Политолози: Нашите аргументи срещу мажоритарната система
От позиция на политолози от Българската асоциация по политически науки
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Eдин от въпросите, по които гражданите могат да изразят позицията си на Националния референдум на 6 ноември 2016 г., се отнася до избирателната ни система: "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?"
Мотивите на инициативния комитет за това предложение са, че подобна промяна би спомогнала за:
- по-добра оценка на качествата и достойнствата на кандидатите и избор на личности; - по-голяма представителност (над 50% от избирателите, гласували в съответния едномандатен избирателен район, ще стоят зад избрания кандидат);- по-голяма ангажираност на всеки народен представител към неговите избиратели и регионалните актуални проблеми и особености.
Предлагаме на гражданите своята оценка както за тези очаквани положителни ефекти, така и на други ефекти, които една такава промяна би предизвикала.
Демокрациите, които ползват мажоритарни системи при парламентарни избори (като Обединеното кралство и САЩ например) не избират своите представители на два тура с абсолютно мнозинство, а ползват т.нар. система "first past the post" - избран е кандидатът, събрал най-много гласове в един тур. Дори и във Франция (примерът, който обикновено се привежда) за парламентарни избори се използва мажоритарна система в два тура, но с абсолютно мнозинство се избира кандидат само на първи тур. До втория кръг се допускат всички кандидати в даден едномандатен район, събрали 12.5% от гласовете на първи тур - и, поне хипотетично, това биха могли да бъдат до 8 кандидати.
Според предложението, което е пред нас, ако нито един от кандидатите не събере абсолютно мнозинство на първи, до втори тур се допускат само двамата кандидати с най-много гласове. Само така изискването представителите ни в Народното събрание да бъдат излъчени с абсолютно мнозинство е удовлетворено. Въвеждането на подобна избирателна система би направило България единствената съвременна демокрация, която избира по този начин своя законодателен орган. Дори и този факт би трябвало да е достатъчен, за да ни накара да сме особено внимателни.
По принцип един от недостатъците на мажоритарните системи е именно липсата на представителност. Този дефект не е поправен с изискването изборът на депутати да е с "абсолютно мнозинство". Общото правило отново би било, че в едномандатни райони партиите са тези, които посочват, и то само един свой кандидат. За гражданите остава единствено изборът кой от предложените от различните партии кандидати да подкрепят.
Вместо да подрива партийния вот, каквото е заявеното намерение на вносителите, такава промяна би го затвърдила. Тя би била и отстъпление от завоюваното от гражданите отслабване на партийния вот с въвеждането на преференцията, даваща възможност на гражданите да изберат един (според тях най-добър) измежду десетки предложени от съответната партия кандидати. Ако действително мотивът за предлаганата промяна е избор на личности и ограничаване на партийния вот, то такъв ефект се постига значително по-добре с настоящата избирателна система с преференции.
За да видим дали предлаганата мажоритарна система действително би довела до очакваното отслабване на влиянието на партийните централи, е достатъчно да погледнем картата на мажоритарно избраните кметове в страната при последните местни избори от 2015 г. Справката показва, че огромното мнозинство от тях са партийни кандидатури, излъчени от две партии: от най-голямата ГЕРБ (118 кмета), и от регионално силната ДПС (33). БСП, макар и втора при пропорционални избори, изостава след ДПС на мажоритарни избори (32 кмета).
С това красноречиво наблюдение, преминаваме към проблемите, които очакваме да предизвика една такава промяна.
На първо място, такова гласуване би дало огромно предимство на големи партии със силни местни структури, както и на партии със силно регионално присъствие. Мажоритарният бонус, който най-голямата партия би получила, би й позволил да има абсолютно мнозинство в парламента, и лесно да сформира кабинет, дори когато е получила едва 1/3 от гласовете на гражданите. Възможността за по-лесно сформиране на еднопартийно управление, което е очакваният ефект от това обаче, идва на твърде висока цена – бетонирането в парламента на 2 или 3 партии.
