Посещението на Путин в Китай ще покаже дали заплахите на САЩ се приемат сериозно от Пекин

Заплахите на Вашингтон

През декември Белият дом заплаши да наложи санкции на всяка банка, която извършва плащания за руската военна машина. По-рано тази година министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън и държавният секретар Антъни Блинкен посетиха Китай и изложиха заплахите пред китайските лидери и финансови институции. Засега изглежда, че те са имали някакъв ефект. Китайският износ за Русия спадна с 15.7% през март и с 13.5% през април в сравнение със същия период на миналата година.

Надеждите обаче, че това окончателно ще реши проблема, са пожелателни. През последните две години руското и китайското правителство демонстрираха забележителна способност да се адаптират към ограниченията на САЩ. Посещението на Путин предоставя нова възможност за обсъждане на вариантите на четири очи, преди те да бъдат тихомълком приложени. Очаква се той да бъде придружаван от опитен екип от централната банка и финансовото министерство, които трябва да реализират стремежа на Кремъл да дедоларизира руската финансова система от 2014 г. насам. Техните решения позволиха на Русия да издържи на първоначалния шок от западните санкции и след това бързо да промени финансовата си система от зависимост от долара и еврото към зависимост от юана.

Все повече разплащания с юани

До декември 2023 г. на юана се пада повече от една трета от разплащанията в руската търговия с чуждестранни партньори - от практически нула преди инвазията в Украйна. Депозитите в юани в Русия възлизат на 68.7 млрд. долара през 2023 г., надхвърляйки тези в долари. По данни на Руската централна банка кредитирането в юани е нараснало близо четири пъти до 46.1 млрд. долара, главно благодарение на конвертирането на дълг от долари и евро в юани.

Русия и Китай използват местна финансова инфраструктура за обработка и клиринг на транзакции. След налагане на санкции през 2014 г. Русия създаде местен аналог на Swift, известен като Система за финансови съобщения на Банката на Русия (СФС), чието използване вече е задължително.

Китай има собствена система за трансгранични междубанкови плащания (Cips), в която са включени около 30 руски банки. Въпреки че Cips не може да се конкурира със Swift по обем, войната в Украйна подхранва нейното разширяване. Съобщенията показват, че дневните операции са се увеличили с 50% през 2022 г., а след това с още 25% през първите три тримесечия на 2023 г. Cips не обработва само плащания между Китай и Русия. През април 2023 г. например Бангладеш го използва, за да плати на руската агенция за атомна енергия в юани за работата по атомна електроцентрала.

Но само това няма да предпази китайските банки от санкции, ако Вашингтон открие забранени транзакции. Следователно следващата стъпка за Москва и Пекин ще бъде създаването на сложна инфраструктура за клиринг на най-чувствителните плащания. Малко вероятно е това да включва някоя голяма китайска банка, интегрирана в световната финансова система, но някои от нейните 4500 регионални банки вече имат кореспондентски отношения с руски банки. Схемата за клиринг на проблемни плащания може да включва по-малки банки, които извършват транзакции само в националните си валути и използват само местна инфраструктура. Вероятно е участието на множество подставени дружества като посредници, включително от държави в Централна Азия и Персийския залив. Разбира се, такива транзакции ще са по-скъпи и ще отнемат повече време, но САЩ ще ги откриват и ограничават много по-трудно.

Газовите желания на Кремъл

Очакванията са по време на посещението си Путин да повдигне и друга важна тема пред своя колега Си Цзинпин: газопровода "Силата на Сибир 2" - проект, който изглежда е в застой. Газопроводът, целящ да свърже Русия и Китай през Монголия, е проект, символизиращ стратегическото партньорство между Пекин и Москва. Ако бъде завършен, той ще пренасочи към Северен Китай 50 млрд. куб. метра природен газ годишно, които доскоро бяха предназначени за Европа.

• Анализ | Визитата на Си в Европа: Китай прави опит за европейска коалиция на приятелите

Всеки напредък по проекта ще бъде ефективен показател за състоянието на двустранните отношения. "Това е слонът в стаята", посочва пред South China Morning Post руски източник, който е запознат с въпроса и пожела анонимност поради чувствителността на проекта.

Проектът е от голямо значение за Путин и в Русия продължава да бъде обект на голямо внимание и на известно безпокойство. Миналата седмица информационната агенция IA REX съобщи, че проектът "остава в сянка", като се позова на спекулации, че "Пекин не се нуждае от проекта" или че има разногласия по отношение на цената.

Мунхнаран Баярлхагва, бивш служител в Съвета за национална сигурност на Монголия, казва, че обсъждането на строителството на "Силата на Сибир 2" е в "странно затишие". Смята се, че Улан Батор трябва да бъде информиран за всяко развитие на проекта, тъй като тръбопроводът трябва да премине през страната. "Около Нова година руската страна смени целия правителствен екип, който се занимаваше с Монголия, така че може би те свикват с новите си позиции", посочва той.

Китайската страна запазва мълчание по темата. Китайският посланик в Русия Чан Ханхуей посочва пред РИА "Новости", че компаниите от двете страни "активно обсъждат подробностите", а Пекин се застъпва за интегриран подход при експлоатацията на газопровода - от производството до преработката.

"Вярвам, че строителството на "Силата на Сибир 2" ще се развива в съответствие с вътрешните нужди на Китай", казва Ли Лифан, специалист по Русия от Шанхайската академия за социални науки. "То няма да напредва толкова бързо, колкото го описват някои медии."

Дън Цзинюе, главен икономист в испанската банка BBVA, обяснява, че Китай получава природен газ не само от Русия, но и от повече държави - САЩ, Австралия, Индонезия, Малайзия и Катар, макар че делът на северната съседка е голям. "Правителството винаги увеличава стратегическия резерв от природен газ, дори когато търсенето е слабо", добавя тя. "Китай [също така] преживява трансформация към зелена енергия, като слънчева, вятърна и водна."

Данните на испанската банка показват, че общото потребление на природен газ в Китай е било 394.53 млрд. куб. м през миналата година, а прогнозите са годишното потребление да достигне 550-600 млрд. куб. м до 2030 г.