Какво не знаем за центровете за данни

Не всички центрове са с еднакъв размер, нито са пропорционални на населението или икономическия размер на държавата, в която се намират. Нидерландия например е втора по брой центрове в ЕС с 280, повечето от които са в Амстердам. Градът заедно с Лондон, Париж и Франкфурт се превърна в един от големите европейски центрове на този нововъзникващ сектор. Други градове, които се присъединяват към пазара, са Мадрид, Мюнхен и Милано, всички с повече от 50 центъра.

Въпреки че Европа все още не е в същата лига като Северна Америка (САЩ и Канада имат повече от 3000), няма съмнение, че центровете за данни са огромна част от бизнес модела на технологичния сектор. В САЩ пет от десетте най-големи инвестиционни тръстове в недвижими имоти имат центрове за данни в портфейлите си.

В Европа инвестициите в центрове за данни са се увеличили с 58% през 2021 г. според ReportLinker. Освен това данните на консултантите от DCP показват, че приходите от тези инсталации в Европа ще нараснат до 15 млрд. евро до 2024 г., с около 46% повече в сравнение с 2020 г.

Неустойчиво потребление на енергия

Центровете за данни изискват огромни количества енергия - от работата на системите до хладилното оборудване. С ускорения растеж на сектора през последните години някои изразяват загриженост относно въздействието на инсталациите върху околната среда, които са способни да консумират между 10 и 100 пъти повече енергия от търговска сграда с подобен размер. Според Международната агенция по енергетика (IEA) в края на 2019 г. центровете за данни са били отговорни за 1% от световното потребление на енергия. Тази цифра не отчита енергийното въздействие на криптовалутите, които също разчитат на сървъри и хардуер за съхранение на информация.

Проблемът е, че, както и с броя на центровете и тяхното местоположение, има много малко официални и актуални данни за потребяваната от тях енергия в Европа.

Липсата на прозрачност в сектора, която оставя малките и средните центрове извън радара на изследователите на ефективността, може да се дължи на страховете на бизнеса от затягане на екологичните разпоредби, което те виждат като бреме без печалба.

На ниво ЕС една от последните оценки за потреблението на енергия, публикувана в доклад на Европейската комисия през 2020 г., показва, че потреблението на енергия от центровете за данни е нараснало с около 42% между 2010 и 2018 г., което представлява 2.8% от енергийното търсене за региона. По отношение на въздействието върху околната среда, най-трудният за измерване маркер в сектора, проучването изчислява, че центровете за данни могат да произвеждат между 0.4% и 0.6% от всички емисии на парникови газове в ЕС.

Европейската зелена сделка

Въпреки че загрижеността сред европейските институции относно устойчивостта на центровете за данни нараства от години, едва през 2019 г. със стартирането на Европейския зелен договор бяха обсъдени нови регулации в сектора.

Платформите, които използват центрове за данни, вече са започнали да предприемат действия. През януари 2021 г. двадесет и пет компании - включително технологични гиганти като Amazon и Google, инициираха Пакта за климатично неутрални центрове за данни.

Доброволната инициатива на някои лобисти в ЕС не е нищо ново. Енергийната ефективност е повтаряща се тема в търговските стратегии на технологичните компании от известно време насам. Изследователският проект Natik, обявен от Microsoft след интензивна медийна кампания, наблюдава приложимостта на подводните центрове за данни, които технологичният гигант построи през 2018 г. в Северно море, край бреговете на Шотландия.

Причината - да се демонстрира, че тази инфраструктура, дори в пробна фаза, може да бъде решение на огромното потребление на енергия и въздействие върху околната среда.

В момента експоненциалният растеж на сектора все още изглежда трудно да се забави. Според проучване на ирландската енергийна компания Eirgrid центровете за данни ще представляват 30% от търсенето на енергия през 2028 г. В Дания, която се промотира като идеална дестинация за бизнес с центрове за данни, друго проучване на Датският съвет по изменение на климата показва, че центровете за данни ще консумират 17% от енергийното производство на страната през следващите десет години.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.