Огнеупорната истина

"Мълчат, разчитат на времето да се забрави." Думите на Радко Поптодоров – един от свидетелите на пожара, казани пред камерата, простичко обобщават тъжния извод след 20 години мълчание около събитието.

Минало забравимо

Двайсет- и дори 30-годишните днес не знаят нищо за пожара – какво е горяло, кой и защо го е запалил и какво от това. Което за съжаление не ги спасява от участта да живеят в светлината на пламъците от нощта на 26 август.

"За всяка нация е нездравословно да затваря страници, които не са детайлно прочетени и анализирани", смята историкът Антонина Желязкова, подписала се под писмото до институциите за възобновяване на разследването. По думите й допускането на виновни за престъпления да се укрият и да останат ненаказани удря държавата в нейните устои – сигурност, морал, правораздаване и справедливост.

"Историята е важна за самия теб, за да можеш да взимаш правилни решения дори в собствения си живот", добавя Малина Петрова.

"Голямата манипулация около опожаряването на партийния дом, свързана с прикриване на истинските виновници и мотиви за извършването на този пожар, всъщност прикрива определена отговорност за това, че днес нашето общество се намира в такова състояние", коментира Михаил Иванов - съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси и пряк свидетел на събитията. По думите му пожарът е изиграл съществена роля за това тогавашната политическата власт на комунистическата партия да се трансформира в икономическа. И може би, ако не се беше случил, последните 20 години нямаше да протекат по този начин.

Поетесата и един от инициаторите на писмото до институциите Малина Томова отива още по-далеч - "злото, което шепа творци са се опитвали да разпознават, формулират и назоват през годините на социализма и посткомунистическия преход, е вече гигантска работеща машина, смазала не една и две идеи, човешки съдби и ценности". За нея този модел вече е станал е всеобхватен и "ето така тихомълком и нежно се е промъкнал от нашето минало в настоящето ни, респективно и в бъдещето ни".

В пламъците изчезват много архиви. Най-засегнати от пожара са именно стаите, в които се съхраняват ключови документи от времето на БКП - за финансирането на партията, за изнасянето на капитали, секретни решения на Политбюро.

Димна завеса

"Палежът беше умишлено организиран от самата комунистическа партия или от известни среди от нея – вероятно свързани с Държавна сигурност", разказва друг свидетел на събитията, режисьорът Евгений Михайлов. По думите му добре организираната акция е имала за цел и да изкара екстремисти хората, които през лятото на 1990 г. протестират срещу фалшифицирането на резултатите от изборите за Народно събрание. "Фактът, че никога не се стигна до край на разследването и до излизане на истината още тогава, само потвърждава това, че тази истина е била неудобна", смята Михайлов. А още по-тревожното е, че нито едно от правителствата след промените не довежда разследването до адекватен край. Така пожарът в партийния дом - както много други неизяснени събития в България, остава единствено в спомените на очевидците.

Въпреки служебния отговор на прокуратурата свидетелите на пожара едва ли ще се откажат да търсят истината. "Не можем да гледаме в бъдещето, ако не знаем миналото. Защото и настоящето ни е фалшиво", смята Малина Петрова.

Всъщност в зависимост от тежестта на обвинението срокът на давност варира, като най-дългият възможен е 22 години и половина, което би могло да даде още две години и половина надежда за разкритие на фактите и търсене на отговорност на виновниците. Правозащтникът адвокат Йонко Грозев не е оптимист за решаването на случая: "Дори и да се възобнови разследване, вероятността то да успее да приключи на три инстанции в срок от две години и половина не е особено голяма. Страхувам се, че тази история ще остане в ръцете на историците, не толкова на юристите."