Порочният кръг на насилие между Израел и палестинците
Поредният кървав епизод от стария конфликт може да продължи още ден или седмица, като обикновено става по-лошо, преди да стане по-добре
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Израел заслужава да живее като свободна и сигурна нация. Нашите съседи заслужават същото." Туитът относно новата ескалация между Израел и палестинците на израелската актриса Гал Гадот, известна с ролята си в холивудския хит "Жената чудо", сигурно би бил възприет от тези, които не са свързани с конфликта, като проява на чисто човешко състрадание и призив срещу насилието. Но той предизвика вълна от онлайн недоволство и от двете страни в настоящия сблъсък. Палестинците я обвиниха, че дори не може да напише името на своите "съседи", както и че с този коментар слага знак на равенство между "агресор" и "жертва". Позицията на израелците разяснява пожелал анонимност жител на Тел Авив, с когото "Капитал" разговаря: "Мнозина очакваха някой, който е един от тях, да подкрепи по-категорично нашата страна".
Случката е показателна за измеренията на напрежението в израелско-палестинската конфронтация и как дори един туит може да има експлозивен заряд. Истинската ескалация обаче в момента се изразява в смъртоносната размяна на въздушни удари и ракетен обстрел между Израел и Ивицата Газа, продължаваща вече втора седмица. В сряда израелски източници от министерството на отбраната заявиха, че "операцията продължава с пълна сила". Поне 219 души, включително почти 100 жени и деца, са убити досега в Газа, като израелската армия твърди, че 150 са били терористи. От израелска страна жертвите са 12, сред които две деца, а изстреляните към Израел ракети са около 3750.
Премиерът Бенямин Нетаняху казва, че Израел се бори да възстанови спокойствието и да увеличи времето, през което ще се задържи всяко бъдещо примирие с "Хамас", която контролира Газа. Организацията като цяло или в някои случаи само нейното военно крило е смятана за терористична групировка от Израел, САЩ, ЕС, Великобритания и други световни сили. По въпроса с прекратяването на огъня Нетаняху подчертава, че "не стои със секундомер в ръка". Но всеки изминал ден на насилие прави деескалацията още по-трудна.
Ракети срещу Израел, въздушни удари по Газа
Новият пик в израелско-палестинския конфликт идва след седмици на нарастващо напрежение в Източен Ерусалим, довело до сблъсъци на свещено място както за евреите, така и за мюсюлманите. "Хамас" започна ракетен обстрел, след като предупреди Израел да се изтегли от святото място, което пък предизвика израелски ответни въздушни удари. В сряда четири ракети са били изстреляни от Ливан към Израел, като израелската армия е отговорила с артилерийски огън по цели на ливанска територия.
Същия ден американският президент Джо Байдън заяви, че очаква от Нетаняху "съществена деескалация" и "курс към спиране на огъня". Това съвпадна с информация на израелския новинарски сайт Ynet, че израелското правителство е провело разговори с египетски посредници. Източници на медията казват, че Израел може да постигне целите си и да спре въздушните удари до дни.
Какви точно са израелските цели, дават ясна представа думите на Нетаняху: "Има само два начина да се справиш с "Хамас" - или можеш да ги надвиеш и това винаги е отворена възможност, или да ги възпреш и сега ние сме предприели точно възпиране със сила. Но трябва да кажа, че не изключваме нищо."
Според Йоши Мекелберг, експерт по Близкия изток от британския аналитичен център Chatham House, всеки цикъл на насилие има своята логика и динамика и никога не се знае кога точно ще спре. "Може да се види естествената прогресия на агресията, докато и две страни не се уморят и не достигнат до момента на деескалация. До голяма степен зависи и кога външните сили ще създадат среда за постигането на договорка между Израел и "Хамас". Може да отнеме още ден или още седмица. Обикновено става по-лошо, преди да стане по-добре", казва пред "Капитал" Мекелберг. И допълва, че ролята на медиатор традиционно поема Египет с подкрепата на Саудитска Арабия, а сега може да има и някакво влияние на Катар.
Анализаторът от Arab Gulf States Institute Хюсеин Ибиш обяснява пред британската ВВС как обикновено протича ескалацията между Израел и палестинците - по думите му Вашингтон дава на израелците първоначален "карт бланш" да отговорят на ракетните атаки, "докато не реши, че те са имали достатъчно възможности да направят това, което трябва да направят", за да унищожат инфраструктура на "Хамас". Сега Нетаняху твърди, че израелската операция е върнала групировката "много години назад".
