Топ 5 от "Капитал": Сметката за "Капитан Андреево" нарасна до 22 млн. лв.; Рекордна имотна сделка в България

И още: България се отказва от 4.4 млрд. евро по Плана за възстановяване; "Света Марина" харчи половин милиард без обществени поръчки; Родителите днес

ГКПП Капитан Андреево
ГКПП Капитан Андреево
ГКПП Капитан Андреево    ©  Димитър Марков
ГКПП Капитан Андреево    ©  Димитър Марков
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Сметката за "Капитан Андреево" нарасна до 22 млн. лв. Държавата ще плати 12 млн. лв. за "златния гьол" на близка до Размиг Чакърян фирма

Поголовни кадрови промени, проверки и ревизирани решения - в почти всяко отношение служебният кабинет "Главчев" е отявлено реваншистки настроен спрямо ротационното правителство на Николай Денков. Все пак на очи се набива една малка област, където като че ли има пълна приемственост - а именно позлатяването на и без това "златните" дейности на частните фирми на граничния пункт "Капитан Андреево".

Буквално в последните си дни кабинетът на Денков прие постановление за сключване на извънсъдебно споразумение с фирмата "Евролаб 2011" на стойност 10 млн. лв. То е за прекратяването на договора й за извършването на фитосанитарния контрол на българо-турската граница. Десетина дни след като встъпи в длъжност, новата власт също прие постановление за сключване на извънсъдебно споразумение за прекратяването на договора с още една частна фирма, която от години оперира на граничния пункт - "Пи.Еф.Си." Тя извършва дезинфекцията на влизащите от Турция в България превозни средства, станала популярна като "златния гьол". Освен на "Капитан Андреево" това дружество работи и на другия граничен пункт с Турция - "Лесово". А цената да спре да извършва тази дейност е 12 млн. лв.

2. България, изглежда, се отказва от 4.4 млрд. евро по Плана за възстановяване

България е напът да пожертва милиарди европейски средства, с които може да модернизира различни сфери на икономиката си, защото не може (или не иска) да направи нужните реформи. Това е неизбежният извод от отлагането на промените, които биха отпушили 5.7 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тези средства не само че закъсняват засега, но е възможно никога да не дойдат, защото според източници в Брюксел целият български план върви към провал.

Причината е, че за първи път европейските средства изискват реформи, и то не само на хартия, а реални действия за нормативни и практични промени в енергийния сектор, правосъдието, икономическата конкурентоспособност и т.н. България обаче отказва да го направи и, изглежда, не се притеснява да плати тази висока цена.

3. Болница "Свети Инхаус", или как "Света Марина" - Варна, харчи половин милиард без обществени поръчки

Сумата 66 666 666.66 лв. не е точно дяволското число, но дяволиите около него са хронични. Втората по големина и приходи държавна университетска болница - "Св. Марина" във Варна, често възлага на дъщерното си дружество "Света Марина фарма" поръчки на същата стойност с шестиците. През 2022 г. за доставка на лекарства, а през 2023 за медицински изделия. Общо договорите от този вид ще минат повече от половин милиард лева за пет години.

Ключовото тук е, че болницата е единствената държавна такава, която не прави открити търгове за доставка на лекарства, медицински изделия, апаратура, а вече и офис обзавеждане, канцеларска хартия, електроуреди и почистващи препарати. Вместо това тя възлага доставките чрез in-house процедури на дъщерното си дружество, което обаче не е производител на нито един от продуктите и използва скрито подизпълнители, за да ги осигури. Това е недопустимо при in-house поръчките и на практика копира порочната практика при магистрала "Хемус", където Агенция "Пътна инфраструктура" възлагаше на "Автомагистрали", а тя на свой ред наемаше тайно подизпълнители. По този начин от 2019 г. насам никой не е наясно кое на каква цена влиза в болницата и дали тя е могла да постигне по-добри условия с конкурентни оферти.

4. Рекордна имотна сделка в България: три логистични парка за 71 млн. евро. Българско-южноафриканската Lion's Head купува индустриалните проекти на BPD

Нов играч навлиза в сегмента на индустриалните имоти в България, на който при площите за отдаване под наем лидер е чуждестранна публична компания и има множество местни инвеститори. Lion's Head Investment обяви, че купува три логистични парка - в София, Варна и Русе, от портфолиото на Bulgarian Property Developments (BPD) в сделка за 71.4 млн. евро.

Купувачът е смесено инвестиционно дружество между AG Capital - група компании за недвижими имоти, създадена и ръководена от Христо Илиев, и Old Mutual Property, част от южноафриканската финансова група Old Mutual, която от 179 години се търгува на фондовата борса в Йоханесбург. Продавачът BPD е частна инвестиционна компания, създадена през 2004 г. от Филип Пашов - първата българска компания, листвана на AIM - алтернативния пазар на Лондонската фондова борса. От 2009 г. мажоритарен собственик на BPD с 97% e групата Tavistock на инвеститора Джоузеф Люис, известен най-вече като собственик на британския футболен клуб "Тотнъм". Сделката е най-голямата в сектора на индустриалните имоти в последните години.

5. Как родителите днес отглеждат децата си и разликите с предишните поколения

Любимият на поколения детски сериал "Синьо лято" нямаше да бъде заснет по този начин днес, най-малкото заради сцената, в която бащата на Кике го удря, или епизодите, в които на по-големите деца се предлагат цигари. Колко много се е променил начинът, по който се гледат деца спрямо 1981 година, когато е сниман, и днес - 43 години по-късно. Темата за възпитанието и най-вече кое е "правилно" е много емоционална и освен повод за мемета и смях често е причина и за ожесточени спорове, които най-често започват с "баба ти все авокадо е яла".

Днес според Евростат средностатистическите европейци стават родители на 30 години или даже след 40, по-късно от предишните поколения, по-информирани са и имат повече финансови възможности.

Промяна в начините, по които се гледат децата, има и тя е основно в посока повече уважение към малките и разбиране за техните нужди, както и повече данни от научни проучвания, които налагат нови стандарти.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар