Радан Кънев: Има възможност да говорим за механизъм за подпомагане на въглищните ТЕЦ

Директивата за емисиите от промишлеността (целяща ограничаване на вредните емисии от промишлените инсталации и от най-големите животновъдни стопанства в Европа), по която аз съм водещият докладчик, да завърши процеса на три фази, като пак аз предупреждавам всичките си колеги, въвлечени в тези преговори, че ако не си свършим работата до Коледа, няма да успеем през другата година, защото има текстове, които ще разделят залата в предизборния период.

Естествено, Регламента за критичните суровини също трябва да бъде одобрен (той засяга опитите на ЕС за намаляване на зависимостта от вноса на суровини от изключителна важност от трети страни, по-специално от Китай).

Колкото до основния химически пакет, т. нар REACH регламент за химическите субстанции, Европейската комисия вече заяви, че няма да го внася за триалози, защото той изисква много тежък компромис между интересите на различни индустрии (включително производителите на етерични масла, сред които е и розовото масло) и държавите, който няма как да бъде постигнат в предизборен период.

Не съвсем в рамките на зеленото законодателство, но в същата комисия по околна среда в Европейския парламент, е т.нар. "Фарма пакет" (реформа на фармацевтичното законодателство). Там моята прогноза е, че няма да ни стигне времето, заради амбициозността на предложението. Знаем какви са интересите във фармацевтичната индустрия - от тези на пациента до фармацевтичните гиганти, болниците, аптеките, търговците на едро.

Ако има съгласие за една скромна програма до края на мандата, това ще е по-добрият вариант. Настоящата комисия прекали със законодателната си свръхактивност. Парламентът работеше нерядко с нездрав утопичен зелен ентусиазъм и според мен взе решения, които дългосрочно ще навредят на тези политики, а няма да им помогнат, защото вече има политически отпор на национално ниво в много и различни държави - богати, и бедни, северни и южни.

Вие настоявате за ново поколение механизми за капацитет за въглищата. Ще обясните ли защо те са важни за нашата енергийна сигурност?

Излизането от въглищните мощности и съответно забраната за механизми за капацитет за въглища след 2025 г. беше решено в периода 2017-2019-а година. Тогава навлезе и концепцията, че ще преминаваме към газ вместо въглища като преходно гориво. Това е пътят, който възприеха Испания, Гърция, Румъния, Германия. България обаче категорично отказва да планира прехода си. А той се случва стихийно и много опасно.

В един момент у нас се смяташе, че част от мощностите ще преминат на газ. Затова не е случайно, че Ахмед Доган купи ТЕЦ "Варна". Той очакваше именно този газов преход. Крайната нестабилност на газовия пазар, която започна дори преди войната през лятото на 2021 г. и естествено много се засили от 2022 г. насам и непредвидимостта, така наречената волатилност на газовите цени, обаче направиха производството на електричество от газ крайно несигурно и нерентабилно.

Успоредно с това нарастването на цените на CO2 емисиите, което трудно ще бъде спряно като пазарен процес, също засяга и газа, който отделя приблизително половината емисии на въглищата.

Всичко това означава, че пакетът за електроенергийния пазар, приет през 2018 г. не е адекватен за преход без газ. И тук бившият вече вицепрезидент по зелената сделка Франс Тимерманс (сега кандидат в парламентарните избори в Нидерландия) даде едно обещание - че държавите, които решат да извършват прехода без газ, ще имат повече време да работят с въглища, докато пазарът общо взето отпише въглищата и даде алтернативи като базова мощност. Тимерманс обаче нищо не направи по този въпрос. И в момента комисията има страшно малко време да реагира. Как ще бъде гарантирана енергийната сигурност на държави, които решат да осъществяват преход без дългосрочни газови договори с непредвидими цени? Много хора казват, че дългосрочни договори с Азербайджан, с Катар дават предвидимост на цените. Това не е вярно. Те имат и пазарна компонента, което, както се случва сега, може да повиши цените с над една трета. Така че тази несигурност може да бъде преодоляна, ако по-дълго време се осигурява възможност за намаляващи обеми работа на въглищните централи, които да гарантират стабилността на пазара, но не и добрата му цена.