Резултатът е: непредставеност на големи групи граждани в парламента, по-малко плурализъм и по-малко конкуренция в партийната система.
Една от популярните критики срещу мажоритарните демокрации е, че демократичният процес там е предварително "нагласен" (rigged) не на последно място и заради практиката на джеримандеринг (gerrymandering): начертаване на границите на едномандатните райони по начин, който дава предимство на една политическа партия.
Нека обърнем внимание, че определянето на границите на едномандатнтите райони вероятно ще се извършва от администрация, пряко подчинена на управляващите. Ожесточеността на споровете при очертаване им само ще се засили при отчитане резултатите от изборите. Доколкото спечелването на мандат често ще зависи от много малко предимство в гласовете в съответния район, очакваме огромен брой дела за оспорване на резултатите. Това е много тревожен очакван ефект, доколкото основно предимство на демократичните избори е мирното предаване на властта на спечелилите.
Очакваме, че подобна избирателна система би увеличила корупционния натиск - често дори няколко гласа ще се оказват решаващи, което би засилило интереса за купуването им. Може да се очаква, че това ще доведе до все повече изборни злоупотреби и до засилено влияние на тези злоупотреби върху изборните резултати. Никак не е случайно, че купуването на гласове е най-разпространено при местни избори и там то значимо влияе на резултатите там. Можем да очакваме подобен ефект и от предложената промяна. Мажоритарните избори ще дадат огромни предимства и на силни бизнес групи, които по-лесно ще могат да изпращат представители в парламента.
Тези аргументи показват и защо предложената избирателна система не се използва за избора на законодателен орган в нито една съвременна демокрация. Разбира се, можем да експериментираме с нова избирателна система, ако настоящата не ни удовлетворява. Но е добре да знаем каква е цената на един такъв експеримент.
8 коментара
26 години провал на политическата система, ще гласувам ЗА! Нещо трябва да се смени ... УБЕДЕН СЪМ!
Нещо трябвало да се смени!? Живота и твърде кратък за да си играем на проба/грешка. Преди да се сменя нещо, трябва да се направи много сериозен експертен анализ какви ще са последствията и едва тогава да се правят промени. Сега мат'ряла ще гласува за "референдума на Слави" който беше измислен само с цел вдигане на рейтинга и като го "оправя" за пореден път, ще се чуди защо така на него все не му върви. Ами като си прост и правиш едни и същи грешки непрекъснато, така ще е.
Ще гласувам за референдома ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ НЕщО В ТАЯ ДЪРЖАВА!!! НА ТОЯ ПОСТ ТРЯБВА ДА ЗИМАТ НАЙ МАЛКО ПАРИ И ДА ПОМАГАТ ПОВЕчЕ НАРОДАА НЕ..!!! ТРЯБВА ПРОМЯНА ДА ИМА
Политолозите да правят като вятъра! Без лице и биография депутатът е партийна машина за гласуване,която няма какво да губи! Личността с кариера и семейство е добрия избор. Твърдо Да за мажоритарен избор!
Запомнете добре подписалите се, това са очевидни идиоти, които разбират по-малко политика, от средностатистическият българин, което говори наистина много...
1) на никой не му пука за по-малките партийки, които вкарват по един двама човека, и просто цоцат държавен бюджет. Те не внасят никаква представилност, а ако съберат по-голям вот, ходят и се коалират с водещата партия, че да хапнат и те от баницата, пренебрегвайки изборните си обещания.
2) Партиите ни се сформират и делят спонтанно като в ядрен реактор, та кой им влиза в листите не им е ясно и на тях самите. Те са неспособни да вкарат читави хора в парламента и тая измет трябва да се селктира.
