Новата власт в Северна Македония ще играе изчакващо срещу България

"Да направим Македония отново горда"

"Да накараме страната отново да се гордее" беше лайтмотивът на предизборната кампания на ВМРО-ДПМНЕ. Партията отказва да използва конституционното име на страната "Северна Македония", което тя официално има след Преспанското споразумение с Гърция. Вместо това по време на кампанията тя почти изцяло използваше името Македония (нещо, което по време на кампанията правеше и СДСМ, за да печели подкрепа).

Мицкоски твърди, че "членството в ЕС ще бъде във фокуса на бъдещото правителство на ВМРО-ДПМНЕ, но по различен начин". "Няма да коленичим и да бъдем подлизурковци и слуги. Няма да продадем националните си интереси и няма да ограбваме Македония с едната ръка, а с другата да размахваме европейското знаме. Тук сме готови да дискутираме с всички, на равноправна основа, с аргументирани мнения и позиции за истинско европейско бъдеще за Македония и за утвърждаване на истинските европейски ценности, на чиято основа се крепи самият ЕС", казва Мицкоски.

Макар че ЕС очаква страната да продължи с ключовите реформи и да изпълни условията за започване на преговори за присъединяване, включително конституционните промени и включването на българското малцинство в конституцията, ВМРО-ДПМНЕ не е разкрила напълно плановете си за следващите стъпки.

На при положение че потенциалните партньори в управлението като албанската коалиция ВЛЕН приоритизират получаването на подкрепа за приемането на конституционни промени, които да ускорят европейския път на страната, ВМРО-ДПМНЕ е изправена пред ограничения в преговорите за съставяне на правителство. ВЛЕН и нейният лидер Арбен Таравари настояват промените да бъдат приети за шест месеца. Което означава, че обратното броене за Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ ще започне скоро.

Изпадане в немилост

Макар че социалдемократите бяха инициатори на двете споразумения, които насочиха Северна Македония към интеграция с ЕС след кандидатурата й през 2005 г., те не успяха да стигнат до преговори с ЕС.

ВМРО-ДПМНЕ се завръща на власт много по-силна отпреди и с ръководство, което е почти изчистено от проблемното си минало Източник: Reuters

Споразумението за приятелство с България през 2017 г. беше последвано от Преспанското споразумение с Гърция година по-късно, което изглеждаше, че проправя пътя на страната към ЕС. През 2019 г. обаче настъпи катастрофа, когато Франция блокира започването на преговорите с Албания и Северна Македония, под претекст че сегашният процес на разширяване на ЕС не работи и двете балкански държави не са изпълнили критериите за присъединяване.

Година по-късно, след въвеждането на нова методология за преговори, България изрази загриженост относно напредъка на Северна Македония и особено относно прилагането на Споразумението за приятелство и историческите спорове, които то се опитва да разреши.

През следващите две години забележките на България прераснаха във "френското предложение", което предлага изход за Северна Македония, но с условието да се промени конституцията й, като в нея се включи българското малцинство. Въпреки ангажимента на ръководеното от СДСМ правителство да приеме конституционните изменения това не стана, тъй като то не успя да осигури необходимото мнозинство от две трети в парламента.

В този процес партията загуби и своя лидер Зоран Заев, който вдъхнови споразуменията с България и Гърция. Бившият премиер подаде оставка след лошото представяне на партията на местните избори през 2021 г., което беше и първият предупредителен знак, който гражданите на Северна Македония отправиха към СДСМ.

Под ръководството на новия партиен лидер и премиер Димитър Ковачевски през следващите години висши представители на СДСМ бяха замесени в множество корупционни скандали, като например вкарването в затвора на двама от генералните секретари на правителството, както и на бившия заместник на Заев Кочо Ангюшев, включен в черния списък на Държавния департамент на САЩ заради участието му в "значителна корупция".

Видим беше и дисбалансът в предишната управляваща коалиция между СДСМ и ДСИ, като първата партия правеше твърде много отстъпки на втората, за да запази властта. На свой ред това сериозно накърни интегритета на управлението и интересите на голяма част от населението, което накара мнозина да загубят вяра в своите политически лидери.

В съчетание с почти невъзможната мисия за започване на преговори с ЕС времето минаваше и недоволството от правителството на СДСМ нарастваше. И така се стигна до катастрофалното поражение сега.

Пътят напред (или назад)

Ситуацията за ВМРО-ДПМНЕ беше мрачна през 2015 г., когато избухна скандалът с подслушването. През следващите години по-голямата част от ръководството на партията беше съдено и разследвано за участие в редица корупционни скандали, като станалият печално известен бивш премиер Никола Груевски избяга в Унгария и получи убежище, след като беше осъден на две години затвор.

