🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Анализ | Либералният международен ред бавно се разпада

Неговият колапс може да бъде внезапен и необратим

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

На пръв поглед световната икономика изглежда обещаващо устойчива. САЩ процъфтяват дори и когато търговската им война с Китай ескалира. Германия издържа загубата на руските газови доставки, без да претърпи икономическо бедствие. Войната в Близкия изток не донесе шок при петрола. Изстрелването на ракети от бунтовниците хути почти не засегна глобалния приток на стоки. Като дял от глобалния БВП търговията се оттласна от нивата по време на пандемията и прогнозите са, че ще расте здравословно тази година.

Ако погледнем по-задълбочено обаче, ще открием слабости. От години редът, който управлява глобалната икономика от Втората световна война насам, е подкопаван. Днес той е близо до колапс. Обезпокояващ брой фактори могат да превърнат недоволството в анархия, където правото е на страната на силния и войната отново ще бъде начин на действие за великите сили. Дори да не се стигне до конфликт, ефектът на разпадането на нормите за икономиката може да бъде бърз и безпощаден.

Дезинтеграцията на стария ред е видима навсякъде. Санкциите са използвани толкова често, колкото бяха през 90-те години на миналия век. Наскоро САЩ наложиха вторични санкции върху обекти и субекти, които подкрепят руската армия. Разгаря се война на субсидии на фона на опитите на страните да копират голямата държавна поддръжка на Китай и Америка за "зелените" производства. Въпреки че доларът остава доминиращ и развиващите се икономики са по-устойчиви, глобалните капиталови потоци започват да сe фрагментират.

Институциите, които пазят старата система, или вече са нефункционални, или бързо губят доверие. Световната търговска организация ще отбелeжи 30-годишнина догодина, но от пет години е в блокаж заради американското неглижиране. МВФ е насред криза на идентичността, лутащ се между "зеления" дневен ред и запазването на финансовата стабилност. Съветът за сигурност на ООН е в парализа, а Международният наказателен съд се използва като оръжие между враждуващите страни.

Институциите, които пазят старата система, или вече са нефункционални, или бързо губят доверие.

До този момент фрагментацията и разрухата са наложили своя ефект върху глобалната икономика - осезаем, но само ако знаеш къде да гледаш. За съжаление историята показва, че е възможен по-дълбок и хаотичен колапс. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще продължи да подкопава институциите и нормите. Опасенията от втора вълна на евтин китайски внос може да задълбочат кризата. Една открита война между САЩ и Китай за Тайван или между Запада и Русия може да доведе до внезапен разпад.

При много от тези сценарии загубата ще бъде по-дълбока, отколкото мнозина предполагат. Модно е да се критикува глобализацията като причина за неравенството, глобалната финансова криза и пренебрегването на климата. Но постиженията в пика на либералния капитализъм са недостижими в историята. Стотици милиони избягаха от бедността в Китай, когато страната се интегрира в глобалната икономика. Равнището на детската смъртност в световен мащаб е по-малко от половината от стойностите през 1990 г. Процентът от глобалното население, загинало в държавни конфликти, стигна най-ниската си точка след края на Втората световна война от 0.0002% през 2005 г.; през 1972 г. е бил близо 40 пъти по-висок. Последните проучвания показват, че ерата на "Вашингтонския консенсус", който днешните лидери искат да сменят, е била време, в което бедните страни са започнали да наваксват по икономически ръст, намалявайки разликата с богатия свят.

Западането на системата заплашва да забави този напредък или дори да го обърне обратно. Ако тя бъде счупена, е малко вероятно да бъде заменена от точни правила. Вместо това световните въпроси ще попаднат в своето обичайно състояние на анархия, която насърчава бандитизма и насилието. Без доверие и институционална рамка за сътрудничество ще стане по-трудно за държавите да се справят с предизвикателствата на XXI век - от възпиране на оръжейната надпревара, през надпреварата в сферата на изкуствения интелект до партньорството в Космоса. Проблемите ще бъдат решавани от клубове на страни с еднакви виждания. Това може да проработи, но често ще включва принуда и гняв. Когато сътрудничеството отстъпи на силното въоръжаване, държавите имат по-малко причини да пазят мира.

В очите на Китайската комунистическа партия, Владимир Путин и други циници една система, в която силният има право, няма да бъде никаква новост. Те възприемат либералния ред не като привеждане в действие на възвишени идеали, а като употреба на груба американска сила - сила, която сега е в относителен упадък.

Истина е, че системата, установена след Втората световна война, постигна припокриване между американските интернационалистки принципи и американските стратегически интереси. Но все пак либералният ред донесе много ползи за останалия свят. Много от бедните по света вече страдат от неспособността на МВФ да разреши кризата със суверенния дълг, която последва пандемията от коронавирус. Страни със средни доходи като Индия и Индонезия, надяващи се да стигнат чрез търговия до богатство, сега използват възможностите, създадени от фрагментацията на стария ред, но в крайна сметка ще разчитат на глобалната икономика да остане интегрирана и предвидима. А просперитетът на голяма част от развития свят, особено на малки и отворени икономики като тези на Великобритания и Южна Корея, зависи до голяма част от търговията. Подкрепена от силния ръст на САЩ, може да изглежда, че световната икономика може да издържи на всичко, което я връхлита. Но не е така.

2024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 3
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Икономист е черна кутия, която на базата на изкривени представи и факти, вкарани вътри, изважда пропаганда.

    Любопитното е, че тук от пропагандни клишета (че Германия не била енергийно разорена, след като на германците са им заложили през зимата max температура 18 градуса у дома, че хутите не били оскъпили западното карго заради обиколката на Африка и пр. глупости) мейгъзинът стига до изненадващо верни изводи: за разпада на неолибералния световен ред.
    Всъщност, за да сме точни, неолиберален ред не се случи. Той си остана Ялтенският с недъгавите опити на неолибаралните да го променят.

    Амитака просто изписаха веждите на ревизионистите - Русия и Китай!
    Вероятно те, заедно с Индия, Бразилия, Мексико, Индонезия, Иран, Саудитска и т.н. ще са новите субекти на международното право.

    А САЩ, а Западът?
    Ами те май казаха каквото имаше да казват и всички го чухме много ясно: Югославия, Либия, Ирак, Афганистан, Камбоджа, Сирия, Украина, и вече някой едва някой ли ще им обръща внимание.

    Нередност?
Нов коментар