Държавата пласира още 200 млн. лв. шестгодишни ДЦК при 3.35% доходност

Правителството успя да си набави още 200 млн. лв. чрез емисия шестгодишни ДЦК, след като през април за пръв път от година и половина излезе на вътрешния пазар и пласира тригодишни облигации. Постигнатата доходност 3.35% е сравнително ниска и при свит спред спрямо аналогичния германски дълг (93 базисни пункта), което показва, че въпреки поредните политически турбуленции страната продължава да е атрактивен емитент, а гладът на местните институционални инвеститори за ДЦК не е утолен.

За това говори и високият коефициент на покритие - по данни от БНБ поръчките са били за 445.35 млн. лв. като търсенето е надхвърлило предложеното количество 2.23 пъти. От финансовото министерство оповестиха, че най-голям дял са придобили банките - 48%, следвани от застрахователните дружества - 21%, пенсионните фондове - 13%. С по-малки суми са участвали договорни и гаранционни фондове - 5%, и инвестиционни посредници - 3%, като прави впечатление и продължаващият засилен интерес от други инвеститори с 10%, където попадат основно фирми и физически лица.

Първите капки

Освен двата проведени досега аукциона в емисионния календар на правителството е заложен и още един за месеца - на 27 май държавата ще се опита да пласира още 300 млн. лв. от тригодишните книжа. Още в края на редовния кабинет беше зададен тон за повече предвидимост, както и че ще се разчита повече на вътрешния пазар през годината.

При всяко положение обаче той няма да е достатъчен и България ще трябва да излезе и с голяма емисия еврооблигации през следващите месеци. Предвиденият таван за нов дълг в бюджета е 11.7 млрд. лв., като реално необходимата сума вероятно ще е по-ниска - от порядъка на 9.5 млрд. лв., освен ако дефицитът не се окаже по-голям от заложените 5.8 млрд. лв. Извън него през юли предстои падеж на около 400 млн. лв. вътрешни левови ДЦК, а през септември - на близо 1.5 млрд. евро еврооблигации, както и финално лихвено плащане по тях.

По данни на финансовото министерство към края на март фискалният резерв е близо 10 млрд. лв. депозирани в БНБ и банките, както и още 1.9 млрд. лв. вземания от ЕС.

Първо вътре, после вън

Емисиите на вътрешния пазар като цяло са по-неликвидни, но пък дават известна възможност за гъвкавост на правителството. Например сравнително нестандартните срочности от три и шест години са начин да се разпределят падежите по години, така че да се изглади структурата на дълга и да не се струпват прекалено големи плащания.