3) На българинът трябва да му омръзне най-накрая от партии, да осъзнае че за нищо не стават, да спре с това кой син, червен, бинбян, и да гласува за хора които могат да свършат нещо. Факт е, че повечето не го осъзнават, гласуват за всеки идиот излъчен от партията, но в крайна сметка никой не може да спаси една държава от собственият и неграмотен народ...
4) За да се предотврати купуването на гласове и накланянето на мажоритарният вот, затова има едно друго поленце - задължително гласуване. Докато народа не си изгради някаква култура да си поема отговорността, това нещо трябва да се въведе.
5) Наказателният вот на втори тур също е вот! И това е също нещо което може да предотврати влизането на разни бизнес групи, както и партийни кандидатури които са слаби извън партията. Примерът е точно от сегагашните избори за президент...
6) За 25 години тотален провал и корупция, не е ли по-интелигентното да се пробва нещо по-различно. Или тя проф и доц не са чели Айнщайн...
Въвеждането на мажоритарна система само по себе си не е решение на проблемите на политическата система в България. Не демокрацията прави гражданите, а гражданите правят демокрацията. То иначе най-добрите конституции и избирателни системи са в Централна и Южна Америка. Въпреки притесненията, които мажоритарната избирателна система предполага (узурпиране на цялата власт от една партия, купуване на избори и пр.) те предлага и основания за оптимизъм: 1) създава предпоставки да развърже ръцете на една партия с решителен лидер, който да е в състояние да прокара сериозни реформи, 2) принуждава малките партийки да се обединяват зад широки платформи 3) САЩ с население от 315 милиона избират 450 народни представители. Срдният избирател няма никаква идея за това кого избира. Всичко се решава от парите и рекламата. Дори броят на депутатите в БГ да се намали наполовина, това все още е много добро съотношение избирател - народен представител, т.е. избирателят има значително по-добър шанс да познава кандидата, отколкото такъв има американският избирател. Това и ще задължи партийните централи да започнат много по старателно да търсят по-качествени личности, а не безлични мариометки с които сега са напълнили Народното събрание.
Мажоритарната система в два тура гарантира най-малко че ако против кандидата са повече от полови ата той няма да бъде избран. Ако има добри кандидати изобщо не е проблем. Сегашната система при положение че един пише списъците и налага дисциплина на гласуването, не гарантира нищо, защото има само един глава във всяка партия -- гласа на лидера ѝ.
Референдумът беше много полезен. Резултатите от него още веднъж потвърдиха това, което историята на човечеството многократно е показвала и продължава да показва, а именно,че почти винаги "мнозинството"/в Русия "болшевиките", в Германия националсоциалистите, и още и още примери за мнозинства/, обикновено бърка. Което накрая се разбира от същото това мнозинство но по трудния начин. Понякога на непоносима цена. След като е счупен глупомера. Дори и в 21век.
Много екзотично е да гласуваш в референдум за "задължително гласуване"/с идеята на вносителите то да бъде подкрепено/, което обаче, вече е факт в действащото законодателство. Друг е въпроса, че в момента без да е променена Конституцията/едно от неотменимите конституционни права със закон е превърнато в задължение/ е противоконституционно. А останалите два въпроса, работят единствено и само за олигархията и т. н. български бизнес/а и не само той/, които ще си пазаруват депутатски места и политически партии на килограм и въвеждане на двупартийна система, константната част от която винаги ще бъде ДПС. Но от сценаристи на скечове друго не може да се очаква. Те обаче не са проблем. Възможно е наистина да са убедени, че това което предлагат е добро. Проблем е "мнозинството"/"суверенът"/, което им се вързва. Проблем е и провеждането на референдума заедно с друг вид избори/за които гласуването вече е задължгително, а за референдумите не/. Осигурена му е почти служебна победа. С цел "икономии". Демокрацията е скъпо нещо. С " икономии" се постига единствено квазидемокрация. В подобни случаи Радой Ралин казваше - "И този път, за кой ли път, сме на прав път".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.