е дошъл, защото гражданското общество се е надигнало, или защото икономиката на социализма е била пред тотален крах, е важно за историците, но не и за крайния резултат. Това, което наистина има значение, е, че един нечовешки режим беше свален.Четвърт век е достатъчно дълго време, за да се осмисли какво се е случило с държавите от бившия съветски блок и крайно недостатъчно за историята на народите от Източна Европа. Но винаги е полезно да се отправи поглед назад, защото паметта често ни играе интересен номер. В съучастие с времето тя заглажда острите ръбове в миналите събития. Хвърля сянка върху кошмарите и светлина върху добрите моменти. Така след няколко години миналото не ни изглежда кой знае колко лошо. И ако не си спомняме кошмарите и какво е довело до тях, можем да ги изживеем наново.
Йово Николов, редактор във в. "Капитал"
Десетилетието преди
В края на седемдесетте години нямаше никакви признаци, че на съветския блок му остават не повече от десет години живот. Дори през декември 1979 г., уверен в имперската си мощ, Кремъл изпрати войски в Афганистан.
В Полша от 1976 г. все по-активно действаше демократичната опозиция – нелегална, формулираща главните цели пред обществото (Полско споразумение за независимост), и явна, организираща обществените среди и движения (Комитет за самозащита на работниците КОР, Движение за защита правата на човека и гражданина). Към края на седемдесетте бяха определени основните програми за действие за демокрация и независимост.
Когато през юни 1979 г. папа Йоан Павел ІІ пристигна на поклонническо посещение в Полша, го посрещнаха милиони, които бяха открили, че могат да се самоорганизират без комунистическата власт. Думите на папата във Варшава "Нека слезе Твоят дух и промени земята! Тази земя!" бяха приети не като призив, а като предсказание.
По това време бяха съкрушени надеждите на чехословашките интелектуалци Чехословакия да признае заключителния документ от Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. Лидерът на комунистическата партия Густав Хусак не беше склонен на никакъв диалог.
Най-видните опозиционери, подписали знаменития документ Харта 77, както и дейците на Комитета за защита на несправедливо преследваните (ВОНС) бяха осъдени на различни срокове затвор (например драматургът Хавел) или принудени да емигрират.
В Румъния комунистическо-националистическият режим навлезе в етапа на засилени репресии. Апаратът за сигурност достигна чудовищни размери, култът към водача на партията и държавата Николае Чаушеску процъфтяваше. Бунтуващите се биваха принудително вкарвани в лудница или гонени от страната. През 1979 г. бяха арестувани и вкарани за години в затвора основателите на Свободния профсъюз на хората на труда в Румъния (СЛОМР).
В Унгария недоволството на интелектуалните кръгове от политиката на властите придоби организирана форма – правеха се жестове на солидарност с Харта 77, осъществяваха се контакти с Комитета за самозащита на работниците, създаваше се независимо издателско движение. Недвусмислено опозиционен характер имаше основаният през 1979 г. Фонд за помощ на бедните (СЕТА).
В България най-важното опозиционно действие по това време стана българската Харта 77. Този и други актове на протест бяха посрещнати с безогледни насрещни действия от страна на службите за сигурност, които допускаха дори тайни убийства.
Специфичното в действията на опозиционните среди в ГДР беше тясната връзка с протестантските църкви, които предоставяха подслон на протестиращата младеж. Особена популярност получи мирното движение, стремящо се към въвеждане на цивилна военна служба, както и различни екологични инициативи.
През лятото на 1980 г., безсилни да се справят с нарастващата стачна вълна, полските комунисти започнаха преговори с водачите на работниците във Вибжеже и като резултат от тях приеха главния постулат: създаване на независимо профсъюзно движение. Родената през септември 1980 многомилионна "Солидарност" стана широко обществено движение, представляващо полските демократични стремежи. За няколкото месеца на легалното й действие (1980-1981) Полша вкуси свободата в мащаби, дотогава немислими и невъзможни в съветския блок.