Колективното наказание като похват в кризата
Картините на разрушени сгради и на спасителни операции за оцелели цивилни изпод развалините в Газа доведоха до засилване на международните призиви за прекратяване на огъня. Палестинският президент Махмуд Абас обвини Израел във военни престъпления. Докато Израелските сили за отбрана казват, че атакуват само военни цели, включително тунели и домове на командири на "Хамас", и се опитват да сведат до минимум цивилните жертви. Кабинетът на Нетаняху посочва, че по-малкият брой жертви от израелска страна се дължи единствено на ефективната противоракетна система "Железен купол" - според армията тя е прихванала около 90% от ракетите, преминали в израелска територия.
"Трябва да се разбере, че ескалацията бе предизвикана от "Хамас". Начинът да ги спрем не е да имаме политически дискусии, защото "Хамас" не признават правото на Израел да съществува. Единственият начин е да опитаме да ударим техните съоръжения за изстрелване на ракети и други военни мощности, за да ги накараме да спрат. За съжаление цялата военна инфраструктура на "Хамас" се намира в цивилната инфраструктура в Газа. Няма военни бази на групировката, които да се атакуват. Всичко е цивилно - оперират от къщи на цивилни, училища, болници, сгради с офиси на медии", коментира пред "Капитал" Пнина Барук, която през 2009 г. се пенсионира от служба към Израелските сили за отбрана, а от 2012 г. оглавява програмата по право и национална сигурност към израелския Институт за изследвания на националната сигурност (INSS).
Същото твърди пред "Капитал" и д-р Ели Кармон от израелския Международен институт по контратероризъм (ICT): "Бих искал да попитам лидерите на Газа защо почти цялото военно оборудване - ракетите, дроновете и други, са в населени места, защитени от т.нар. човешки щитове".
Това са най-честите доводи, изтъквани от израелска страна, по повод острата международна реакция относно цивилните жертви. Но желанието на Израел да унищожи бойните мощности на "Хамас" трудно може да оправдае колективното наказание над 2 млн. палестинци в Газа.
Провалът на мирния процес
В основата на сегашната кървава конфронтация е провалът за постигането на дълготрайно мирно споразумение между Израел и палестинците. Рано или късно това щеше да доведе нова криза. Нежеланието на администрацията на Байдън да се обвърже с този остър близкоизточен проблем е ясна - тя иска да се фокусира върху други въпроси, включително върху възхода на Китай. Но ако насилието продължи, то също така ще означава, че стремежът на Израел да съществува като сигурна и безопасна страна няма да бъде постижим, тъй като така ще се радикализират (или ще се радикализират още повече) и двете страни в конфликта.
Доклад на U.S./Middle East Project (USMEP) в партньорство с Carnegie Endowment for International Peace посочва, че премахването на дисбалансите в политиката на Доналд Тръмп спрямо израелско-палестинския въпрос няма да бъде достатъчно предвид недостатъците на статуквото. "Докато Вашингтон се старае да се увери, че израелците получават сигурността и добруването, което заслужават, той не прилага същите стандарти спрямо палестинците. САЩ трябва да вкарат всички свои политически лостове, за да защитят и подкрепят правата на хората на терен и да преобърнат подхода си към израелците и палестинците, който задушава ориентираната към мир политика и в двете общества", твърди докладът.
Според анализ на Brookings настоящата криза показва смъртта на решението на конфликта, базирано на съществуването на две държави. И допълва: "Решението с двете държави наистина е далечна перспектива, но ужасяващата алтернатива сега е ясна". Тя се вижда в кадрите на изровено изпод отломките на дома му палестинско момиченце с изцапано от прах и сълзи лице и на бягащо в ужас към бомбоубежището израелско момче с каска на главата.
4 коментара
Заключенията в текста се базират на неточни понятия и тотално объркани причинно-следствени връзки. И са напаснати с цитирана по стара Капитал-ска традиция гл.т. само на едната страна - еврейската.
Което води до изкривяване на истината.
Което явно е и целта.
Първо някои корекции и уточнения по текста в Капитал:
1. Т.н. „свещено място“ от което са изселвани палестински семейства, е арабския квартал Шейх Джахар в стария Йерусалим. Съществува понятието „геополитика на Свещения хълм“, защото всяко насилствено разместване на еврейско-арабското статукво там винаги води до ужасни тектонични сътресения за целия регион.
2. За „терористичната организация ХАМАС“. Освен (в хронологична последователност) Израел, САЩ и ЕС няма други страни в света, които да са обявили ХАМАС за терористична организация. Няма! Любопитно ми е Капитал да назове кои са тия „и други световни сили“?!. И за да не се правят на интересни, ОК тогава още беше член на ЕС.
