Жаждата за власт на Си Цзинпин вреди на китайската икономика
Дори да изолира премиера си, нов икономически план няма да сложи край на дефлацията
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Докато политическата система в Китай става все по-затворена, официалните публични събития са един от малкото прозорци, показващи процеса на взимане на решения. Най-важното такова годишно събиране - това на формално подпечатващия решенията парламент - се проведе в Пекин. За седмица то ще бъде посетено от висшите лидери и хиляди делегати. Засега сигналите не са обнадеждаващи. Те сочат, че Китай не разполага със солиден план за справяне със спада на икономиката си и че част от целите му са нереалистични. А властта се концентрира още повече в ръцете на президента Си Цзинпин.
Да започнем с икономиката. В реч пред събранието министър-председателят на Китай Ли Цян представи цел за ръст на БВП с около 5% през 2024 г. Той изложи и дългосрочен план под мотото "Нови производствени сили", който набляга на преминаването от раздут имотен сектор, финансирани с дългове инвестиции и базово производство към високо производителни отрасли като зелена енергия, изкуствен интелект и цифрови услуги. Управляващите в Китай смятат, че са били достатъчно строги по отношение на имотната криза, дисциплинирани в отговора си на икономическото забавяне, както и че имат последователна визия.
Сблъсък с реалността
Но при по-внимателен поглед картината се разпада. Целта надхвърля средните прогнози на икономистите за растеж от 4.6%. За да я постигне, Китай ще се нуждае от повече стимули. Въпреки това целта за фискален дефицит 3% за 2024 г., който ще бъде допълнен от емитиране на дългосрочни облигации и други извънбюджетни средства, е твърде малка. Ли също така де факто постави таван на инфлацията 3%, каквато беше практиката досега. За разлика от преди обаче, сега Китай е изправен пред дефлационна криза - през януари потребителските цени паднаха с 0.8% на годишна база. Преди Китай си поставяше цели и ги надхвърляше. Сега неговите цели са полуоткъснати от реалността.
За да вдъхне нов живот на икономиката си, Китай трябва да впрегне частния сектор. Частните инвестиции в страната представляват половината от общите, но през 2023 г. са намалели с 0.4%, главно заради спада при имотите. Предвид нестабилните си регулации и параноята на държавата, правителството няма лесен начин да възстанови доверието сред посърналите предприемачи. Мултинационалните инвестиции са на 30-годишно дъно. Инвеститорите са толкова разочаровани, че отстъпката в оценката на китайските акции в сравнение с американските достигна 54%.
Концентриране на властта
На фона на тези проблеми политическата хореография загатва, че Си е все по-малко склонен да споделя властта дори с лично подбраните си подчинени. В речта си Ли споменаваше шефа си по-често, отколкото предишни премиери са го правили. А в разрез с традицията, датираща от 80-те години на миналия век, на Ли няма да му бъде позволено да проведе пресконференция в конгреса. Това щеше да бъде единствената възможност за обикновените хора да чуят толкова високопоставен политик да отговаря на въпроси. Сега дори този малък жест на прозрачност го няма. В същото време технократите са изтикани в ъгъла, а нелицеприятните данни се премълчават. Колкото по-неубедителна става икономическата стратегия на Китай, толкова повече Си затяга контрола.
Въпреки че срещата е вътрешнополитическа, тя може да повлияе на отношенията на Китай с Америка. В условията на толкова несигурна надпревара за Белия дом китайските управници се опитват да не разпалват противоречия. В речта си Ли спомена "мирното развитие" на отношенията с Тайван и омаловажи износа като двигател на растежа, вероятно за да не провокира протекционистите в чужбина.
Въпреки това много знаци показаха, че китайският режим се позиционира за дългосрочна студена война. Разходите за отбрана ще се повишат със 7% тази година, надхвърляйки повечето прогнози за ръст на номиналния БВП. Разходите на централното правителство за наука се увеличават. В началото на срещата Китай подписа ново споразумение за отбрана с Малдивите, което повиши напрежението в Индийския океан. Китайската политика е по-непрозрачна от всякога, но истинското послание е недвусмислено: икономиката разочарова, властта се консолидира, а Си непоколебимо се фокусира върху надпреварата с Америка.