Полските революции от самото начало бяха придружени със заплахи от страна на съветската власт. През декември 1980 г. вследствие решителните дипломатически действия на САЩ беше отменена заповедта за интервенция. През март 1981 г., когато "Солидарност" беше в състояние напълно да парализира цялата страна с генерална стачка, Съветите пак заплашиха с военна намеса. Но в началото на декември, когато генерал Войчех Ярузелски беше на крачка от разправата със "Солидарност", Кремъл отказа военни гаранции в случай че "вътрешните" действия се окажат неуспешни.
Въвеждането на 13 декември 1981 г. на военно положение, интернирането на хиляди дейци на опозицията, замразяването на процеса на демократични промени разкри слабостта на комунистите, които можеха да си служат единствено с насилие над обществото. "Солидарност" беше делегализирана, обаче в конспиративните й структури влязоха хиляди хора. Демократичните западни общества подкрепяха това независимо нелегално движение. Водачът на "Солидарност" Лех Валенса, лауреат на Нобеловата награда за мир през 1983 г., беше смятан за твърд и последователен изразител на полските стремежи. В отговор на заплахата за строя в лицето на "Солидарност" страните от съветския блок изостриха вътрешната си политика и брутално се разправяха с опозицията. От средата на осемдесетте години от Москва започнаха да идват сигнали за размразяване.
След амнистията през септември 1986 г. полските власти спряха арестите по политически причини. "Солидарност" започна да възстановява легалните си структури. Стачката през пролетта и лятото на 1988 г. даде на властта да разбере, че социалната и икономическата стагнация заплашват устоите на системата. Комунистите започнаха да проявяват готовност за диалог. Промените в СССР (перестройката и гласността) насърчаваха тази готовност, макар че те не бяха признати от властите в ГДР, бяха критикувани от Чаушеску и доста резервирано приети в България.
Полската опозиция, организираща се от декември 1988 г. в Граждански комитет към председателя на НСПС "Солидарност" Лех Валенса начело с Тадеуш Мазовецки и Бронислав Геремек реши да започне принципни разговори с реформаторското крило в ПОРП и по този начин да му окаже предпазлива подкрепа. С посредничеството на католическата църква беше започната подготовката за свикване на Кръгла маса. От страна на властта привърженици на диалога се оказаха двама души, отговорни за по-раншните атаки срещу обществото – генералите Войчех Ярузелски и Чеслав Кишчак (министър на вътрешните работи).
В другите страни също настъпваха промени. В края на 1987 г. Густав Хусак подаде оставка от най-важния пост на чехословашката партия; страната закипя, множаха се независими прояви и протестни акции, но системата продължаваше с репресиите. В Унгария започнаха дискусии как да се излезе от икономическата стагнация; когато през май 1988 г. подаде оставка партийният лидер Янош Кадар, беше сложено началото на реформи в посока на свободния пазар, които отвориха страната за западните инвеститори.
1988 г. завърши в доминираната от комунизма част на Европа с усещането, че системата все пак е отслабена.
Бартош Калиски
16 коментара
"Краят на системата" или все пак 'система без край'?
Стига с тия ретроспекции...знаем какво се случи след 1989,нека да се кажат ясно грешките и да се посочат виновните за тези грешки!Живеем в отчайваща обстановка,ежедневни грубости,корупция и измами дебнещи ни зад всеки ъгъл.Емиграцията е рекордна и макар в чужбина да сме 100-пъти повече дискриминирани,мой приятел предпочита да е в чужбина защото по негово обяснение там има правила,а в България не.
До коментар [#2] от "mi6ail1234":
Не, по моя оценка, изобщо не знаем (масата български народ) какво е станало в периода 1989-1991г. Също масата български народ си няма на идея какво е ставало 1945-1989г. Кой точно е бил Андрей Луканов, какви дейности е извършал. Кой е бил Милко Балев, с какво се е занимавал, как е преминавал един негов ден. Какви са били професионалните му задължения, какви проблеми е решавал и с какви способи.
