Продуцент, Държавна сигурност
Изследователски екип открехна филмовите архиви на службите. Те ни казват толкова за миналото, колкото и за настоящето
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Пишещата машина трака силно. На места почти заглушава гласовете на следователя и разпитвания. В кадър е брадатият поет Петър Манолов, секретар на Независимото дружество на правата на човека. Годината е 1989. Денят - 25-ият след началото на неговата гладна стачка. Разпитват го за антидържавна дейност. В центъра на разговора е поезията му, заклеймена на партийни събрания и с кампания в "Работническо дело".
"Кое битие имате предвид", пита офицерът на държавна сигурност.
"Ами, социалното битие", уточнява Петър Манолов.
"У нас или в чужбина", настоява следователят.
"Аз не ги деля..."
Записът от разпита за измеренията на битието достига до нас благодарение на случайността. Но и на наблюдателността на изследователите Диана Иванова и Весела Ножарова, които по време на своята работа по друг проект се натъкват на железни кутии с филми в централния архив на комисията по досиетата в Банкя. До този момент публиката не предполага, че там се съхраняват над 1000 филма с документални кадри, поръчани, заснети и използвани за целите на Държавна сигурност.
На втората прожекция на три откъса от "Непознатите филмови архиви на ДС" в залата присъстват Петър Манолов и неговото семейство. Една част от публиката е твърде млада, за да си спомня кой е той. Други пък разпознават лицето на следователя от видеото. Актуален герой на прехода. Бившият директор на Националната следствена служба Ангел Александров, (не)случайно и същият, който предложи Делян Пеевски за следовател през 2005 г. и му проправи пътека към властта.
Както би се изразил Петър Манолов: "Все едни весели, демократични неща." Тези думи той изрича, когато си спомня как подменят членовете на Независимото дружество за правата на човека с други, удобни за партията. Как не го пускат в централата на СДС, след като се връща от Париж, където е прекарал две години в изгнание. И въобще по повод живота си в изолация и забрава след промените. "Затова има демокрация, за да си ги говорим тия веселушки", казва без горчивина Манолов, който притежава достолепността на Хемингуей. Но се смущава от аплодисментите след прожекцията, с които публиката го поздравява заради поведението му по време на разпита. За следователя Ангел Александров поетът пази от същия деликатен сарказъм, който оцветява разговора им преди 25 години: "Даде ми 5 лева за влака тогава, може би му ги дължа."
Репликата-реакция, която остава у Диана Иванова след първите две прожекции на филмовите архиви на ДС пред публика, е: "Ето, ние знаем имената на недостойните, но не знаем имената на достойните." Според нея това обяснява времето, в което живеем. Цинизмът, с който сме израснали. А също и че миналото всъщност е настояще. "В нас има един патос: да оставим миналото да си почива, да вървим напред, но постоянно виждаме как то се връща по един ироничен и дори вулгарен начин", казва тя.
Тъкмо това е и една от причините Диана Иванова и Весела Ножарова да побързат да споделят откритието си с публиката. Идеята е да проверят има ли обществен интерес към тези документални кадри. Какво говорят тези филми? Какви реакции предизвикват? Какво още искаме да разберем? Градусът на първите две прожекции демонстрира, че гладът за знание по темата е голям. И че хората са готови да търсят заедно начини да се побърза с дигитализацията на тези видеоархиви. "Мисля, че има някаква много голяма промяна след протестите. Въобще след лятото. Има едно ново желание да разбереш връзките на историята, как онова минало наистина определя настоящето", споделя Диана Иванова.
Как откриват филмите
Изследователският екип Диана Иванова и Весела Ножарова се натъква на филмовия архив на Държавна сигурност, докато работи по проекта за създаване на музей на Държавна сигурност по идея на сменения наскоро директор на държавния архив Мартин Иванов (какъв е този проект и какво се случва с него - виж карето). Търсейки материали, при случайни снимки в централния архив в Банкя те намират железните кутии с 35-милиметровите филми. Оказва се, че тези видеодокументи се събират в комисията по досиетата едва от 2011 г., откакто съществува архивът в Банкя. Там изпращат своите архивни кадри окръжните управления на МВР и академията в Симеоново. Вече има над 1000 филма, но много малка част от тях са описани и каталогизирани. Филмите са на различни носители, като 800 от тях са на 35-милиметрова лента.