От "Капитал"
Американският бизнес се опитва да подобри връзките с Китай
В сряда президентът на Китай Си Цзинпин се срещна с главни изпълнителни директори от САЩ, сред които Еван Грийнбърг от Chubb и Кристиано Амон от Qualcomm, докато американските бизнес лидери се опитваха да заздравят връзките, разклатени от геополитическото и търговското напрежение между двете най-големи икономики в света. Срещата се провежда в момент, в който сред търговските партньори на Китай нараства загрижеността, че Пекин инвестира много в производството, за да преодолее дълбокото забавяне на имотния пазар, което води до свръхпредлагане и потенциален дъмпинг на международните пазари. Държавната информационна агенция "Синхуа" съобщи, че срещата се е състояла в Голямата зала на народа в Пекин и е включвала фотосесия с ръководителите, сред които според официалния пекински телевизионен оператор CCTV са били и председателят на Bloomberg Марк Карни и Радж Субраманиам от FedEx. Телевизията съобщи също, че основателят на Blackstone се е присъединил към срещата, без да назовава името му. Стивън Шварцман от Blackstone е в Пекин на посещение.Ръководителите на компаниите бяха в столицата тази седмица, за да присъстват на Китайския форум за развитие - водещата годишна бизнес конференция в Пекин. Си се срещна с американски бизнес лидери през ноември по време на вечеря в рамките на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество в Сан Франциско, организирана от Американско-китайския бизнес съвет и Националния комитет за отношенията между САЩ и Китай. Ръководителите на двете организации, Крейг Алън и Стивън Орлинс, също участваха в срещата със Си в сряда. Запознати лица заявиха, че около 20 американски ръководители ще се срещнат със Си. Европейските главни изпълнителни директори, които също се бяха стекли в Пекин през уикенда за форума, не бяха поканени на срещата в сряда. Това се дължи на факта, че тя е организирана в отговор на събитието в Сан Франциско.
Отношенията между САЩ и Китай се стабилизираха отчасти, след като Си и президентът на САЩ Джо Байдън проведоха двустранни разговори в рамките на форума Apec. Но напрежението продължава да се покачва. САЩ обещаха да разследват дали внесените китайски електромобили представляват заплаха за сигурността, а Пекин блокира използването на iPhone на Apple и автомобили Tesla в правителствени офиси. Във вторник Пекин заведе дело в Световната търговска организация срещу американските субсидии за електрически превозни средства.
2024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
7 коментара
Тъй като единствената сериозна заплаха за хегемона и англосакс най-близкото му обкръжение от бивша метрополия и бившите ѝ доминиони е Китай, не изненадва, че в един от байрактарите на медийния неолиберализъл председателят Си по причина, че не може да бъде изкаран ЛБГТ или че бие жена си, се обвинява в смъртни политически грехове ... Разбра се, спрямо хегемона и спрямо хегемониалните му правила.
Естествено, нито на The Economist, нито на овчата му западна публика им пука, че става реч за правила на около 200-годишна държава, която се пробва да ги налага на 4000-годишна империя... Което само по себе си изглежда не само причудливо, а и напълно безплодно.
Успехът на Вашингтон да наложи своя катехизис в подведомствения му западен свят му е създал измамното впечатление, че той е универсална ценност. Ами не е, както се оказа, че не е ценност и съветският комунизъм, след чието рухване скрижалите му бяха забравени на мига.
Опитите да се натрапи US неолиберализма в разните му измерения в Китай е безплоден, нахален и също толкова причудлив, както, ако китайските другари се опитваха със съшия плам да насадят конфуцианството като светогледна система в САЩ. И би имало предимство, защото реднеците биха могли да се докоснат до хилядолетна култура...
Ами не се опитват - имперското може да разграничи реалността от желанията. Пък и времето работи за тях...
The Economist, като неолиберална медия, която трябва просто да елементаризира актуалните пропагандни директиви и да ги сведе в лесен за преглъщане вид до мозъчетата на западната си англоговоряща публика, нито има намерение да размишлява, нито да вкарва в размисъл у стадото. Тя просто свежда директиви!
В този смисъл не можем на искаме от пропагандната машина да се задълбочи, че в Китай още отпреди 35 г. на площад Тянънмън наченките на прояви на неолиберализма от западен тип бяха смазани със сила и кръв от идеологическата съставляваща на китайския тип комунистически капитализъм. И този неолиберален бурен се изкоренява изключително придирчиво на китайска почва.
Неолиберализмът, последната утеха на рухващия неоколониален тип западен капитализъм, датиран едва от 30-тина години, се сблъсква челно с почивашата в хилядолетията философия на конфуцианството, обогатена с идеологемите на Китайската комунистическа партия.
Има една стара българска поговорка (която "weiss", твърди, че е руска): В чужд манастир със свой устав не влизай...The Economist, бих добавил...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.