И много, много други въпроси от същия калибър. Българина (масата) няма грам политическа култура, изобщо си няма представа по какъв начин бива манипулиран и как 10 човека в една стая могат да задвижат механизъм, който да подреди последните 25г. по начина, който протекоха.
Именно, защото българина няма политическа култура, трябва постоянно да говорим за тези неща, докато тя се изгради. Не да замитаме нещата, които са ни неудобни, под килима. Тези неща е трябвало да се случат през 90те години, но биват инхибирани. Ако отново абдикираме от тежкия разговор, рискуваме единственото поколение, което може да оправи нещата (родените около 90та) да не познава историята и да са обречени да я повторят.
Много хубава инициатива. Важно е и обаче да се знае, кои хора се възползваха от краха на този "нечовешки" режим. И червени, и сини зад маската на "гражданското" унищожиха много. Важно и да се знае според мен, кои от сегашните политолози, демократи са имали принадлежност към БКП. Не им пречи, разбира се, бащите има да са били я шефове на ловни резервати, я висши ченгета, я аспиранти в Москва, но те да се изживяват като първи демократи и да приватизират с хартийки, като впоследствие да коментират колко е позитивна граждаската енергия и колко строят, от който произлизат, но не признават, е лош. Някои "демократи" оглавиха НПО-та, други имат вестници, трети, особено дебели, бързо забравиха от къде тръгнаха и на кого навремето целуваха обувките. Както имаше социализъм, така има и псевдодемокрация.
До коментар [#3] от "x3m":
Луканов умира 1996, Живков умира 1998, Балев умира 2002.
[quote#3:"x3m"]Кой е бил ХХХХХ, с какво се е занимавал, как е преминавал един негов ден. Какви са били професионалните му задължения, какви проблеми е решавал и с какви способи. [/quote]
Който и да е бил, вече не е. Стига толкова. Let it go. Давай да гледаме напред и да преценим от ДНЕС нататък как да сме ПО–ДОбРЕ.
[quote#3:"x3m"]. Българина (масата) няма грам политическа култура[/quote]
Това е голям проблем, ама не трябва да гледаме назад. СТИГА толкова. Нека да бъде образован българина в политическата култура на демокрацията.
[quote#3:"x3m"]как 10 човека в една стая могат да задвижат механизъм, който да подреди последните 25г. по начина, който протекоха. [/quote]
Тея 10 човека са или умрели или на 85. Майната му, каквото било - било. Давай да оправяме днес и утре.
[quote#3:"x3m"]да не познава историята и да са обречени да я повторят.[/quote]
Историята учи само и единствено, че хората НЕ се учат от историята.
Хайде да оправим днес и утре.
Егати ... като четеш подробната хронология на събитията в България от това време излиза, че нищо не се е променило в методите на бсп, а наивния народ още им се връзва. На единия ден протест - на следващия контрапротест в защита на правителството. След това студентите правят жива верига около университета, после пък бнт излъчва пропаганден клип в защита на правителството. Единствената разлика е че сега ролята на комунистическата телевизия не я игра бнт а ТВ7
До коментар [#5] от "realismisthename":
ако хората не знаят до какво водят левите политики, поради липса на образованост, могат да залитнат пак натам. Познавам доста такива хора.
[quote#5:"realismisthename"]
Който и да е бил, вече не е. Стига толкова. Let it go.[/quote]
Абсолютно вярно. Ако си вторачен в миналото, няма как да мръднеш и на йота в друга посока. За тези, които помним - да не допуснем да се повтори. За тези, които не са били родени - има си учебници по история и литература. Политиката не е статистика, че на всека годишнина да правим анализ кой кого. Всеки е направил своя избор .За него си носи отговорността.
Годините след падането на съветския режим и освобождението на нашите народи от ссср окупация, показват колко по-вреден е сталинизма от хитлеризма.
И колко по-трудно се възстановява/изгражда демокрация след тази материална и по-важно - МОРАЛНА пустош.
Помня какво се случи.
Но най-добре помня какво стана през януари 1997-ма.
Ей така се прави!!!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.