Диана Иванова и Весела Ножарова преглеждат около 20 филма, от които избират три, които им се струват най-интересни. Откъсите, които излъчват, са на два разпита - на Петър Манолов от 1989 г. и на семейство Попови, което получава идеологически инструктаж, преди да замине за Германия през 1983 г. Третият е учебен филм на академията на МВР за разследвана терористична група по време на "възродителния" процес.
Какво снима ДС
В хода на работата си двете изследователки научават, че Държавна сигурност е щедър продуцент, не пести ресурси, за да филмира своята дейност. Затова има няколко вида продукция, разпределена в различни звена. Така например учебните филми за кадрите на ДС са се произвеждали от киноинститута към Висшата специализирана школа "Георги Димитров". Те са представлявали своеобразно ръководство за агентурата. Учели са студентите в Симеоново как да вербуват, как да разпитват. Правели са се възстановки на знакови дела, но не с актьори, а с оперативни работници. Създавани са в периода от 60-те до 90-те години. Към момента според сайта на комисията по досиетата на електронен носител са качени около 25 подобни учебни филма.
Другият тип запазени видеодокументи са разпити и следствени дела, филмирани от Главно следствено управление. Те не са филми с начало и край, а по-скоро документални отрязъци. Започват да се снимат, след като през 70-те години се внасят промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, според които видеозапис със знанието на разпитвания има процесуална стойност в съда. Повече от тези филми достигат до нас днес, тъй като са били снимани на видео и съответно дигитализирането им се е случило по-лесно. Комисията по досиетата е описала и каталогизирала вече много материали от разпитите и пресконференциите по делото с атената срещу папата например, разпитите на Тодор Живков след промените и др. Диана Иванова разказва, че сред изгледаните около 20 филма ги впечатляват тъкмо разпитите. "При тях има една оригинална документална атмосфера, която веднага се усеща. Тези филми не са правени за публично показване, само за вътрешна консумация и затова човек гледа на тях по друг начин. Може наистина да помирише времето", отбелязва тя.
Не по-малко интересна е историята на друго филмово звено, служило на целите на Държавна сигурност - редакция "Лъч" на Българската национална телевизия. Тя е създадена в началото на 70-те години със споразумение между МВР и БНТ. Била е част от дирекция "Публицистика" на телевизията, но е била на подчинение на VII управление, т.нар. Централно информационно-организационно управление (ЦИОУ). Идентична редакция е имало и в Българското национално радио, която се е наричала "Полюси".
"В "Лъч" работеха около 30 души, но само 5 бяхме офицери от Държавна сигурност. Другите бяха обикновени журналисти", разказва пред "Капитал" о.р. полк. Продан Проданов, който е в екипа на редакцията през 80-те години. "Когато нещо се случи и решават да го пазят в тайна, но все пак трябва нещо да се покаже, ние бяхме трансмисията. На офицерите казваха какво трябва да се каже и ние имахме за задача да измислим съдържание, от което да дадем 30 секунди на новините. А след това правехме филми", спомня си той. По това време редакция "Лъч" разполага с най-модерната снимачна техника и луксозен бус "Фолксваген". Имат и стаи в сградата на МВР, но не ходят на работа в управлението. "Никой от нас не се е криел, че работи в ДС. Ние бяхме в това управление, което беше малко по-отворено към структурите на обществото. Няма нещо, което да сме произвели и да не е излъчено. Но внимавахме нещо, което представлява държавна тайна, да не излезе", казва о.р. полк. Проданов. Така например всичко излъчено по телевизията за "възродителния" процес или за делото по атентата срещу папата е било продукция на "Лъч". Техните екипи са били пращани по граничните застави в случаите на нелегално преминаващи границата чужденци. Документалните криминални филми от това време също са дело на "Лъч". Но те са произвеждали и материали, които не са имали отношение към дейността на ДС. Така например имат рубрики с правни съвети ("Човекът и законът") или такива за безопасност на движението ("Хора на път"). "Редакция "Лъч" си я представете като всяка друга редакция", добавя о.р.полк. Проданов.
"Лъч" е закрита след промените, по времето, когато Асен Агов е директор на телевизията, и преминава към пресцентъра на МВР, който преди това се нарича отдел "Пропаганда". Архивът с продукцията им обаче остава в БНТ.
