България може да получи по-голям дял от цифровия ресор в Европейската комисия

Зам.-председателката на ЕК по цифровизация Маргрете Вестагер вероятно ще оглави ЕИБ през есента

След като официално обяви кандидатурата за ЕИБ си в комюнике, датският евродепутат Маргрете Вестагер се очаква да напусне комисията през септември, оставяйки ключовия ресор дигитализация да се разпредели между оставащите й колеги
След като официално обяви кандидатурата за ЕИБ си в комюнике, датският евродепутат Маргрете Вестагер се очаква да напусне комисията през септември, оставяйки ключовия ресор дигитализация да се разпредели между оставащите й колеги
След като официално обяви кандидатурата за ЕИБ си в комюнике, датският евродепутат Маргрете Вестагер се очаква да напусне комисията през септември, оставяйки ключовия ресор дигитализация да се разпредели между оставащите й колеги    ©  European commission (audiovisual service)
След като официално обяви кандидатурата за ЕИБ си в комюнике, датският евродепутат Маргрете Вестагер се очаква да напусне комисията през септември, оставяйки ключовия ресор дигитализация да се разпредели между оставащите й колеги    ©  European commission (audiovisual service)
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Вестагер, която към момента е и вицепредседател на комисията по цифровизацията, овакантява ресора, за да се кандидатира за най-високия пост в ЕИБ.
  • Новата българска еврокомисарка Илиана Иванова може да се наложи да се включи в прилагането на твърде детайлно и трудно за бизнеса законодателство през следващата една година.
  • Но преди това тя трябва да убеди Брюксел, че може да се справи със задачата.

Датската еврокомисарка Маргрете Вестагер напуска Европейската комисия през септември, за да оглави Европейската инвестиционна банка, е информацията, която все по-често се обсъжда в Брюксел. Вестагер, която към момента е и вицепредседател на комисията по цифровизацията, овакантява ресора и сред обсъжданите имена из брюкселските кулоари за поемане на част от дигиталното портфолио е и на българската кандидатура Илиана Иванова.

Без съмнение жена за следващ комисар

Според източници на "Капитал" Урсула фон дер Лайен е била добре запозната с плановете на вицепредседателката Маргрете Вестагер и на комисар Мария Габриел за скорошно напускане на Европейската комисия. В писмото, изпратено до премиера акад. Николай Денков, тя поиска двама кандидати - жена и мъж. Оказва се обаче, че резултатът от този мач е бил предварително решен и кандидатът от женски пол е бил предпочитан, за да се запази така важният за фон дер Лайен полов баланс в комисията.

Интригата не свършва дотук. Когато Мария Габриел, доскоро комисар иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, освободи мястото, за да се включи в новото българско правителство, нейните функции (свързани с дигитализация) бяха делегирани именно на Маргрете Вестагер. Към момента Вестагер освен за цифровия преход отговаря и за "конкуренцията" в Европейската комисия, която и дава правомощия да следи всички сливания и придобивания на компании в ЕС. След няколко месеца на спекулации и предположения тя обяви официално, че влиза в надпреварата за топ позицията в ЕИБ: "Радвам се, че датското правителство обсъжда името ми като възможен кандидат за позицията президент на Европейската инвестиционна банка." След напускането на Вестагер (което се очаква през септември), както изглежда, ресорът за дигитализация в голямата си част остава свободен.

Сегашният отговорен за единния пазар, търговията и за някои от основните цифрови досиета - французинът Тиери Бретон, не крие интереса си към ресор "конкуренция". Той е ключов в изпълнителния орган на ЕС и може да даде бърза писта за най-високия пост в институцията през следващия мандат.

Така българската кандидатура на Илиана Иванова (макар без достатъчно опит за това ключово портфолио), която се очаква да замести Габриел, е сред споменаваните фигури, които могат да поемат по-важна роля за цифровизацията на континента. Новият български еврокомисар може да се наложи да се включи в усилията за справянето със съпротивата на бизнеса за обширното, детайлно и противоречиво цифрово законодастелство. Разбира се, ако първо премине успешно процедурите по назначаване в ЕК.

Да гониш постове в комисията

Моментът наистина е деликатен в еврокомисията. От една странна, преждевременно напускане на две жени (едната от които вицепредседател) с важни ресори ще бъде сериозно предизвикателство за Фон дер Лайен, в момент в който тя е на тръни за собствената си кандидатура да оглави отново Европейската комисия в следващия мандат. Макар официално все още не е взела окончателно решение дали да се кандидатира отново, тя има подкрепата за германското правителство. Разбира се, Манфред Вебер, в момента председател на ЕНП, също пази горчивината от последния неуспешен опит да оглави комисията и може да опита пак да се кандидатира. Сред останалите спрягани имена отново е бившият финландски премиер и евродепутат Александър Стуб (отново от ЕНП). И двете опции все пак са по-малко вероятни.

В същото време един от заместниците на Фон дер Лайен - еврокомисарят Тиери Бретон, вече спомена, че няма против да е резерва за надпреварата за най-високата позиция в ЕС (което няма да е за първи път - и Фон дер Лайен от резерва стана шеф на еврокомисията).

Възможността българската еврокомисарка да поеме по-голяма част от цифровия ресор се случва във важен момент. Основният пакет от цифровото законодателство на Европейския съюз ще започне да влиза в сила поетапно следващите месеци. Най-съществените законодателни промени за социалните медии и големите технологични компании са свързани с новия закон за цифровите пазари (DMA), както и законодателния акт за цифровите услуги (DSA). Целта им е да се ограничи влиянието на големите американски технологични гиганти (като Google, Microsoft, Apple), но изключително детайлните нови правила неминуемо ще засегнат и европейските компании. От 2021 г. насам ЕС прие и още ключови досиета, свързани със споделянето на данни от бизнесите (Data Act), киберсигурност (Cybersecurity Act), изкуствения интелект (Artificial Intelligence Act), всеки един от които все още е твърде бюрократичен, трудно разбираем и приложим на практика от местните компании.

Германската компания Zelandoo дори бе първият европейски бизнес, който даде комисията на съд заради новите регулации. Примерът му бе последван и от Amazon миналата седмица отново заради "несправедливо изолиране и принуждаване за изпълнение на тежки административни задължения" в сравнение с други големи търговци на дребно в ЕС".

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар