Промените в ЗОП: Пас за частните болници и поръчките с една оферта, малки промени над 5 млн. лв.

Но има и още една причина този закон да е особено важен - той регулира раздаването на милиарди левове годишно през всички възможни поръчки, пускани от държавния и частния сектор.

• Предложенията за промени на закона бяха фокусирани предимно върху АПИ и НЗОК.

В хаоса и неразбирателствата сред парламентарните групи в пленарната зала проектът претърпя няколко промени в ключови предложения, които обаче остават неясни до окончателното обнародването на проекта.

Така например без яснота остана важният въпрос за инхаус възлаганията, както и категоричното искане на ЕК за намаляване на дела на договорите, възложени на база един-единствен оферент (защо е огромен проблем за България е обяснено тук).

Що се отнася до ключовия въпрос за частните болници и нуждата там също да провеждат на поръчки, това също беше отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", БСП и ИТН. Тъй като това е едно от исканията на ЕК, не става ясно дали по този начин България отговаря на реформата, която е отбелязана като отметната в списъка на правителството.

Без промяна за НЗОК и частните болници

Агенция "Пътна Инфраструктура" и здравната каса бяха двете институции, върху които падна особен фокус от страна на еврокомисията и вносителите на проектите. Двете разпределят над 10 милиарда годишно през поръчки, но и са тези, които изключително са се възползвали от практиката да възлагат директно на свързано предприятие дейности - т.нар. инхаус.

Коалицията от партии без ПП-ДБ окончателно остави частните болници да не провеждат обществени поръчки за лекарства и медицински изделия, въпреки че за тях плаща здравната каса с публични средства - парите от здравните вноски и данъци на работещите.

"Днес Народното събрание (НС) за пореден път гласува изменение в законодателството, което е в противоречие с правото на ЕС", каза пред журналисти в парламента Васил Пандов, народен представител от парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и заместник-председател на здравната комисия.

Пандов всъщност отбеляза, че от години срещу България има наказателна процедура от Европейската комисия относно неравнопоставеното положение между частните и държавните болници. От години всъщност в България частните болници са освободени от задължението, когато купуват лекарствени продукти, които после Националната здравноосигурителна каса плаща, да провеждат обществени поръчки. При гласуването в пленарната зала обаче предложението на народните представители от ПП-ДБ това да се промени не беше подкрепено.

Непровеждането на обществени поръчки за лекарства от частните болници ги поставя в привилегирована позиция спрямо държавните и общинските, като им позволява да купуват по-скъпо лекарства.

"Това, което се получава, е, че държавните болници са задължени да използват обществената поръчка, а частните заведения - не", коментира пред БНР д-р Александър Симидчиев.

Така поредният опит на властта да се бори с порочните практики на пазара на лекарства чрез промени в ЗОП, чрез електронни търгове за лекарства и др. срещна мощен лобистки отпор от хартиената коалиция и беше отхвърлен.

Какво все пак се промени

Основните промени в ЗОП, които засягат някои групи ревизии са повишаване на стойностните прагове, над които се прилагат различните режими на възлагане на обществени поръчки, информацията, която трябва да подават възложителите, както и залагането на две важни малки промени - задължителен преглед на условията по поръчката от страна на Агенцията за обществени поръчки за всички поръчки над 5 млн. лв., както и спирането на възможността участници да се отстраняват за технически недостатъци в документацията.

Има и прецизиране кое точно и кога може да се счита за изключение от ЗОП, но от Министерството на финансите "Капитал" не успя да получи отговори дали предложените от тях промени по възлаганията, касаещи основно инхауса и АПИ, са получили одобрение в пленарна зала. Според източници неяснотата около окончателно приетите варианти ще бъде разрешена в рамките на тази седмица, когато всъщност ще приключат техническите редакции и законопроектът ще бъде изпратен за обнародване.

"Днес гласувахме на второ четене много промени в Закона за обществените поръчки, но нека да откроя по-важните от тях, които бяха приети. Публикуване на договорите, сключени без обществена поръчка (над 50 хил лв.). Има редица изключения, при които не се правят обществени поръчки и досега оставаха скрити. Публикуване на договорите за телевизионно време над 10 хил. лв. С това ограничаваме възможността на властта (която и да е тя) скрито да насочва пари към медии и така покриваме критика в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона във връзка със свободата на медиите". 

Божидар Божанов

депутат от ПП-ДБ, в пост във Фейсбук

С новите промени се създава постоянно действащ Експертен консултативен съвет към министъра на финансите като съвещателен орган по въпросите, свързани с прилагането на закона. Това всъщност бяха предложенията на Асен Василев като стъпка към затягането на контрола и публичността.

С малки изключения, предложените промени изменения се очаква да влязат в сила два месеца след обнародването на ЗИДЗОП, което пък трябва да се случи до седмица.