Как ще ги гледаме
Макар и откритите прожекции "Непознатите архиви на ДС" да показаха, че е налице обществен интерес за дигитализирането на тази видеоистория, това едва ли ще се случва с бързината, с която ни се иска. Въпреки че в комисията по досиетата процесът на дигитализация не е спирал, тя не разполага нито със средства, нито с техника да прехвърли на електронен носител някои от по-старите материали. А и никой не знае още колко години живот имат старите ленти. Има и други неизяснени въпроси, с които комисията тепърва ще се сблъсква, по настояване на публиката да осигури достъп до тези филми. Така например не е уточнено кой държи правата върху тези филми. Има го и казуса със защитата на личните данни на хората, които са в ролята на разпитвани в материалите на ГСУ. "Тези хора веднъж са били жертви на режима и ако искаме втори път да ги превърнем в обект на внимание, би трябвало да се изисква тяхното съгласие", отбелязва Диана Иванова. Те са имали официалното разрешение на комисията да излъчат трите откъса, но на своя лична отговорност, докато въпросът остава неизяснен.
Целта на авторите на проекта оттук нататък е да окуражат и други изследователи да използват видеоархива. Да формират по-голям екип, който да продължи работата. Идеята им е да организират още филмови семинари, да гледат нов материал, да го обсъждат публично, да добавят нови гледни точки. Да се създаде необходимият контекст, в който тези видеоархиви да бъдат четени и разбирани. Защото голямата тема какво правим със спомените си тепърва ще става важна.
Нероденият музей
Всичко започва, когато бившият вече директор на държавния архив Мартин Иванов слиза в мазетата на "Московска" 5. Любопитството му е провокирано от историята на човек, който е обитавал килиите на Държавна сигурност, помещавали се там през 60-те години. С упоритостта на историк започва да търси, да пита, да пробива с бормашина и се натъква на няколко автентични помещения с вид на килии. Сигурно преправяни през 80-те, когато в сградата се нанася ЦК на партията, но все още пазещи духа на тайните служби.Тогава на Мартин Иванов му хрумва, че това пространство би могло да се превърне в място на памет за репресиите на режима. В музей на Държавна сигурност. В интерактивно място, което да разказва през разбираеми маркери за съвременните млади хора какво означава да живееш в едно безкрайно несвободно общество. През 2011 г. той свиква пресконференция, на която обявява идеята си, и веднага се появяват съмишленици, заинтригувани от проекта.
Впечатлен от изложбата "Парите говорят" на писателя Георги Господинов и куратора Весела Ножарова, Мартин Иванов се свързва с тях с предложението да му помогнат в създаването на концепцията за бъдещия музей. Към екипа се присъединява и журналистката Диана Иванова. Проектът за концепция се финансира от фондация "Конрад Аденауер" и представен пред камерен кръг от историци и хора, посветени в темата. "Основната ни идея беше, че музеят не може да се случи в една статична точка на историята. Трябва да бъде процес, който да включва в себе си прожекции, разговори, защото има много необработени истории и минало", разказва Диана Иванова.
Мартин Иванов се заема със задачата да остойности проекта и да намери подкрепа и финансиране от правителството. Сумата, която търси, е 1.5 млн. лева, като по-голямата част от средствата са предназначени за техника и визуализация на архивите. Има разговори с президента Росен Плевнелиев и вицепремиера Симеон Дянков, които прегръщат идеята, но писмото му до Министерството на финансите с молба за финансиране остава без отговор.
Още от първия ден започва да си сътрудничи с комисията по досиетата и архива на МВР. Архитектите от I/O Architects правят проект как би изглеждал музеят и го даряват на инициативата. Помещението е повече от интересно с коридори на две нива и вътрешен двор, предназначен за дискусии и прожекции. Всъщност основното търсене на авторите на концепцията е как да визуализират, как да овеществят невидима структура като Държавна сигурност. Хрумва им, че могат да направят карта на София с местата на ДС и на властта. Да създадат фиктивно (заради казуса с личните данни) досие, което да е достъпно за разглеждане. Да заснемат кратки истории на хора, които да се прожектират в музея наред с оригиналните документални кадри от архивите. Мислят как да направят посещението в музея като преживяване - имат например идея да снимат посетителите в анфас на влизане и на излизане да им връчват картонче от картотеката на ДС.
