Планът "Маршал" за Украйна е с много неизвестни

Държавите донори са изправени пред нелеката задача да приемат, че Киев ще се нуждае от огромна финансова поддръжка, докато много от тях трябва да се справят със скочилата инфлация, собствената си задлъжнялост и забавения растеж. Същевременно те ще искат да получат гаранции от украинските власти, че средствата ще отидат по предназначение.

Колко са щетите

Инвазията на Русия е причинила над 97 млрд. долара преки щети на Украйна до 1 юни, но според доклад на Световната банка, украинското правителство и Европейската комисия (ЕК) от септември възстановяването на страната може да струва близо 350 млрд. долара. Аруп Банерджи, регионален директор на Световната банка за Източна Европа, обяснява, че констатациите в документа се основават на "много силна" международно приета методология и трябва да залегнат в основата на бъдещи конференции за реконструкция. Според него първоначалните оценки на Киев, че възстановяването на икономиката ще струва 750 млрд. долара, вероятно са екстраполации от щетите и икономическите загуби, но не е ясно каква точно методология е използвана, за да се стигне до тази сума. В доклада се казва, че Украйна също така е претърпяла загуби от 252 млрд. долара поради смущения в икономическите си потоци и производство, както и допълнителни разходи, свързани с войната, докато разселването на една трета от всички украинци се очаква да повиши нивото на бедност до 21% от само 2% преди войната.

Като цяло докладът изчислява, че нуждите за реконструкция на Украйна ще достигнат 349 млрд. долара към 1 юни, или около 1.6 пъти БВП на страната от 200 млрд. долара през 2021 г. От тази сума 105 млрд. долара ще са необходими в краткосрочен план за справяне със спешни приоритети, като възстановяването на хиляди повредени или разрушени училища и над 500 болници. Уточнява се, че всички числа са предварителни и вероятно ще нараснат с продължаването на войната.

Според Денис Шмигал докладът предлага първата цялостна оценка на щетите от инвазията върху Украйна и полага основите за финансиране на нейния план за възстановяване. Банерджи смята, че страната ще има нужда от външна подкрепа до 2023 г., освен ако няма някаква "наистина драстична промяна в хода на войната". Той посочва, че икономиката се справя малко по-добре от очакваното и прогнозираното свиване на БВП с 30-35% през 2022 г. е под първоначалните очаквания за 45%. Експертът предупреждава, че скоростта на възстановяването ще зависи до голяма степен от хода на военните действия и от способността на украинските публичен и частен сектор да усвоят финансирането.

Според доклад на Световната банка от септември възстановяването на страната може да струва близо 350 млрд. долара Източник: Reuters

Кой ще плати сметката

Въпросът е кога трябва да започне възстановяването. Европейските правителства не са склонни да насочват средства към реконструкцията на държава във война, ако има риск инвестициите в енергетиката, железопътната и друга инфраструктура да бъдат унищожени. "Целият въпрос за възстановяването е нещо, което може да започне едва след като има мир", заяви наскоро еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан. Докато украинците и международни финансови институции, като Световната банка и Европейската инвестиционна банка, са на мнение, че реконструкцията трябва да започне бързо за ключова инфраструктура в части на страната, които са най-малко изложени на войната.

По време на конференцията в Берлин се говори за нуждата от десетки милиарди долари за Украйна само за 2023 г., като ЕС обеща да отдели за догодина 38 млрд. долара. Но форумът нямаше за цел да стигне до конкретни решения - представители на Киев, ЕС, Г-20, Международния валутен фонд, Световна банка и международни организации търсеха отговори на въпроси как да се организира и финансира такъв огромен проект, какви структури са нужни, за да има прозрачност, и как да се спечели доверието на инвеститори. Ключови въпроси, сред които кой ще плати за реконструкцията и как ЕС и другите съюзници на Киев ще си поделят сметката, останаха без отговор.

Водеща роля очаквано ще имат САЩ и Европа, заедно с международни банки, последвани от частните инвестиции. Киев иска проектът за възстановяване да използва руски активи, които са замразени от Запада, включително 300 млрд. долара депозити на Руската централна банка. Това обаче няма да бъде лесно заради правни, финансови и политически пречки. Дори ако някои руски активи могат да бъдат конфискувани или използвани чрез преговори, за да се помогне на Украйна, това вероятно ще отнеме години.

Къде е Европа

Председателят на ЕК Урсула фон дел Лайен и германският канцлер Олаф Шолц смятат, че формата, която възстановяването на Украйна ще приеме, ще определи каква страна ще бъде в бъдеще - дали ще е правова държава със силни институции; ще има ли динамична и модерна икономика; ще бъде ли жизнена демокрация, която е част от Европа. Но двамата не дават подробности как ще изглежда планът "Маршал" на XXI в., освен че трябва да бъде изготвен заедно със страните от Г-7 и че финансовата прозрачност е основно условие.

На срещата в Берлин Зеленски заяви, че страната не е получила още "нито една стотинка" от план за бързо възстановяване на стойност 17 млрд. долара. Той донякъде е прав. Според председателя на ЕК Европа е предоставила около 19 млрд. долара финансова помощ на Украйна от началото на войната. До момента са изплатени само под 7 млрд. долара, по-голямата част от които са заеми, обясни говорител на Брюксел. За сравнение - 8.5 млрд. долара са грантове от САЩ, по данни на украинското финансово министерство. Помощта освен това идва бавно.

Същевременно изчисления на платформата Devex към 17 октомври показат, че от избухването на войната насам са поети ангажименти за над 100 млрд. долара, но малка част от тях са за хуманитарни нужди.

Неудобно за домакините в Берлин, но всъщност именно сдържаността на Германия е отчасти причина за бавния темп на европейската помощ за Украйна. "Европа я няма. Никой не иска да говори за това", коментира пред Politico Джейкъб Къркегард, старши сътрудник в German Marshall Fund. И това забавяне не остава незабелязано, пише Еuractiv. В свое изследване относно реконструкцията на Украйна German Marshall Fund твърди, че ЕК не трябва да бъде основната институция, която да е начело на възстановяването, тъй като "Брюксел няма нито необходимата политическа, нито нужната финансова тежест." Вместо това според доклада Г-7 трябва да води реконструкцията и първият координатор на програмата трябва да бъде американец. German Marshall Fund допълва, че ЕС може едва по-късно да поеме по-централна роля, докато Киев се придвижва към членство в съюза.

Друг сериозен проблем е прозрачността и контролът на изразходването в Украйна на такива огромни средства. Според експерти е необходим достатъчен административен капацитет за правилното разпределяне на помощите, както и мониторинг дали не се злоупотребява с тях. Шолц призовава властите в Киев да подобрят състоянието на върховенството на закона, отчетността и борбата с корупцията. В отговор Зеленски подчертава, че три четвърти от членовете на борда на съветниците на възстановителния фонд ще бъдат от страните донори. Въпросът е дали това ще успокои притесненията на Запада.