Почти десетилетие по-късно партията се завръща на власт много по-силна отпреди и с ръководство, което е почти изчистено от проблемното си минало. Първите признаци за това какво предстои за външната политика се видяха още в началото на управлението на новия президент Гордана Силяновска-Давкова. В речта си при встъпването в длъжност тя отказа да използва конституционното име на страната, а вместо това използва само "Македония", което накара гръцката посланичка София Филипиду да напусне церемонията в знак на протест.

Гръцкото министерство на външните работи заяви, че действията на новия президент нарушават двустранното споразумение и застрашават отношенията с Гърция и перспективите за присъединяване на страната към ЕС. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис също реагира остро. "Провокативният избор на новия президент на Северна Македония да наруши официалния текст на клетвата и да нарече страната с друго име е незаконна и недопустима инициатива. Акт, който нарушава Преспанското споразумение и самата конституция на нейната страна. Но също така и подкопава бъдещето на страната, както вече заявиха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел", написа Мицотакис в платформата X.

Предстои да разберем дали подобни политически действия са грешки в началото на новия мандат на ВМРО-ДПМНЕ, или са пресметнати маневри.

Игра на търпение

Запитан за следващите стъпки по конституционните промени и отказа на България да направи компромис, Мицкоски заяви, че ако България се придържа към позицията си, ВМРО-ДПМНЕ ще даде приоритет на вътрешните въпроси и ще изчака ново правителство в София. "За първи път двустранно споразумение е част от преговорната рамка (с ЕС). Такова нещо не съществува в нито един друг случай. Съществуват международни критерии, които определят какво са добросъседските отношения. Тук става въпрос за двустранно споразумение между две държави. Покажете ми друг такъв пример. Такъв няма. Той не съществува. Готов съм да отида и да аргументирам позициите си навсякъде по света", заяви Мицкоски пред местни медии.

По отношение на възможното решение лидерът на ВМРО-ДПМНЕ казва, че "няма нищо лошо в това да има още един анекс към споразумението за приятелство с България". "Ние вече имаме един (анекс). В предложеното приложение следва да изясним какви принципи представляваме и какво искаме да постигнем по време на преговорите. В този му вид (на споразумението - бел. ред.) обаче нямаме намерение да го подкрепим", посочи той.

• Каква трябва да е политиката на България спрямо съседите през 2023 г.

Което подсказва, че ВМРО-ДПМНЕ, изглежда, има желание да прави това, което правеше и преди - да играе играта на изчакване, както по времето на Груевски в споровете с Гърция и България. "Не вярвам, че ВМРО-ДПМНЕ има ясна представа какво да прави с конституционните промени и европейската интеграция. Или поне не я съобщават ясно на обществото. Усложнения по този проблем със сигурност ще възникнат по време на коалиционните преговори с ВЛЕН", казва пред "Капитал" Димитър Николовски, изследовател и изпълнителен директор на базирания в Скопие мозъчен тръст "Евротинк".

Николовски все пак очаква, че конституционните изменения ще бъдат включени в коалиционното споразумение и ще бъдат приети в рамките на година след изборите. "Това ще последва осъзнаването, че промяната на съществуващата рамка за преговори с ЕС е невъзможна", добавя той.

Според Атанас Величков, журналист от Скопие и редактор в изданието "Трибуна", искреният интерес на ВМРО-ДПМНЕ за решаване на проблемите с България е под въпрос. В исторически план, твърди той, обвиняването на България винаги е пречело на пътя на Македония към европеизация. "Както и преди, България и българите, не само в Република Северна Македония, но и изобщо, са били удобното оправдание за нежеланието или неспособността на македонския политически елит да започне действителната европеизация на страната. Що се отнася до виновника за това, няма разлика между ВМРО-ДПМНЕ и определени кръгове, свързани със СДСМ", казва Величков пред "Капитал".

Макар да очаква смекчаване на тона от страна на ВМРО-ДПМНЕ, той не предвижда съществени действия за решаването въпроса. "Мицкоски знае, че ще удари на камък, както се случи преди това със служебния вътрешен министър Панче Тошковски, когато той се срещна с гръцкия посланик, за да договорят промени за документите за самоличност с новото име на страната. Но въпреки това Мицкоски запазва този надменен тон към България. Това ще се промени само когато той усети, че никой в България не отговаря на неговия популизъм и евтин политически театър", заключава Величков.

* Боян Стойковски е базиран в Скопие журналист на свободна практика, който отразява външната политика и европейските въпроси. Работи по теми като човешките права и следвоенните общества в страните от Западните Балкани. Текстът е специално за "Капитал".