Откакто Мартин Иванов вече не е директор на архива, съдбата на музея остава неясна. Според Диана Иванова след смяната му от новата власт проектът ще бъде замразен. Мартин Иванов се надява все пак инициативата да не отиде нахалост. На вниманието на следващия председател в "Московска" 5 има докладна, в която подробно е описан и проектът, и разбивките на бюджета му. "Новият председател се позаинтересува от идеята, но не се ангажира дали ще го направи или не", казва Иванов пред "Капитал". Действително ще бъде любопитно дали актуалният директор на архива Иван Комитски, сам с принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност, би работил по музей на същата.
За Диана Иванова по-реалистично към момента е музеят на ДС да се превърне в пътуващ документационен център. Една каравана, която пътува из страната, прави прожекции, говори с хората, събира истории. Макар и разпокъсано, е важно знанието по темата да се запази.
18 коментара
"Сумата, която търси, е 1.5 млн. лева, като по-голямата част от средствата са предназначени за техника и визуализация на архивите."
Абе намерете десетократно по-малко средства, за да ги дигитализирате всичките. След това всеки може да си ги визуализира както намери за добре. Това са материали с огромно значение за обществото. Срамота е да се подхожда толкова елитарно. Просто ги качете в Замундата и гледайте какво става...
А пък вие, ако искате, си ги аранжирайте в музей - лошо няма.
До коментар [#1] от "Калник":
Най-евтиното, технически най-простото и същевременно най-ефективното решение е създаване на официален канал на музея на Държавна сигурност в YouTube.
До коментар [#2] от "Югозомби (цензуриран от "Икономедиа")":
Горещо се надявам веднъж като се изчисти казуса с авторските права и съгласието на потърпевшите (имаме си хас да искаме съгласието на ченгетата), тези неща да се появят в YouTube.
Има смисъл от протестите срещу това правителство.Младите и умните ще променят България -която в момента е в ръцете на ДС,потомците на комунистите заграбили парите на БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД, и техните платени избиратели.
надявам се проектът все пак да включв щори точно над прожектираните филмчета....
Според мен това е изключително важен въпрос - за историческата ни памет и цялата истина за най- близката ни история. Много е вярно, че ако искаме да имаме бъдеще, трябва да познаваме миналото си - такова, каквото и да е. Всеки човек, обществото ни не може да върви напред и да очаква добро бъдеще, да прави правилните неща, ако не се е опознало, ако не е припознало и осъзнало грешките си, ако не е поумняло. В най-новата история на България се случиха безброй отвратитрлни неща, безкраен низ от престъпления, посегателства, золуми, репресии...
Точното разбиране на това какво точно и защо се случи, кои доведоха толкова беди и нещастия на българския народ е жизнено, критично важно за националната ни идентичност, бъдеще, сигурност, култура, просперитет.
Смисълът в разкриването на виновните и търсене на отговорност и спеаведливи наказзния не е само и преди всичко само те да си получат заслуженото, но и да не се случват подобни репресии, геноцид и (демографски) катастрофи в бъдеще, т.е. изключително важната превантивна функция на адекватното, на справедливото наказание за общестеото, която в момента НЕ СТЩЕСТВУВА в т.н. правораздавателна система в България!
Защо ли - вижте истинската история , архивите и документите на ДС!
И мислете!
(Специални поздравления за автора на статията - трябва повече д. се пише по темата - с факти, документи, свидетели, кадри...
В центъра на Будапеща има музей посветен на тяхната бивша ДС - Къщата на терора. Вътре в мазите могат да се видят килийте за разпити и мъчения, кабинетите на следователите, техните началници и т.н. Като цяло усещането е вледняващо. Имат и сайт - погледнете го в гугл.
Публикувано през m.capital.bg
Героите на Държавна сигурност и разграбването на България:
Труд
Падналият Ангел на следствието
09.06.2012 09:11 |
Следователят Ангел Александров е роден през 1949 г. в Дупница. Завършил е право в СУ през 1974 г. Работи като следовател от 1975 г. Оглавяваше националното следствие от 2004 до 2007 г., когато подаде оставка покрай корупционния скандал “Овчаров - Александров”. Бил е член на Висшия съдебен съвет.
Следователите винаги са били в сянката на прословутата "следствена тайна".
Когато медийното внимание се насочи към някое разследване, в ефира и по вестниците се появяват представителите на държавното обвинение. А откакто следствието на практика бе превърнато в отдел на прокуратурата, а разследването бе поето от МВР, следствените служби станаха съвсем безинтересни наглед.