Механизмът за капацитет е разрешение на държавата да субсидира с парите на данъкоплатеца твърде скъпата енергия от въглища. България е пропуснала сроковете затова и синдикатите искат нов механизъм. Към момента в преговорите за т.нар. Electricity market design, тоест регламента за електроенергийния пазар е отворена възможността отново да се говори за механизми за капацитет. Моето мнение е, че механизмите за капацитет трябва да бъдат от ново поколение под формата на именно такива договори, които спестяват на държавите риска, свързан с газовия преход.

Кой според вас е правилният енергиен микс за страната ни и има ли място за геотермалната енергия?

Не бих се наел да отговоря, защото не съм енергетик. Аз гледам политиките в енергетиката такива, каквито са и такива, каквито могат да бъдат. Това обаче не са технически решения. Неслучайно според европейското законодателство енергийния микс винаги е национално решение. Декарбонизацията също. Германците по причини, свързани с особености на тяхното обществено мнение, затварят ядрените си централи (което за всички останали е стратегическа глупост) и така увеличават производството на електричество и от газ, и от въглища. Франция, обратно, смята да поддържа огромен процент ядрена енергия в от микса си, включително инвестирайки милиарди в нови поколения ядрени реактори още на прототипно ниво.

В България огромна част и от общественото мнение, и от индустрията, и от енергийните експерти държат ядрената енергия да остане важна част от микса. Това, което мога да кажа, е - трябва да подхождаме политически изключително прагматично и да гледаме фактите в очите, не да си играем на "Левски" и ЦСКА.

Пускат се графики от ЕСО, които показват микса в студена нощ или в топъл ден. Естествено в едната преобладават въглищните мощности,в другата - слънчевите. Какво означава това? Че очевидно имаме нужда и от двете, защо пазарът търси слънцето, когато го има. И някак си не е изненада, че през нощта го няма. От друга страна, въглищата са безспорно нужни през нощта и в студения зимен период, но явно ще намаляват, защото пазарът ги търси само когато няма друго. Това е очевидния факт.

Въпросът е защо нямаме план за намаляване на въглищната генерация, като тя очевидно работи с намалени мощности. И от друга страна, естествено, този план не трябва да включва нейното пълно изчезване, защото явно на този етап все още е нужна.

Що се отнася до геотермалната енергия смятам, че България ще се окаже една от държавите, която първа си е адаптирала законодателството за третирането на енергията от земните недра като подземни богатства.

Геотермалната енергия съществува на много нива, на много дълбочини, има безкрайно много приложения. Надявам се в България бързо да бъдат осъществени проучвателни сондажи и да имаме някаква представа как стоят нещата в Северна България. Колкото до Южна България, ако съдим по наличието на топли минерални води, то очевидно е, че там има потенциал, но не е проучен. Тук ролята на минните, на нефтените, на газовите компании е огромна, защото те имат ноу хау, оборудването и човешкия фактор да извършват проучвателни сондажи.

Но към момента не може да твърдим, че геотермалната енергия може да е решение на електроенергийния пазар. Тя може да има роля в съхранението на енергия, да е свръхдиспечер, но в малки обеми. Ако за нещо геотермалната енергия изглежда, че може да има ключова роля, това е за модернизиране на отоплителните ни системи, защото тя е и напълно съвместим със съществуващите ТЕЦ-ове.

Правителството реши да започне реалното изпълнение на проекта за нови ядрени блокове в "Козлодуй". Това как променя посоката на енергийната трансформация?

Европейският съюз казва, че е национално решение дали се развива ядрена енергия. В България съществува огромен консенсус, че страната трябва да остане част от ядрения клуб и в бъдеще. От тази гледна точка стратегическото решение за изграждане на нови реактори от ново поколение с по-гъвкава система на управление, тоест които са по-добри за балансиране на една наситена с възобновяеми източници мрежа, е едно очевидно решение. Дали аз му симпатизирам или не, има много малко значение.