3. „...изстреляните към Израел ракети са около 3750.“ Наложително е да се обясни, че в огромната си част това са „гаражни ракети“: метални тръби, слескани на върха, натъпкани с барут, които нямат бойна глава, а действат като гюлле при падането си. Срещу такива „ракетни атаки“ ЦАХАЛ отвръща с две атаки на по 160 изтребители четвърто и пето поколение. Жертвите са 1:22.
И по хронологията на събитията, която в Капитал е заметена под килима:
На 2 май, денят, когато става окончателно ясно, че Нетаняху няма да може да състави управляваща коалиция, израелската полиция започва изселването на десетки арабски семейства от квартал Шейх Джахар, за да засели на тяхно място еврейски заселници. Започват протести.
На 5 май президентът Ривлин връчва мандат за съставяне на правителство на лидерите на опозиционната коалиция в Кнесета – Лапид и Бенет, които уверяват, че първото нещо, което ще направят, е да изправят Нетаняху пред съда по трите дела за корупция, които премиерският му имунитет спира. Мнозинството на коалицията им в Кнесета се крепи на петте мандата на арабската партия Раам.
На 7 май полицията разгонва молещите се в свещената джамия Ал Акса на Свещения хълм, което пали фитила на сериозни вълнения в Йерусалим и на Западния бряг. ХАМАС от Газа отправя ултиматум към правителството в Тел Авив да спре провокациите и след изтичането му изстрелва няколко ракети към Израел.
Очаквано заради насилията над палестинци партията Раам се оттегля от участие в управлението. Коалицията се разпада. И Нетаняху остава премиер.
И по днешните събития:
Днес Нетаняху отказа на Байдън да спре войната, защото няма как да обяви ситуацията за победа дори на сънародниците си. Няма как да победи ХАМАС без да разруши Газа, което пък ще запали Близкия и скоро след това Биби ще се изправи като военопрестъпник пред друг съд - в Хага.
С упорството си Нетаняху постави Байдън в небрано лозе, защото:
От една страна трябва да потвърди гаранциите за сигурността на Израел, поети от други американски президенти преди него.
От друга страна затягането на войната в Газа подлага на риск преговорите за ядрената сделка с Иран.
От трета страна е принуден да се съобразява с все по-силните леви фракции в собствената му партия, които са за незабавно прекратяване на конфликта. Групата в Конгреса около Александра Окасио-Кортес дори блокира доставка на американско оръжие за Израел за почти 1 млрд долара.
Американският натиск все пак успя да спре в последния момент сухопътната операция на ЦАХАЛ в Газа. Което идеално устройва ХАМАС: след като изстрелят всичките си „ракети“, арабите обявяват едностранно прекратяване на огъня и скрити в бункери и тунели оставят Израел да бомбардира жив град и да убива жителите му пред очите на целия свят.
Международният натиск неминуемо ще накара Израел да седне на масата за преговори с ХАМАС, в които арабите ще тръгнат с морално превъзходство и подкрепата на международната общност.
ХАМАС за пореден път избегна унищожението срещу напълно поносими жертви, които обаче рязко увеличиха политическата и идеологическата му цена. А с това и потенциалната щедрост от страна на Катар, Турция, Иран и пр., които имат свои сметки за уреждане с Израел.
За да оцелее като премиер и да не влезе в затвора (засега), Биби Нетаняху превърна незначителното военизирано крило на ХАМАС в Газа в страшна политическа сила, с която вече всеки, който има интереси в района трябва да се съобразява.
И струваше ли си?
Браво на Марина Станева. Дала е повод на доктора да напише истинската статия по темата.
До коментар [#] от "":
Признаци на шизофрения?
Re: xte00000000
Признаците й не са такива, освен ако не влагате в уличната трактовка на заболяването всичко, което сте чул. Пак от улицата.
D-r D съществува виртуално единствено в този форум. В реалния живот съм известен с друго име. Прочутите Молиер, Гогол или Марк Твен, например, са литературни псевдоними на нищо неговорещите за мнозина Поклен, Яновски или Клемънс. Е, чии са Тартюф, Мъртви души или Том Сойер?
По родови причини темата за Израел ми е близка, следя я и без излишна скромност мога да твърдя, че я познавам значително по-надълбоко от г-жа Станева без да искам да я засегна. И съм й благодарен, че ме амбицира (отново) да седна и да напиша текст, който фактологически, смислово – та ако щете и политически – е определено по-близък до реалността от нейния. И в този смисъл – по-истински.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.