Там обаче продължават да се получават заплати. Следователите се намесват в някои от най-сложните и ключови дела. Посветени в задкулисието на правораздаването твърдят, че сред тях със завидни юридически хватки се изявяват и "някои поръчкови играчи".
За един от тях неизменно се сочи бившият директор на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров, който сега оглавява отдела за кономически разследвания.
През годините името му бе забърквано в поредица от скандали. Но Александров успя от всички да се измъкне невредим. Това се дължи вероятно на факта, че познава вратичките в системата много добре. Все пак има над 35 години стаж като следовател.
Връзката с Доган
В началото на 80-те години той работи в стопанския отдел на тогавашното Главно следствено управление на МВР , както и в Държавна сигурност (ДС).
Като човек на ДС той участва в разследването на атентатите през възродителния процес. Парадоксално, но факт - именно това дава тласък на кариерата му след демократичните промени.
Александров е следователят, вкарал Ахмед Доган в затвора с 10-годишна присъда по време на Живковия режим. Никой не знае какво точно се е случило между двамата, но отношенията им и до днес са нещо повече от приятелски.
Благодарение на ДПС през 2003 г. Александров става член на Висшия съдебен съвет. Година по-късно, пак с протекция от партията на Доган, е избран за шеф на НСлС. Той от своя страна дава старт на шеметното кариерно израстване на Делян Пеевски - сина на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, настоящи медиен магнат и депутат.
Благодарение на Александров Пееевски попада в съдебната власт през 2005 г., без да има нужния юридически стаж от 2 години. Законът тогава допуска изключения, а Александров знае откъде да мине между параграфите и алинеите.
Корупционният скандал
Пеевски и Александров се показаха редом в грандиозния корупционен скандал, който се разрази преди 5 години в България.
Поредицата от поразителни безобразия започна на 25 април 2007 г., когато Александров поиска дисциплинарно уволнение за подчинената си Татяна Шарланджиева - изнасяла данни по делото "Топлофикация" в полза на бизнесмена Красимир Георгиев ("Фронтиер"). След като темата се качи на пиките на пресата, срещу Георгиев задочно бяха повдигнати две обвинения. Но те по-късно бяха свалени и той никога не стигна до съда.
От своя страна Шарланджиева, колежката Зоя Иванова и зам. икономическата министърка (тогава) Корнелия Нинова обвиниха Александров, че им оказвал натиск и ги изнудвал във връзка с "Булгартабак", Държавния резерв и Комисията по хазарта.
В отговор Александров обяви, че икономическият министър Румен Овчаров го е заплашвал с физическо ликвидиране. Шефът на "Булгартабак" Христо Лачев публично (от страниците на "Труд" на 3 май 2007 г.- б. р.) се оплака, че е изнудван от Ангел Александров и Делян Пеевски, който по това време беше - ни в клин ни в ръкав - назначен за заместник на министъра на бедствията и авариите Емел Етем. Когато скандалът се развихри из медиите, Пеевски и Нинова бяха уволнени.
На 30 май 2007 г. прокуратурата образува дело за престъпление срещу правосъдието, по което да бъдат проверени Александров и Овчаров.
"Ако бъдат събрани достатъчно данни, ще им бъдат повдигнати обвинения!", обясни Маргарита Попова, която по това време беше говорител на главния прокурор Борис Велчев. "Разговорите създават основателно предположение, че от страна и на двамата може би са извършени противозаконни действия срещу правосъдието", каза Попова, настоящият вицепрезидент.
Пеевски беше погнат от разследващите. Срещу него бе образувано дело за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага. През периода януари - март 2006 г. той искал от Лачев на "близки до него фирми да бъде осигурена работа с "Булгартабак", срещу което ще се получи облага", обясниха тогава от прокуратурата. Твърдеше се, че има и очевидец. Но обвинение така и не беше повдигнато. Всъщност всички дела и проверки срещу Пеевски бяха мистериозно прекратени.
През юни 2007 г. заради въстаналото срещу него обществено мнение Ангел Александров беше принуден да подаде оставка като шеф на националното следствие. Запази обаче поста си на редови магистрат. Като разследващ юрист той се е изявявал основно в делата за банковите фалити, които до едно се провалиха. Нито един от привлечените като обвиняеми банкери не бе осъден.
Оттегляйки се от директорския стол, Александров се опита да се представи за жертва. Заяви, че не напуска заради корупционния скандал, а за да опази авторитета на НСлС, който някак бил много пострадал.