Съмнявам се обаче, че ще можем да изградим ядрените блокове толкова бързо, че да има ключово значение за енергийния преход. Енергийният преход се движи много бързо, по чисто технологични и пазарни причини поради естествените съображения за сигурност. Изграждането на АЕЦ е процес, който отнема повече време от планираното.

Ще Ви върна пак на въглищата. Имате ли информация как вървят преговорите по териториалните планове за справедлив преход за трите области и смятате ли, че може да бъде постигнат компромис до края на годината по тях? Европейската комисия няколко пъти заяви пред "Капитал", че иска да види конкретни срокове в тях, а под натиска на синдикатите, всъщност такива липсват.

Европейският парламент не е част от тези преговори. Но все пак нещата по-скоро изглеждат оптимистични, въпреки че нашите планове всъщност не отговарят на изискванията на регламента за справедлив преход. Изглежда Европейската комисия проявява голямо разбиране към вътрешнополитическите драми в България. Иска да види България дългосрочно стабилна и е готова да договаря гъвкавия решения.

Делът на въглищата така или иначе намалява непрекъснато защото, когато е възможно, пазарът сам се насища с други източници - купува всичката енергия от АЕЦ, купува всичката енергия от фотоволтаици, търси дългосрочни договори с възобновяеми източници.

И ако синдикатите, работещите в тези ТЕЦ-ове и мините, ако щете политическите популисти, които им ходят по главите, ако всички те оставят пазарният принцип да си свърши работата - има много ясни проучвания на пазара, които показват с какви проценти ще намалява дела на тази енергетика и тези проценти са по-бързи от всякакво правителствено планиране. Там някъде трябва да си стиснем ръцете и с Европейската комисия.

Според Вас България ще получи ли частично плащане по плана за възстановяване от второто плащане и ще успее ли да приеме останалата част от реформите до края на годината, така че всъщност да вземе цялото плащане? Защото ние вече сме закъснели с него.

Не мога да отговоря дали ще бъде допуснато частично плащане по причината, която казах, че не участвам пряко в тези процеси, но комисията изглежда благосклонна към това, че България намери формула за стабилност на управлението. По-скоро очаквам да успеем, с извинение за израза, да отметнем законодателството, за да получим цялото плащане. От това зависи стабилността на управлението.

Аз се притеснявам от друго - че започнахме вече трескаво да мислим за това законодателство именно като отмятане на квадратчета пред Европейската комисия, защото трябва да дойдат едни пари и на самия план за възстановяване, като на източник на едни пари. А тук става дума за много повече.

Първо парите в плана са под половината от тези, свързани с модернизацията на енергетиката и индустрията и, на които можем да разчитаме като безплатни средства. Има още много възможности, които са бруто повече, но те не се дават за усвояване. Те трябва да бъдат защитени с конкретни проекти - проект по проект, примерно чрез Модернизационния фонд, Социалния климатичен фонд, плановете за справедлив преход, за които говорим, бъдещият Фонд за декарбонизация. Всичко това трябва да бъде мислено като възможност да задвижи частната инвестиция, а не просто да се усвоят 5 лева или 5 милиона лева. Въпросът е тези пет лева колко частни пари ще завъртят след себе си?

Има го това мислене в премиера Денков. Виждам го много ясно, има го в министъра на икономиката Богданов, има го в министъра на енергетиката Радев. Но те стоят много самотни на фона на цялото държавно управление. Отчайващо ми е като гледам на какво ниво се води политическият дебат от парламентарните лидери Борисов и Пеевски, на какво ниво се води енергийния дебат примерно от Делян Добрев, който е председател на комисията по енергетика. А какъв потенциал за развитие има българската енергетика и индустрия и какви феноменални успехи постига примерно българската тежка индустрия през последните пет години. Въпреки това, че държавата с нищо не помага и нерядко пречи.