На 14 ноември 2007 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) възстанови като следовател уволнения зам.-министър Делян Пеевски. Съдебните кадровици бяха задължени да направят това след решение на Върховния административен съд. Законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници, обясниха съдиите от ВАС. Достатъчно е магистратите, влезли във властта, да подадат молба за връщане на предишната си работа. До делото се стигна, защото отначало ВСС отказа да възстанови Пеевски като следовател. Мотивът беше разбираем - щом той няма морал да е зам.-министър, не може да бъде и част от съдебната система.
Пеевски обжалва и спечели. Кариерата му по онова време беше вече станала символ на корупционни договорки, така че никой не се изненада от това.
На 15 юли 2009 г. синът на бившата шефка на тотото беше освободен времeнно от съдебната власт, защото беше избран за депутат от ДПС. Когато мандатът му на народен избраник свърши, той ще може да се върне в следствието (което вече е отдел в прокуратурата). И не може да бъде помръднат оттам, освен ако не го уволнят дисциплинарно. До уволнение по закон може да се стигне само при тежки служебни нарушения или неморално поведение.
Точката на корупционния скандал с Александров бе сложена през лятото на 2008 г. Тогава градската прокуратура прекрати и последното разследване на аферата. Причината: нито един от участниците не потвърди пред разследващите обвиненията в продажност, които бяха изнесени в медиите.
Герой в доклад на ДАНС
Още преди този скандал да заглъхне обаче, Александров вече беше в друг. Той тръгна от доклад на ДАНС, в който се посочваше, че са засечени три разговора между следователя и съгражданите му рекетьори от Дупница - Пламен Галев и Ангел Христов - Братя Галеви. Обажданията били прехванати със специални разузнавателни средства по време на разработка на ГДБОП за Галеви. Александров говорил с тях в качеството им на заподозрени и разработвани лица.
"Няма засечени думи и изрази на следователя и мафиотите, от които да се заключи, че той пряко ги уведомява за действията на разследващите срещу тях. Но репликите са "недвусмислени", разказаха тогава висши магистрати. Прокуратурата обяви, че започва проверка на данните, но мина време и за това производство повече нищо не се чу.
Пред парламента бившият шеф на ГДБОП, сега директор на митниците, Ваньо Танов повдигна въпроса за "много сериозните разговори между Галеви и следователя Ангел Александров", но какво от това? Законът не позволява някой да бъде осъден само на базата на данни, събрани със СРС. За обвинение трябва да се намерят и други доказателства, че Александров е отварял чадър над Галеви.
Александров се измъкна виртуозно и от друг - кой поред? - скандал в следствието. Двама следователи разказаха пред "Труд"( на 13 и 14 януари 2005 г. - б.а.), че потулването на едно следствено дело струва 50 000 евро, пускането от ареста - 20 000 евро. Още през ноември 2004 г. заедно с други двама свои колеги от Четвърта следствена служба в София те пратиха сигнал до ВСС срещу прекия си началник Христо Станчев - същия, който в края на 2004 г. бе заловен с белязани 4500 евро подкуп. Следователите твърдяха, че Станчев ги заплашвал, като демонстрирал близки връзки с Ангел Александров, големия шеф.
Александров не само отрече, но и нападна колегите си - били обект на проверка заради "драстични нарушения в работата". Дори да е имало проверка обаче, тя не показа, че твърденията на шефа на следствието са верни.
"Александров е уникален - коментира редови следовател - около него във всеки момент се тресе от корупционни скандали, но той стои непоклатим на мястото си." Може би защото такъв следовател е нужен на всички власти. Още от времето на Тодор Живков.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1412942
Ебати тъпото! Досега писах, но се оказа, че не съм бил влязъл в профила си и съм писал на вятъра! Затова ще съкратя: ние сме това, което сме, защото сме народ от профани, с къса памет и неясно минало, оттам и жалко бъдеще! Хора протестиращи и контрапротестиращи! Едните искат промени, другите смятат, че са достатъчно променени! И така от Иван Шишман досега! Мисля, че последният българин, преди да напусне клоаката, ще вирчи палец и ще писка: "Бье-сье-пье! Бье-сье-пье!" Най-вероятно ще е пенсиониран военен, на когото вместо 30 са му изплатили САМО
Казах ви, че е ебати тъпото!! Та вместо 30 са му изплатили само 29 заплати! Е как да не си контра?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.